Иво Инджев
На снимката: Иво Инджев

Ударите на западната тройка държави срещу военни обекти на режима в Сирия отминаха и не задействаха апокалиптичните сценарии, но фалшивите „пророци“ се правят на ударени все едно, че не се опитваха да плашат лековерната публика с избухването на Трета световна война по вина на САЩ. Изпокриха се, макар че би трябвало, ако са толкова загрижени за здравето на сирийския режим, да си хвърлят ушанките от радост. Защото не само Третата световна война, но и свалянето на режима на Асад очевидно се отлага.

Лъжата, че Вашингтон замисля акция по свалянето на сирийския режим, беше промотирана лично от руския външен министър Лавров. Неговото ведомство разпространи за по-зрелищно списък с държави, в които американците са се намесвали в миналото. Внушението беше, че ако някога американски военни са арестували например латиноамериканския диктатор Нориега, забъркан в кокаиновия бизнес, то се подразбира, че искат да сторят същата злина и на сирийския диктатор Асад.

Асад обаче не само оцеля, но и взе да парадира с оцеляването си до степен на глупаво перчене. Държи се като хлапе, което предизвиква на бой по-големите в квартала, защото батко му е зад гърба му. Дамаск се похвали, че от 110 изстреляни ракети цели 71 една били свалени от сирийската противовъздушна отбрана. И понеже тази небивалица не му стигна, заяви, че неговите военни използвали за целта съветски оръжия, произведени през седемесетте години на миналия век, с което доказали колко изостанали били американците дори спрямо тези съветски реликви.

Не е смешно. Мирише на отчаяние. Защото целият свят видя как се беше изпокрил сирийският режим, а Москва се оказа безсилна да го защити. И се онагледи фактът също, че е въпрос на политическа воля, проявена от страна на напълно уверените в собствените военно-технически възможности, превъзхождащи категорично руските системи за възпиране на подобни удари – какво остава за пълномащабен военен конфликт, ако до такъв някога се стигне.

Всичко това се случи на фона да голямото руско военно унижение от първата седмица на февруари, когато американски професионални военни се разправиха с руски униформени крепители на режима на Асад с демонстрация на превъзходство спрямо противника, която по този показател напомня на военното неравенство между огнестрелните оръжия на испанските конкистадори срещу лъковете на индианците. След дълго увъртане и опити за прикриване на унижението, най-високопоставеното потвърждение дойде от неуравновесения, но явно добре информиран краен руски шовинист Жириновски, вечен кандидат за президент в рамките на шоуто на Путин. „Позволихме 300 руски жени да станат вдовици“, възкликна той, зачерквайки опитите на властите да омаловажат мащаба на катастрофата, сполетяла руските наемници в пряк сблъсък с превъзхождащите ги американски военни.

Какво следва в резултат на случилото се за американско – руските отношения? Разни коментатори твърдят различни неща. Сред тях има и такива, които не се предават, въпреки че станаха за посмешище със съветите си веднага да се скрием вече в бункерите, защото ядрените ракети всеки момент щели да полетят. Но най-вероятният сценарий, който се очертава сега,  е следният: среща между Путин и Тръмп.

Руският президент , както се казва, се „пренада“ за такава среща, която смяташе за в кърпа вързана от момента на избирането на Тръмп. Обаче американска котка му мина път. Оказа се, че колкото и да е могъщ най-могъщият политик в света, той не може да не се съобразява с истинските центрове на власта в САЩ, свързани с Конгреса и многобройните институции, които, за разлика от руските, не са на повикване при едно подсвирване от стопанина на голямата правителствена къща. Тръмп изпадна в обяснителен режим и трябваше да се докаже с решителен жест, че не е кукла на конци на Путин, забъркана в колаборация с него от времето на предизборната кампания.

Тръмп  се похвали, че никой не е гонил повече руски дипломати от САЩ от него. Иначе казано, вече е доказал, че няма ( руска) леля, както го обвиняваха, карайки го да даде доказателства. От тази позиция той вече може да изиграе своя ход на „господаря на света“, колкото и условно да звучи тази претенция.

На „господаря на света“ му отива да се срещне с „най-влиятелния човек на света“, за какъвто списание „Тайм“ за поредн път обяви Путин, имайки предвид, че от личната му воля зависи твърде много в една ядрена държава. Двамата са обречени да се срещнат и да демонстрират – всеки за пред съответната аудитория – че решават въпросите на мира и войната в лично качество, по мъжки, очи в очи с „любимия си враг“.

Ако това е Третата световна война, то спокойно можем да си купим билети за първия ред. Патроните ще бъдат халосни, каквито бяха и досега. По няколко причини.

Пълен блъф е от руска страна, че Русия е в състояние да се справи военно със САЩ, камо ли с НАТО. Разликата в потенциала е приблизително като онази, която Путин използва, за да респектира Украйна, даваща си сметка, че трудно може да противодейства срещу руската окупация на Крим. По-важно е обаче това, че дори и „леко странният Тръмп“ не е достатъчно луд да напада Русия, независимо, че му се вменява незаслужено подобно храбро намерение.

Дори и американските строителни предприемачи, които нямат ден политически опит преди да станат президенти,  знаят, че най-глупавата политика на света е да се сбиеш с Русия. Изкуството на саможертвата и воденето на война без оглед на собствените жертви е национален специалитет на руснаците, които страшно се гордеят с тази своя особеност. В кратките мирни периоди от своята история те изпадат в унизителна безтегловност, наблюдавайки враждебно шеметната скорост, с която се развива останалият свят и в очакване пак да им се отдаде възможнонст да се прояват в онова, което най-добре умеят: бой до последна капка кръв.

А Тръмп може да е строителен предприемач без никаъв международен опит, но не е глупак и е вкаран вече в коловоза на рутинната американска политика, която едва ли би му позволила военна авантюра тъкмо срещу Русия.

Колкото до Путин, той редува надуването на военни мускули с признания от рода на това, че руският военнен потенциал е безкрайно по-малък от американския и западния изобщо. Ето защо от Путин самоубийствена акция срещу по-силен противник не може да се окачва. Той обича да рита малките и паднали противници, но много внимава да не прекали с предизвикателствата към държави, в които цялата му камарила си крият откраднатите от самата Русия трилиони. Не ядреното сдържане, а преяждането с тези авоари е най-добрата гаранция за световния мир.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!
1279