Кремъл саботира срещата на върха, на лидерите от Нормандската четворка (Русия, Германия, Франция, Украйна), насрочена за 16 септември в Париж. В последния момент, руският президент Владимир Путин реши, че сега няма да постигне достатъчно добре целите си. А те – по отношение на конфликта с Украйна – са всичко или нищо. В интерес на истината провалът не е прецедент, защото през последните три години форматът все се отлага. И макар засега да не е отменен – няма насрочена нова дата.
Ходът на Москва обърка украинския президент Владимир Зеленски и смути френския му колега Еманюел Макрон. И двамата с нетърпение настояваха за тази среща и залагаха големи надежди. Френският президент искаше да се утвърди като безспорен дипломатически посредник при уреждането на кризата между Русия и Украйна, която е от особено значение за целия европейски регион.
Le Monde писа, че прилагането на Минските споразумения при условия, одобрени от Русия – ще помогне на френската дипломация да се върне като посредник между Москва и Европа, измествайки Германия. На свой ред, Зеленски предизборно обеща да донесе мир, като се споразумее с Путин в рамките на Нормандия до края на годината. Екипът му се надяваше да постигне бързо предварително споразумение с Путин, като направи и някои отстъпки, без категоричната украинска капитулация в Донбас – една от целите на Кремъл. И като че ли всички се размечтаха и разприказваха на едро…
За да стане първостепенен западен партньор на Украйна, Макрон даде подкрепата си на Зеленски. (При управлението на Порошенко, това място се заемаше от германския канцлер Ангела Меркел.) От друга страна Меркел не прояви особен интерес към целите на Зеленски да уреди отношенията с Путин и ентусиазма на Макрон за тази среща. Точно обратното – нейните говорители недвусмислено предположиха, че ще е необходимо повече време за подготовка.
Че срещата върви към провал стана ясно на 13 септември (петък) когато главният съветник на Путин, Юрий Ушаков, оповести исканията на Русия. Пред „Интерфакс“ той посочи няколко „предпоставки“ за провеждането на форума, като основното условие беше прилагането на т.нар. „формула на Щайнмайер“ за изпълнение на споразуменията от Минск. Тя предвижда приемане на закон за специален статут на Донбас.
Създадена е между 2015 и 2016 от тогавашния министър на външните работи на Германия Франк-Валтер Щайнмайер и се радва на официалната подкрепа на Берлин и Париж, както и на нетърпеливата прегръдка на Русия. От своя страна Украйна отчаяно, но и с доста въображение (по време на Прошенко) се съпротивляваше на „формулата Щайнмайер“ в рамките на Минската контактна група. Колективното приемане на формулата на Щайнмайер (както Ушаков предложи) от срещата на върха в Нормандия на практика би означавало капитулация на Украйна с подписа на Зеленски.
Формулата на Щайнмайер основно предписва следното: Промени в конституцията на Украйна, даващи особен статут на контролираната от Русия територия на Донбас; Провеждане на местни „избори“ на тази територия, в синхрон с Донецката и Луганска „народни републики“, независимо от присъствието на руски и прокси сили; Специалният статут влиза в действие по време на „изборите“ и остава в сила , след като резултатите получат благословията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (т.е. в рамките на дни).
Оттеглянето на „чуждестранните“ сили и възстановяването на украинския контрол върху границата с Русия на тази територия са въпроси, които трябва да се договарят, след като описаните политически стъпки бъдат предприети. Двете „народни републики“ и техните военни организации се запазват след „изборите на общинско ниво“. Минската контактна група организира многобройни преговори за формулата на Щайнмайер през последните три години.
Но Четворката не проведе среща на върха през този период. Съгласно основните правила, лидерите колективно дават инструкции на контактната група в Минск. Очевидно Кремъл очаква, когато се проведе следващата среща на върха в Нормандия, да счупи съпротивата на Украйна. Това може да стане само със съгласието на Зеленски на срещата на върха в Нормандия. Изявленията му за бърз „край на войната“ след двустранната среща с Путин, насърчи Кремъл да очаква приемането на формулата на Щайнмайер от страна на новия президент на Украйна. А критиката му към наследството на Прошенко, включително по въпросите на войната и мира с Русия, допълнително засили очакванията на Кремъл.
Провалът на срещата на Нормандската четворка е гаф в началото на управлението на Зеленски. Очевидно новият украински президент няма да успее да подпише обещания до края на годината мир с Русия. Но все пак, по-добре провал, отколкото външнополитическа катастрофа. Така би се възприело в Украйна евентуалното съгласие от страна на Зеленски с „формулата Щайнмайер“.
, насрочена за 16 септември в Париж.){kind=link}