Фактът, че в първата си изява пред медиите след междинните избори президентът Тръмп си изпусна нервите и нападна вербално репортери в Белия дом, не би трябва да е новина на пръв поглед. А на втори?
Политическата промяна в САЩ след голямата победа на демократите в камарата на представителите няма как да остане изолирано явление, което с лека ръка да бъде пренебрегнато като някаква подробност от пейзажа. Той тепърва ще се променя и ще изнервя Доналд Тръмп.
След като не може да изтърпи един журналистически въпрос за „кервана от мигранти“ , който се бил запътил към САЩ ( по думите му) и се взривява от последвалото питане за разследването на руската му връзка, какво ли има още да се случва, когато ще бъде разпънат на кръст с въпроси от комисиите, оглавявани от опозицията. Тези разпити са вече неминуеми като смъртта и могат наистина да доведат до политическата му кончина и без да доведат евентуална процедура по импийчмънт до сериозен развой.
Избраниците на американския народ, колкото и да са му омразни в лицето на демократите, Тръмп не може да изгони. Няма как да им отнеме думата, микрофона и допуска до себе си, както направи с репортер на Си Ен Ен.
Дали пък вече не сме свидетели на първата президентска реакция във външната политика, повлияна от загубата му на републикански гласове в една от двете камари на законодателната власт, което го остави без досегашната защита на загубеното републиканското мнозинство?
Поправете ме ако греша, но ми се струва, че Тръмп днес проявява за първи път демонстративно неуважение към Путин, към когото все още не е отправил никакъв личен упрек, за разлика от многобройните му нападки към световни лидери, като Юнкер, Меркел или съседа от север Трюдо например. Как? Ами като отказа в рязка и неуважителна форма чрез свой представител по време на телефонен брифинг за журналисти да се срещне с Путин при първата очертаваща се възможност за подобна среща.
В навечерието на междинните избори Тръмп заяви, че не е сигурен дали ще се види с Путин в Париж по време на тържествата във връзка със 100 годишнината от края на първата световна война. От руска страна се опитаха да го подканят да преодолее колебанията и да предопределят необратимостта на тази толкова желана от Путин протоколна среща за пред камерите на световните медии. Съветникът на руския самодържец Юрий Ушаков беше цитиран от руски агенции да заявява, че „Русия и САЩ ще поговорят накратко на 11 ноември“.
Не, няма да си говорят, отсече на практика Тръмп чрез споменатия си сътрудник само часове след като се изясни картината на политическата промяна във Вашингтон. Без обяснения.
Такъв нелюбезен дискурс в задочното общуване с Путин досега не съм регистрирал. Защото не е имало защо. Но Тръмп се готви да се доказва отново и отново на все по-враждебния за него терен на вътрешната политика и се опитва изпреварващо да изпрати сигнал до американската публика, който може да бъде разчетен така: „не съм пионка на Путин, в каквото ме обвиняват враговете тук и мога да му откажа все нещо“.
Ако засиленият натиск на упълномощените от избирателите демократи е сигурна величина, която не подлежи на съмнение, реакцията на Тъмп на външнополитическия фронт за компенсиране на турбуленциите у дома са напълно непредвидими. Резкият му тон при отказа от среща с Путин, при това не чрез уважителен личен сигнал в мрежата ( както обикновено прави), а посредством някакъв чиновник, може да се окаже първият залп от тактиката му да използва относително по-големите си пълномощия във външната политика като компесаторен механизъм за загубата на позиции във вътрешната политика.
А може и да не се окаже ( с извинение за лекотата, с която опровергавам написаното по-горе). Защото това все пак е Тръмп, предсказуем само в преследването на обещанията пред твърдото ядро свои избиратели. С лидери, като споменатите по-горе, той е в състояние да изпада в „боксови отношения“, след като да свали ръкавиците и да се ръкува най-приятелски с тях, все едно, че нищо не е било. Но не и с верните гласоподаватели.
Така че сътресения могат да се очакват само от изявите му на международната сцена и би било голяма изненада, ако той не се възползва от тази възможност да изиграе отново себе си. Защото световните лидери са много търпеливи – нямат друг избор ( война ли да обявят на САЩ от обида?). Докато избирателите имат и той го знае отлично.
