Томислав Дончев
на снимката: Вицепремиерът Томислав Дончев
Томислав Дончев е роден на 6 август 1973г. в гр. Габрово. Има магистърска степен по философия във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ . Завършва и втора специалност – журналистика. По късно, през 2006г. , получава и втора магистърска степен по стопанско управление от същия университет.
През 2007 г. е избран за кмет на Габрово. Основен приоритет в работата му като кмет е привличането на външно финансиране и разработването на качествени проектни предложения. През март 2010 г. става министър по управление на средствата от Европейския съюз в правителството на Бойко Борисов.
В периода май 2013 – май 2014 г. е народен представител от ГЕРБ в 42-то Народно събрание.
В периода май – ноември 2014 г. е член на Европейския парламент от групата на ЕНП/ГЕРБ.
Избран за заместник министър-председател по европейските фондове и икономическата политика на 7 ноември 2014 г. от 43-ото Народно събрание.
Избран за заместник министър-председател на 4 май 2017 г. от 44-ото Народно събрание.

Последният доклад по Европейския семестър с препоръки за България предизвика различни интерпретации. Опозицията заяви,  че мониторингът остава, а външният министър Захариева в профила си във „Фейсбук“ написа, че няма промяна в позицията на ЕК за мониторинга над България. В крайна сметка критичен ли е докладът, или работата на правителството е оценена високо?

На първо място трябва да направим уточнение, че обявеният доклад по Европейския семестър с препоръки за България няма нищо общо с доклада по механизма за сътрудничество и проверка.

Европейският семестър е основен механизъм, който координира икономическите и фискални политики на държавите. И тук имаме всъщност положителна новина, защото стана ясно, че България е единствената страна-членка, която не нарушава критериите за бюджетен дефицит за тази година.

Колкото до мониторинга, вече имаше доклад по механизма за сътрудничество и проверка през октомври 2019-а година. В него беше посочено, че България вече е покрила всички изисквания. Това твърдение не се е променило за да бъде повод за нови интерпретации.

Очевидно е от текста на доклада, че ЕК отново ще наблюдава съдебната реформа и борбата с корупцията. Ясно е, че правителството не може да влияе на съдебната власт, но предвижда ли то инициативи за законодателни промени в нея?

Европейската комисия ще наблюдава върховенството на закона във всички държави членки, не само България и Румъния. Колкото до реформи в съдебната власт- те винаги са на дневен ред. Всички държавни системи трябва непрекъснато да се усъвършенстват.

Възможно ли е свалянето на някои данъци покрай коронавируса да доведе до дефицит и покачване на всички останали данъци?

Покачването и свалянето на данъците е един много дълъг дебат, който се води в последните десетилетия. Не е тайна, че в кабинета имахме известни разногласия и спорове по тази тема. Практиката показва, че по-ниските ставки на ДДС не водят до промяна в цените за крайния потребител, а по-скоро имат за цел да подпомогнат бизнеса и най-вече да допринесат за неговото изсветляване.

Дълги години в България беше прилагана данъчна политика за ниски ставки за преките данъци (корпоративни данъци и данъци върху доходите на физическите лица) и за неутралност на ставките за косвените данъци, в т.ч. единна ставка на ДДС. Важно е да се отбележи, че данъкът върху добавената стойност е основен източник на приходи в държавния бюджет. Ето защо всяко разширяване на кръга на доставките на стоки и услуги, които се облагат с намалена ставка на ДДС, ще доведе до намаление на бюджетните приходи, което с оглед запазване на бюджетните цели, поставя въпроса за тяхното компенсиране. Това от своя страна, отваря дебат за цялостно преразглеждане на данъчната система и съответно увеличаване ставките на преките данъци. Към момента има направени разчети от МФ, които показват, че компенсиране на бюджетни загуби от разширяване на прилагането на намалена ставка на ДДС, би се постигнало при увеличение на ставката на корпоративния данък на 17-18 % или на стандартната ставка на ДДС на 24 %.

Моята позиция, е че съществуващата данъчна система трябва да бъде съхранена. Тя е доказала в годините назад, че работи ефективно. И ако се определят нови приоритети, те трябва да са свързани не с размера на данъците, а с по- добра събираемост.

Ограниченията и политиките около коронавируса разстроиха силно българската икономика. Правителството обяви, че част от парите по европроекти ще се влеят в икономиката. В крайна сметка сега ясно ли е каква част от евросредствата са отишли в подкрепа на българския бизнес и кои проекти няма да бъдат реализирани в резултат на това?

Всички потенциалните ресурси, програми и мерки, с които разполагаме, бяха мобилизирани за непосредствен отговор на задълбочаващата се криза като финансирането възлиза на над 1 млрд. лева. За щастие не се стигна до прекратяване на вече сключени договори с бенефиценти на отделните програми, а се възползвахме от спестените или нестартирали процедури от програмния период 2014-2020.

Мерките са съсредоточени в три оперативни програми – за развитие на човешките ресурси (ОПРЧР), иновации и конкурентоспособност (ОПИК), региони в растеж (ОПРР).

Средствата по ОПРЧР в отговор на коронавируса са с общ бюджет от над 328 млн. лева. Чрез тази програма се осигурява патронажната грижа за възрастни и хора с увреждания, както и за лица поставени под карантина. Изплащат се допълнителните възнаграждения и осигуряването на лични предпазни средства на медицински и немедицински служители на първа линия.

Чрез Агенцията по заетостта ще се осигури подкрепа за работодатели и самоосигуряващи се лица чрез компенсации на възнаграждения. Планираният бюджет на операцията е 87 000 000 лева, обхванатите лица се очаква да бъдат 50 000. В рамките на друга схема, чрез Агенцията по заетостта ще се осигури подкрепа към работодатели за наемане на безработни лица (минимална работна заплата и дължимите осигуровки за сметка на работодателя за максимум от 3 месеца). Планираният бюджет на операцията е 120 000 000 лева, обхванатите лица се очаква да бъдат 52 000.

Мерките, насочени към бизнеса за справяне с икономическите последици от кризата, а именно финансови инструменти и схеми за безвъзмездна помощ са по линия на ОПИК. Стартиралите и планираните проекти са с общ бюджет от над 683 млн. лева.

Планираните операции по ОПИК, които предстои да стартират в най-скоро време са свързани със стимулирането на внедряването на иновации от съществуващи предприятия. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е 85 000 000 лева. Другата важна схема е за подкрепа за малки и средни предприятия с икономически последици от СОVID-19 с индикативен бюджет от 157 млн. лева.

Като антикризисна мярка се разглежда и подкрепата за подобряване на производствения капацитет в малките и средни предприятия. Бюджетът, на вече стартирала операция, ще бъде увеличен с 68 млн. лева.

Със средства от ОПИК ще бъде направен принос в размер на 200 млн. лева към гаранционните портфейли на Българската банка за развитие.

Не на последно място е и проектът на Министерството на здравеопазването „Борба с COVID 19“, който се финансира от оперативна програма „Региони в растеж“ и възлиза 40 400 000 млн. лева.

Получило ли е правителството някакви положителни сигнали за приемането ни в „чакалнята“ на еврозоната и може ли последният доклад по Европейския семестър да повлияе негативно на това?

Правителството работи активно, за да изпълни последните ангажименти от Плана за действие от 2018 г. Имаме ползотворно и тясно сътрудничество с европейските партньори по отношение на приемането на България в ERM II. Част от областите на политиката, в които бяха изпълнени ангажиментите на страната за влизане в „чакалнята“ на еврозоната, се наблюдават и в рамките на цикъла на Европейския семестър. Видно от доклада за България за 2020 г., ЕК отчита напредък по адресирането на специфичните препоръки в областта на небанковия финансов сектор, управлението на държавните предприятия, рамката по несъстоятелността и рамката за борба с изпирането на пари.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!