От 2016 г. Весела Чернева е главен директор „Програми“ и директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Преди това е директор на програма „Европа и съседи“ от 2013 г.
От февруари 2010 г. до март 2013 г. Весела Чернева e говорител на Министерство на външните работи. Директор е на българския офис на Европейския съвет за външна политика от 2008 г. и програмен директор в Център за либерални стратегии от 2003 г.
От 2004 до 2006 г. работи като секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от Джулиано Амато; наблюдаващ редактор на сп. „Foreign Policy – България“ от неговото създаване през април 2005 г.
От 2000 до 2003 г. Весела Чернева е работила като политически секретар в българското посолство във Вашингтон, САЩ, а преди това е била референт за Германия в Министерството на външните работи, София, България. Весела Чернева е Магистър по политически науки от университета в Бон, Германия.
Г-жо Чернева, стана ясно, че скоро Ангела Меркел скоро няма да бъде канцлер и лидер на ХДС. Това е краят на една ера на просперитет, според много анализатори. Каква ще е следващата ера, според Вас?
Първо трябва да видим кога ще настъпи краят. Аз мисля, че е рано да се разделяме с Ангела Меркел. Тя ще остане канцлер на Германия вероятно поне в следващата една година. Говори се напоследък, че тя би могла да участва в следващата смяна на върха на ЕС, която ще е в края на следващата година. Дотогава тя ще продължи да е канцлер, може би и до 2021 година. Оттам нататък е възможно да видим една промяна на статуквото, която може би трябваше да се случи. Една промяна, в която двете големи партии – ХДС и социалдемократите, които претърпяха същите процентно загуби като ХДС в последните провинциални избори в Германия, ще трябва да намерят начин да убедят германците, че все още могат да разчитат на тях. Това не изглежда просто. Ако се сетим за австрийския модел, където много дълго християндемократите и социалдемократите управляваха заедно в т. нар. Голяма коалиция, това в крайна сметка доведе на власт националистите, които сега са част от австрийското правителство. Това не вярвам да се случи в Германия, или поне не скоро, но при всички случаи голямо разместване на политическите пластове ще има.
Очаквате ли да бъде застрашен европейският процес след оттеглянето на Меркел и как това ще се отрази на страни като Бълтария?
За Европа краят на ерата „Меркел“ ще означава края на една предвидимост в политиката, защото Меркел винаги е била противник на бомбастичните изказвания, големите визии и „страхотните“ планове. Тя винаги е била много последователен европеец и политик, който е смятал, че обединението на Европа през 89-а година и след нея е най-важното и ценно събитие на 20-и век. Всъщност това, което тя поддържа като философия, е от голяма полза за малките и новоприетите страни в ЕС – именно идеятга, че независимо колко си голям и богат трябва да имаш право на равен глас с останалите. Това е и една от големите промени в европейската политека през последните години – виждаме все повече една политика на големите страни, водена от големите страни. Германия безспорно беше и е една от тях, но някак си й имахме доверие заради Меркел, защото знаехме, че тя ще има ухо и ще чуе по-малките и по-периферните страни-членки.
Забелязвате ли днес някаква аналогия, макар и далечна, с първата половина на 30-те година на миналия век, когато и в Италия, и в Германия идват на власт националистически и националсоциалистически партии?
Дали има фашисти в Европа в момента – да, има. Дали те могат да управляват Европа, да я разединят и да разбият ЕС – това ще видим вероятно на европейските избори догодина. Аз все още вярвам, че има едно голямо, мълчаливо мнозинство, което смята, че обединението на Европа е нещо хубаво, което смята, че ЕС е в основата на мира и просперитета в Европа, и то ще излезе на европейските избори и ще спре тази вълна, за която Вие говорите. Ако това не се случи, можем да видим развалянето на европейската интеграция на много равнища. То може, разбира се, да се случи и изцяло.
Как възходът на крайнодесните партии в Европа се отразява на политиката в САЩ, може ли да се появи някакъв превес на силата в САЩ – политически или икономически?
В някакъв смисъл САЩ започнаха да страдат от европейското заболяване на търсенето на атиелитни партии. Идването на Тръмп на власт се обяснява основно с желанието да се отхвърли вашингтонския елит и да се даде властта на нови хора от други поприща. Същевременно Тръмп ни показа какъв може да е ефектът от такива политици, когато те вземат властта. Той очевидно се опитва да развали не само трансатлантическата връзка, но и глобалния търговски ред, ако щете и системата на ядрен баланс в света и т. н. За Европа урокът би бил, че нормализацията на националистите във властта трябва да бъде в някакви граници, т. е. те трябва да бъдат държани в координатна система, която не може да бъде напускана. Рамката й са базисните неща, които държат Европа заедно – това, че всички страни са демократични, че отношенията им със съседите не може да бъдат основание за желание за мъст заради спомени от миналото, затова че всички имаме отношение към по-слабия в обществото, към малцинствата, към човешкити права, затова че всички ние може да имаме равен глас, когато се отнася до бъдещето на Европа. Всъщност сега например виждаме, с дебата около италианския бюджет, как може да се развие един такъв лош сценарий. Знаете, че в Италия правителството е силно евроскептично. Там също е и домът на Стив Банън – идеолога на победата на Доналд Тръмп преди две години. Банън е този, който се опитва да оформи т. нар. Движение на суверенистите в Европа. Той и Салвини определиха желанието на ЕК Италия да има балансиран бюджет като намеса във вътрешните работи на страната. Салвини категорично заяви, че засега не предвижда промяна в този проект, а шефът на „Алтернатива за Германия“ в Германия каза, че Салвини абсолютно е прав, но, ако обича, да си носи и последствията. Това е прекрасен пример за това каво може да стане с ЕС – националисти в управлението да направят така, че Еврозоната и въобще икономическото управление в ЕС да бъдат взривени отвътре. Такъв сценарий би бил изцяло в смисъла и начина на мислене на Тръмп.
Остава ли страната ни на пътя къв Еврозоната и Шенген, особено в светлината на последните събития като специализираната акция за фалшиви документи – какво се случва, отдалечихме ли се от този път?
Мисля, че траекторията по отношение на Шенген не е загубена и е възможно след европейските избори догодина да видим прогрес по отношение на Бълтария в тази посока. Не знам, обаче, какво това означава за Румъния, честно казано. Тя е в момента в много лошо положение. Брюксел умува дали да не наложи процедура по член 7 на Румъния – такава, каквато бе наложена на Полша и се говори и за Унгария. Т. е. отделянето на България от Румъния би било евентуална първа стапка по отношение на Шенген. И въпреки това не трябва да си правим илюзии. Всяко действие оттук нататък на българските институции, което може да събуди съмнения – а видяхме покрай случая с Виктория Маринова, че такива съмнения много лесно се събуждат – може да се превърне в пречка по пътя ни към Шенген. Що се отнася до Еврозоната, мисля, че тъм въпросът се свежда до това как България демонстрира, че случаят с КТБ не може да се повтори и че българските институции искат да достигнат до дъното на случая „КТБ“. Не мисля, че в момента има достатъчно убедителни действия в тази посока.
