Това е относително консервативен бюджет на фона на коалицията, която се очаква да го подкрепи в парламента. Наистина имаме заложено увеличение на разходите с около 2.4 млрд. лв спрямо 2017 г. което е относително голяма част от увеличението на БВП – 40% от номиналния ръст на икономиката от 6 млрд., очакван от МФ. Ако включим в изчислението, както националния бюджет, така и отношенията на България с бюджет на ЕС, имаме увеличение на преразпределителната роля на държавата от 35% от БВП през 2017 г. на 37.2% от БВП през 2018 г.
В същото време виждаме, че основен дял в увеличението на бюджетните разходи има увеличаването на капиталовите разходи с около 2 млрд. лв., което е чувствително повече на номинална сума от ръста на пенсиите например. Това съчетано с прогнозата за намаление на дела на публичните разходи в икономиката след 2018 г. говори по-скоро за опити да се заложат буфери за различни реакции при различна динамика на икономиката от очакваното от правителството.
Традиционно капиталовите разходи са първите които се намаляват при недостигащи приходи. Това, разбира се, в същото време показва приятелски “език на тялото” към по-малките и по-популистки настроени коалиционни партньори в управлението.
В същото време имаме запазване на инерцията за някои по същество негативни за икономическото развитие политики.
От една страна това е увеличението на социалните разходи и субсидии без отчитане на резултат за ефективност на тези разходи. Продължава стремежът да се дават по малко пари на много избиратели без да има ясно дефинирани нуждаещи се тесни групи от обществото, които могат да получат повече при нужните реформи.
Същият подходи е валиден и за разходите за издръжка и заплати в администрацията, които не растат заради по-висока производителност (по-малко чиновници да обслужват повече граждани за единица време), а по-скоро защото бюджетът може да си го позволи.
Но някак още по-притеснителни си запазването на амбициите, че с административни решения като минимална заплата и осигурителни прагове може да се реши проблемът на пенсионната система. Сега дори това е съчетано с вдигане на осигуровките с 1 процентен пункт, както и с минималните осигуровки за самоосигуряващите се лица.
Това е заблуда, с която от време на време управляващите се разделят, но по трудния начин. По-високите данъци и осигуровки не носят автоматично повече приходи. В същото време по-високите МРЗ и осигуровки ще бъдат спънка за създаването на работни места, особено в някои не добре развити региони. Парадоксално, но от най-социалните като намерение политики обикновено страдат хората в най-незавидно социално положение.
Как ще се разходват парите на данъкоплатците може да видите ТУК.
Какви са приоритетите в Бюджет 2018г. може да прочетете ТУК.
