доц. Антоний Гълъбов, европейският
на снимката: политологът доц. Антоний Гълъбов

През 1976 година, сценарият на „Телевизионна мрежа” на Пади Чайефски получава Оскар, а след това и Златен глобус. През 2000 година филмът е избран за част от културното наследство, което се съхранява в Националния филмов регистър на Библиотеката на Конгреса на САЩ. Това филмово и културно събитие, за първи път представи безогледният стремеж към постигане на по-висок рейтинг и аморалността на усилията за въздействие върху аудиторията.

Популярното телевизионно предаване у нас, все по-често замества институциите и създава представата за това, че един телевизионен екип може да реши всеки проблем много по-ефикасно, отколкото която и да е институция. Колкото по-висок е рейтингът на едно предаване, толкова по-ефикасна изглежда неговата намеса. Пътят на „Господарите на ефира” е точно такъв – от вътрешен регулатор на самата телевизионна продукция към своеобразен публичен регулатор, който в същото време се превърна в сцена за изработване на модели за постигане на личен успех.

Това е водещата ценност на съвременните общества – бърз, материален и публично признат успех. Няма по-бърза писта за постигане на такъв успех за един млад човек, от участието в престижно телевизионно предаване. Личните амбиции за постигане на успех биват насърчени и насочени към общественозначими проблеми. Насърчаването на „лова за нарушения”, за тяхното разкриване и отразяване се превърна в поле на остра конкуренция. Регионалните кореспонденти на „Господарите” трябваше да разкриват все по-ярки примери за корупция и злоупотреби, за да попаднат в поредното издание на предаването.

След първите успешни разследвания, постепенно профилът на самото предаване се промени и продължи да създава все по-високи обществени очаквания за нови и нови скандални разкрития. В тази среда, границите на допустимия компромис се размиват. Търсенето на нови и нови, все по-скандални разкрития, се превръща в залог за постигането на успех и популярност. В тези условия, липсата на скандал може да бъде компенсирана чрез неговото създаване. Целта е създаването на образ, заснемането на уникални кадри, дори и когато те са въпрос на договаряне, както в „Телевизионна мрежа” или на обикновена инсценировка.

Приливът на спонтанна симпатия и съпричастност към Димитър Върбанов след първите съобщения за това, че той е бил нападнат по време на свое разследване, беше забележителен. Това е истинската оценка за значението на разследващата журналистика в България. Обществените реакции предизвикаха и незабавна позиция на министър-председателя. Разкритието на медийната манипулация заглуши тази спонтанна реакция и обезцени отчасти обществената подкрепа за разследващата журналистика. Цената на тази щета е много по-голяма, отколкото рейтингът на едно предаване или на една телевизионна компания.

Българската публичност изгуби заради амбицията за лична изява на телевизионната сцена. Но, това стана възможно защото рейтингът на едно предаване или една телевизионна компания се превърна в условие за подмяната на реалността с нейните целенасочени интерпретации. Същият феномен позволи на служителите на един корпоративен субект като „Шоуто на Слави” да си повярват, че са изразители на гражданското общество и могат от негово име да лансират своите собствени политически идеи.

Телевизионната реалност отдавна се конкурира с всекидневния живот и модерната публичност. Дори и новите социални медии не успяха да намалят нейната значимост при формирането на обществените нагласи. Конкретният случай ще бъде забравен, а предаването ще възстанови рейтинга си. Търсенето на сензация ще продължи – все по-неотклонно и все така, като елемент от постигането на рейтинг и личен успех.

Моделът на „Телевизионна мрежа” не може да бъде преодолян от самите телевизии в условията на псевдо-конкуренция и ниско доверие в публичните институции. Медийната реалност ще продължи все така да формира не само образа, но и поведението на политиците. Особено, когато става въпрос да бъде заявена подкрепа за рейтингови предавания или популярни журналисти.

Пътят за противодействие на фалшивите новини и на медийните манипулации е един и същ. Доверието е по-важно от рейтинга, а именно то се гради през истината. Финансовите щети от спада на рейтинг имат по-малко разрушителен ефект, отколкото загубата на доверието на публиката.

Това е поуката  от историята с регионалния кореспондент на „Господари на ефира”. Краката на Лъжата са къси, но тя винаги е тичала бързо, особено когато може да превърне това в телевизионно зрелище. Все още можем да се опитаме да не я следваме, а да я оставим да се надбягва сама със себе си.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!