През 1996 Светослав Божилов и покойният Емил Кюлев направиха Българо-руската инвестиционна банка и в края на годината организираха промоция на банката в Москва. Поканени бяха известни хора, познати със симпатията си към Русия, но и журналисти, за отразяване.
Главната ни редакторка също беше поканена, но нещо не ѝ се ходеше и вика – иди ти. Тази командировка много ми помогна, понеже взех малко долари, които, като се върнах, бяха цяло състояние и така оцелях във Виденовата зима.
Но искам да разкажа друго.
Като отидохме в Москва, руснаците организираха нещо като конференция, на която освен представянето на банката, се бистреше и бъдещето на българо-руските отношения.
Помня, че дори и най-отчаяните русофили се потресоха от господарското отношение на руснаците и се оплакаха. И Деян Кюранов, който също беше там, вика – аз имам ноу хау как да се държа с тях. Говоря им на английски и отсечено. Изпълняват всичко.
Мнозина българи чувстват близост с Русия и руснаците, понеже разбират езика и смятат, че и руснаците ги разбират.
Но едно е да разбереш какво ти казват. Съвсем друго е да влезеш в мислите, да постигнеш общение.
Руснаците си представят общението по друг начин. Като пълно приобщаване и подчинение.
Патриархът на Русия го показа по ясен начин. Светиня му не се отличава много от това, което върховете на Русия мислят за България. Не го мислят само за България. Ако е утешение.
Когато българската държава се е възраждала в края на по миналия век, нашите държавници са усещали, че руската прегръдка може да ни върне обратно там, откъдето току-що сме излезли. Затова и е имало противопоставяне, противоборство.
Инстинкт.
Сега не е по-различно. Вече 140 години преговаряме един и същ урок.
И още не сме го научили.
