Васко Начев е енергиен експерт с богат професионален опит. Работи като консултант по проучване и добив на нефт и газ в различни държави от Близкия Изток, Египет, Казахстан и последно в Индонезия.
Автор е на множество статии и анализи отнасящи се до нефтения и газов сектор както у нас, така и в международен план.

До къде стигна изграждането на интерконектора с Гърция, който се опитваме да завършим повече от 10 години и от който можем да получим алтернативна американска газ и защо правителството не се хвали с него?

Само едно уточнение да направим – интерконекторът ще даде възможност за доставка на газ най-вече от Азербайджан. Освен от тази посока, разбира се, при евентуалното изграждане на плаващия терминал в Александруполис, както и от терминала на Ревитуса, бихме могли да внасяме и втечнен природен газ. Дали американски или не, няма особено значение, важно е този газ да бъде с конкурента цена, спрямо основните доставки, които засега са единствено (смело може да се каже, тъй като всички други количества са пренебрежимо малки) от Русия.

Що се касае до интерконектора –  действително този проект се влачи вече 10 години. Очевидна е разликата в поведението на държавата спрямо него и „Турски поток”. До преди 3 години, се правеше всичко възможно той да не се случи. Заявявахме само интерес, но реално почти нищо не се правеше. Последните няколко години, с много спънки и много обжалвания, се направи всичко възможно този проект да не се случи или поне да бъде забавен. Целта беше една-единствена – да не се появява допълнителната възможност за доставка на газ. В противен случай енергийният пазар у нас би изглеждал по различен начин.  Ние обаче имаме договор с „Газпром” до 2021г., според който 90% от консумацията на газ в България трябва да се случва с тяхна доставка. Тоест, остават едни 10%. До преди година, дори и тези 10%, без търгове, се доставяха от „Газпром”.

2018г. бе малко по-различна. Имаше няколко обявени търга от страна на „Булгаргаз” за доставка на макар и сравнително малки – два пъти по 100 милиона куб. метра, което прави около 5% от газа, който ние на годишна база използваме. Все пак това беше някаква крачка в посока диферсификация. Продължават обаче трудностите пред интерконектора. Разбира се, той ще бъде реализиран, колкото и да не се иска на някои хора, макар и с поредното закъснение. Той трябваше да стане до средата на 2020г., очевидно е, че това няма да се случи. Да се надяваме, че ще бъде завършен поне до края на 2020г., ако няма поредните опити за спъване на този проект.

Защо правителството отделя толкова силно внимание на развитието на „Балкански поток” и какво ще спечелят от него българските данъкоплатци?

Няма особено значение как ще го наричаме. Виждаме, че премиерът Борисов дава всичко от себе си да не го наричаме „Турско поток”, като че ли, сменяйки името му, проектът автоматично ще бъде изваден от фокуса на внимание за санкции или за спазване на правилата от газовата директива, или на Третия енергиен проект. Така че няма особено значение под какво име ще бъде представен. По-скоро важното е другата част – какво той ще струва на данъкоплатците.

Правят се някакви отчаяни опити да се обясни, че този проект ще носи страхотни приходи за държавата. Пуснаха се някакви числа в публичното пространство. Шефът на „Булгартрансгаз” каза, че приходите ще достигнат 400 млн. лева с реализацията на този проект. Опитват се да ни убедят по най-елементарния начин, че за България ще има само плюсове и няма да има никакви подводни камъни.

Вероятно приходът от 400 млн. може да се постигне, ако цялата газопреносна мрежа в България бъде натоварена на 100%. Със сигурност обаче това няма да се случи и приходите няма да бъдат толкова големи. Например: По вътрешната газопреносна система приходите са 100 млн. Трансбалканският газопровод носеше 200 млн. приходи на година. Стават 300 и е много интересно останалите 100 от къде ще дойдат.

Вероятността да бъде натоварен на 100% „Балкански поток” е много малка. Да, има някакви заявени капацитети от „Газпром експерт” и швейцарската MET (която е дъщерна на „Газпром”). „Газпром” са резервирали 100% капацитет на територията на Сърбия. Но според Газовата директива, вносът в една европейска държава от един източник на газ, не може да бъде повече от 50%. Тоест, на територията на Унгария, максималният капацитет, който може да бъде внесен е 50%. И няма никакво значение дали на наша територия „Газпром” е заявил 50, 70 или 90% от капацитета. Той повече от 50 няма как да изнесе от България, защото няма как да внесе повече от 50% в крайната точка – Унгария. Оттук идва и единият от проблемите – българският участък няма да бъде натоварен на 100%.

Сигурно нашите хора ще кажат: „Да, де, но понеже няма други желаещи, ние даваме повече”. Такива варианти просто не съществуват, спрямо Газовата директива. Там нещата ясно са разписани. Премиерът Борисов каза няколко пъти, че ние спазваме всички правила. Да, спазват се правилата в обявяването на търговете, но за правилата за капацитета никой нищо не говори. Изненадата ще дойде точно от там.

Полагането на тръби не интересува никого. Когато газопроводът е готов, тогава ще дойдат евентуалните проблеми и евентуални санкции, ако ние не спазваме правилата на Газовата директива. Със сигурност, към днешна дата, „Турски поток” носи огромни разходи за данъкоплатците, а все още не знаем какви ще бъдат приходите.

Защото, отказвайки се от транзитните такси на Трансбалканския газопровод (около 200 млн. лева), с лека ръка казваме: „Не, не. Тези 200 млн. можем да ги прежалим”. Това не е най-добрият вариант, но такова е решението на правителството.

В първите дни на тази година, някак изненадващо сменихме точката на получаване на газ. Вече не получаваме от Украйна и Румъния, а получаваме от Турция. Какво спечелихме и какво загубихме от това?

Това, че спира транзитът през Украйна и Румъния, означава, че Трансбалканският газопровод няма да бъде натоварен. Изявлението на шефа на „Булгаргаз” е, че от смяната на входната точка, тоест, вместо от Румъния ще внасяме от Турция, означавало плюс 70 млн. лева приходи за държавата или около 5% по-ниска цена на годишна база. Не се казва обаче, тези 70 млн. в резултат на договорка с „Газпром” ли ще дойдат или ще са само от транзитни такси.

3 декември беше срокът, в който България можеше да предоговори условията по договора с „Газпром”. Никаква информация не беше изнесена в тази посока. Тоест, никакви реални постижения нямаме като предоговореност с положителен знак за България. В противен случай, щеше да се вдигне много шум как някой е успял да договори по-добри условия за доставка на природен газ от Русия.

На последната пресконференция на министър Петкова и шефа на „Булгаргаз” не знаеха откъде ще минава транзита – дали от Румъния, или от Турция – два дни преди края на миналата година. Защото, споразумението между Украйна и Русия се подписа на 30-ти декември вечерта. Тоест, Петкова и шефът на „Булгаргаз” не бяха наясно. Дори беше казано, че зависи клиентът какво ще избере. Ние нямаме никакво решение. Ако „Газпром” реши от север – от север, ако реши от юг – от юг. Ние нямаме никакво право на мнение.

Смяната на входната точка беше договорена още преди година. Дотам. Не беше ясно как ще се осъществява транзитът.  В неделя, в интервю, шефът на „Булгаргаз” каза, че транзитът за Гърция и Македония минава също през Турция. Та, така изглеждат в общи линии нещата. Колко добре и колко зле, мисля, че в края на годината, в отчета на „Булгартрансгаз” много ясно ще се видят и намеренията, и реалностите, дали се припокриват.

Заплашени ли сме от някакви американски санкции, покрай изграждането на „Турски поток”?

Една от причините Борисов всячески да се опитва да не се казва „Турски поток” е именно поради тази причина. Но няма никакво значение какво ще е името, важни са действията от страна на България. Частта „Турски поток” Русия-Турция не е застрашена. Това е договорка между две държави и няма никакъв проблем, няма причина да бъдат налагани каквито и да е санкции. Когато става въпрос за прекарване на газопроводи и от север, и от юг, които не са нужни, тъй като инфраструктурата на Европа има възможност да бъдат транспортирани още 140 млрд. куб. метра газ. И основната идея на Европа е да има т.нар. интерконектори – тоест, връзка за взаимно подаване в едната и другата посока между две отделни държави, за да бъде разрушен монополът за доставка на газ. С тези два газопровода („Северен поток 2” и „Турски поток” – бел.ред.) очевидно се случва точно обратното. От север и от юг Европа ще бъде ограничена с два мощни газопровода. Това нарушава конкуренцията и автоматически попада във фокуса за наказания от страна на САЩ.

Под каква форма ние ще бъдем наказани все още не е ясно. Всички се надяват, че сменяйки името, едва ли не, санкциите няма да се отнесат към нас. Аз дълбоко се съмнявам и мисля, че до края на месеца ще излезе списъкът. И, ако в този списък са компаниите, например, саудитите, които изграждат газопровода, или пък компаниите, които доставят резервни части за компресорните станции, тогава ще разберем, че ние сме потърпевши от тези санкции. Въпрос на време е, за да стане ясни.

Знаете ли колко плащаме в момента за газ, след като обявиха, че цената му пада 1,8%? Знаете ли дали тази цена е по-висока или по-ниска от средноевропейските?

Това, което от 1 януари заплащаме по дългосрочния договор е ясно –около 21,5 – 22 евро на kWh. На спотовия пазар обикновено през лятото цената е ниска, а зимата, когато и потреблението е по-високо, и цената расте. Въпреки всичко, януари, където е пикът, все още на спотовия пазар  може да се купи газ за 14 евро на kWh. Като сложим транспорта, може до достигне 16. Маршът между 16 и 22 евро е много сериозен.

Най-голямата грешка, която „Булгаргаз” направи и несъумя да предоговори с „Газпром” е смяната формулата, по която става формирането на цената на природния газ, който се доставя по дългосрочния договор. Защо вързан към нефтения индекс и неговите деривати, и виждайки какво се случва с цената на нефта, мога от сега да кажа, че от 1 юли „Булгаргаз” ще поиска увеличение на цената на природния газ. Ако не го направи от 1 юли, защото летният период е по-слаб, то от 1 октомври със сигурност ще поиска повишение на газа, който се консумира в България.

Това е единствено, защото цената е вързана към цената на нефта и неговите деривати.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!