Валентин Илиев Василев е български политик от Съюза на демократичните сили (СДС), министър на околната среда през 1991 – 1992 година и министър на търговията и туризма през 1997 – 1999 година.
Роден е на 7 октомври 1952 година в София. През 1978 година завършва Висшия институт по архитектура и строителство, а след това и журналистика в Софийския университет „Климент Охридски“.
Василев се включва в политическия живот като представител на Независимо сдружение „Екогласност“, част от СДС, и от 1991 година е избиран за народен представител в четири парламента. През 1991 – 1992 година е министър на околната среда в правителството на Филип Димитров, а през 1997 – 1999 година е министър на търговията и туризма в кабинета на Иван Костов.
Председател е на неправителствената организация Българо-германски форум, бивш председател на българска федерация по ски.
Г-н Василев, макар че София е бяла, сме на прага на откриването на новия летен сезон. Като бивш министър на туризма как виждате положението с приходите от туризъм и какво бихте препоръчали да се направи за това лято?
Туризмът е много важен отрасъл за българската икономика. По последни данни около 15-16% от БВП са формират от фирми, които работят в туризма, но ефектът е още по-голям, тъй като покрай туризма допълнителна работа намират много други отрасли като транспорта, хранителната промишленост, селското стопанство, развлекателната индустрия. Така че, подготовката за летния сезон върви много отдавна – като се започне от участие в туристически борси – да се търсят клиенти за летните ваканции в най-големите дестинации. Лошото е, че нашият летен сезон е много кратък или ако погледнем графиките ще видим, че най-много туристи има в рамките на два месеца и половина – юли, август, малко от юни и малко от септември.
Тази година туризмът е изправен пред няколко много големи трудности и най-голямата е, че все по-трудно се намират кадри в туризма. Не само такива, които да управляват обектите, но най-вече камериери, сервитьори, градинари. Този проблем се задълбочава от година на година и Министерството на туризма, ако иска този отрасъл да не се срине след няколко години, защото натам отиват нещата, трябва да помислим върху това нещо. Недостатъчни са училищата и курсовете, които подготвят такива кадри за туризма. Това са стотици хиляди работници, част от които се назначават само сезонно. Много хора, които са работили в туризма, предпочитат да отидат за по-голямо заплащане в съседни страни – Гърция, Турция, Испания, Кипър и т.н.
Аз имах среща през последните седмици с много собственици и хотелиери. Хората се хващат за главата – не могат да намерят персонал за лятото, особено за малки семейни хотели. Това е първото нещо, на което министерството трябва да обърне много голямо внимание. Второто е качеството на услугите. През последните години ние отчитаме ръст на туристите – според статистиката над 11 милиона са посетили България през изминалата година, но само 5,5 млн. са туристи. Другите са посещавали България по повод бизнес, командировки, на гости на близки и познати. А от тези пет милиона, които са дошли за ваканция и екскурзии, само 2-3 милиона са с по-продължителен престой.
Много е интересно, че се промени географията на нашия туризъм. Преди години Германия беше номер едно на нашия пазар, особено през летните месеци. В момента на първо място са румънците, следват гърците – те идват за няколко дни, а и те не идват на море, а в СПА центровете или на разходка.
Според мен министърът на туризма трябва да си стои тук в България, да знае много добре какви туристи посещават България, а не да се разхожда в Холивуд и да се снима с някакви филмови звезди, да ходи в Китай да търси китайски туристи и т.н. За мен това е много несериозно. Летният сезон предстои и освен това, че министърът на туризма по някакъв начин трябва да помогне на бранша да осигури работници от съседни страни (защото напоследък и това става – от Украйна, Беларус и т.н), трябва и много добро взаимодействие с всички контролни органи, които гарантират качеството на българския туризъм. Това са Министерствата на околната среда, на финансите, здравеопазването – което отговаря и за качеството на хранителните продукти.
Ние не можем да очакваме през следващите години увеличаване на туристите по българското Черноморие, защото просто строителството на нови хотели приключи. Нашето Черноморие е много презастроено, което ни отрежда място на една евтина дестинация, но добре е да запазим тези туристи, които идват, не толкова да ги увеличаваме. По-скоро ние трябва да помислим за удължаване на сезона и за използване на всички тези природни, исторически и културни дадености, защото този вид туризъм все още не е добре развит в България, поради лошата инфраструктура, поради лошата реклама. Чуждестранните туристи знаят Рилският манастир, Велико Търново, Пловдив и още няколко обекта, а ние имаме стотици такива обекти, които могат да се използват в периоди, когато нямаме слънце, нямаме топло Черно море, нямаме и ски сезон.
Смятате ли, че държавата трябва по-активно да се меси и да регулира поведението на хотелите, ресторантите и дискотеките или те трябва да бъдат оставени да се регулират от пазара?
Не, изобщо не може да се меси там. Държавата трябва просто да осъществява контрол да се спазват правилата. Дискотеките да не пречат на останалите, които искат да спят и да почиват, ресторантите трябва да предлагат качествена храна, която да отговаря на това, което е написано в менюто. Полицията трябва да отговаря за реда и спокойствието в туристическите комплекси. Държавата не трябва да се меси в туристическия бизнес, но трябва много стриктно да контролира правилата, които сама е създала.
Иначе туристите си отиват недоволни или от шума, или от храната, или от мръсната природа и т.н. Държавата трябва категорично да се намеси в спазването на правилата.
Продължават екопротестите за Пирин и Банско. Според Вас те могат ли да са политически или просто хората са разтревожени за унищожаването на природата в България?
Не, не смятам, че има политически привкус. Промените в България през 1989г. започнаха със създаването на „Екогласност”, в които аз съм участвал. При всеки протест се прави някакъв опит, някаква политическа сила (и то не само при екологичните протести) да извлече някаква полза, някакви дивиденти, да подкрепи протестиращите. Това се прави. Но огромната част от хората, които излизат по улиците, аз съм бил там, видял съм, познавам много от тях – те не членуват в никакви партии и никога няма да позволят да бъдат употребени политически.
Те защитават една своя кауза. Повечето от тях са млади, интелигентни хора и трябва да уважаваме техните усилия, защото ако ги нямаше тях, досега нямаше да останат Кара дере и други пусти плажове по Черноморието. Те имат своята роля в обществото. Това, че зелени политически партии ги подкрепят за мен нищо не означава, защото след това на избори тези хора едва ли гласуват за тях – то се вижда и по резултатите. Така че, хората от Банско и „Юлен” правят много голяма грешка, че нападат и се конфронтират с тези организации, наричат ги платени, пречещи им на бизнеса. А цялата вина е в държавата и общината, които са разрешили това да се случи.
Младите хора, които споделят зелените идеи, не вярват на Цеко Минев и на „Юлен”, и на община Банско, и от там идва целият проблем. За мен в Пирин е разумно да се построи още един лифт, който ще реши някои транспортни и екологични проблеми, защото ще се намали потокът от коли към пистите, но оттам нататък нищо не трябва да се пипа. Говори се за някакви водохващания – това е най-тежкият удар срещу планината. Ами, ако се обезводни дерето на река Глазне, какво ще стане с планината? Грешката е, че в такава малка планина МРРБ, общината и МОСВ са разрешили навремето такива застроителни планове. Не може тази планина да поеме 100 000 туристи. Има 100 000 легла в Банско, Разлог, Добринище, Баня и сега тези хора, които са инвестирали много пари там просто няма какво повече да предложат на своите гости. Казусът е неразрешим. Може до някаква степен да се облекчи. Затова двете страни трябва да променят тона, с който си говорят. Аз, доколкото чух и премиерът преди няколко дни каза да се появи собственика и да каже.Идва един момент, в който става такава конфронтация и проблемът не може да бъде решен.
Свидетели сме как вече повече от десет години на 15 минути от центъра на София лифтовете бездействат и са полуразрушени, а общината и държавата не правят нищо. Смятате ли, че това е управленска немощ или се дължи на скрити интереси, за които е важно скиорите да пътуват три часа до Банско и там да карат ски?
И двете. Ако се върнем назад – имаше проекти и подписани договори с един от най-големите производители на лифтове, който трябваше да смени стария лифт и останалите влекове, като дори беше подписан договор, имаше осигурено финансиране, преди още да се извърши приватизация на зимните курорти. Така се съживи Пампорово – там същата фирма смени лифта от Студенец до Снежанка. И Пампорово в момента е един от най-добрите ни курорти, където не се чака, пистите са обработени.
След смяна властта, парите бяха изхарчени, договорът беше сменен и Витоша умря. Освен това явно е, че собственикът е на съоръженията на Витоша е същият собственик, който държи съоръженията и на Банско. Или няма средства да смени всичко това и да направи един модерен курорт, или иска накара софиянци да ходят на Банско и Боровец.
А дали това е политическа немощ? Аз не мога да си представя как едно правителство, което има и собственият си кмет от ГЕРБ – територията е тяхна – да не може толкова години да се справи с проблема. Това може да се реши за една година. Тези хора, които са купили съоръженията на Витоша – те дори вече не са съоръжения, работи едва-едва един лифт, всичко останало е скрап и масово не работи – бих ги накарал да си взимат метала и да се махат от Витоша, защото те не са изпълнили своите инвестиционни задължения при приватизацията на тези съоръжения и от това страдат всички софиянци.
70% от хората, които практикуват зимни спортове, са от София или от района. Всички тези хора трябва да ходят в Боровец и Банско. Това е една от големите слабости на сегашното управление на столицата.
Изкушавам се да Ви попитам можете ли да направите сравнение между опазването на околната среда в България, Европа и Азия? Имате ли наблюдения върху тези процеси?
И тук историята е малко като в Банско, защото в Азия въздухът не се пази – там има такива мръсни градове като Делхи, Пекин, много други големи градове. Замърсяването на въздуха е страшно. В Европа, има и класация – всяка година ЕС излиза с данни – там решаването на проблема започва с градоустройствените решения. Когато ти презастроиш един град, в който няма широки улици, няма паркинги, където колите вместо да преминат едно разстояние за половин час, бръмчат час и половина и отделят вредни емисии. Това е първата грешка на територията на София. Виждате кварталите как са застроени – Лозенец, Манастирски ливади – там просто няма инфраструктура. Това е първата грешка, която много трудно може да бъде поправена. Оттук нататък има много варианти, които се споменаваха – за ограничение на стари коли, за безплатно ползване на градския транспорт. Този въпрос обаче е много труден за разрешаване при сегашното градоустройство на София.
Смятате ли, че има глобално затопляне и че промяната на климата е необратим процес и заплашва живота на Земята?
Разбира се, че има глобално затопляне. То е доказано, видно е за всички. Следят се непрекъснато състоянията на ледниците – на ледената шапка на Северния и Южния полюс. Вижда се какво става с тях. Аз мисля, че това не подлежи на дискусия и на съмнение – категорично има затопляне и то вследствие на човешката дейност. Затова бяха и подписани международни споразумения. Лошото е, че много страни дори не ги спазват. Други – като САЩ се оттеглиха от споразумението на климата. Аз съм убеден, че след Тръмп Съединените щати отново ще се върнат на масата за преговори.
Това е един много сериозен проблем, защото не само се вдига нивото на океаните и моретата, но може да доведе до промяна на теченията, които до голяма степен определят климата на Земята. Трябва да си дадем сметка затова, лошото е, че жителите на планетата се размножават – не след дълго ще станем 8 млрд. Това означава много повече унищожаване, много повече ресурси, много повече замърсявания. Проблемите се трупат много по-бързо от техните решения, въпреки позициите на ЕС, Канада и някои други страни, които категорично подкрепят борбата с климатичните промени.
