СПЕЦИАЛНО ЗА „ДЕБАТИ.бг“, Весела Чернева: В ЕС вече няма илюзии, че Русия може да стане „една от нас“

От 2016 г. Весела Чернева е главен директор „Програми“ и директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Преди това е директор на програма „Европа и съседи“ от 2013 г.

От февруари 2010 г. до март 2013 г. Весела Чернева e говорител на Министерство на външните работи. Директор е на българския офис на Европейския съвет за външна политика от 2008 г. и програмен директор в Център за либерални стратегии от 2003 г.

От 2004 до 2006 г. работи като секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от Джулиано Амато; наблюдаващ редактор на сп. „Foreign Policy – България“ от неговото създаване през април 2005 г. От 2000 до 2003 г.

Весела Чернева е работила като политически секретар в българското посолство във Вашингтон, САЩ, а преди това е била референт за Германия в Министерството на външните работи, София, България. Весела Чернева е Магистър по политически науки от университета в Бон, Германия.

В речта по време на посещението си в Русия френският президент Еманюел Макрон условно раздели страните в Европа на две зони – „централизирана“, в която държавите споделят общи принципи и спазват еднакви правила, и „децентрализирано ядро“ от други региони, където той поставя Русия. Какво има предвид френският президент и кои други страни влизат във втората група? За западноевропейска и руска зона на влияние ли става дума?

Не мисля, че относно втората група той има предвид страни от Европейския съюз. Ако говорим за зони на влияние, което, впрочем, е руският поглед към света, то със сигурност страните от ЕС не попадат в зоната на влияние на Москва. Очевидно дори и Украйна не попада в нея. По-скоро Макрон се опитва да раздели страните на различни зони спрямо това колко те искат да участват в реформата на ЕС. Тук вече става дума за страните в рамките на съюза. Макрон има ясното разбиране, че не може да има реформи, ако няма разделение на държавите в ЕС на ядро и периферия. По-неочакваното в мнението на френският президент е виждането, че независимо дали в тази периферия ще попаднат страни-кандидатки, като тези от Западните Балкани, или страни, които биха могли да имат такива аспирации, като например Украйна, тя може да се разширява, ако наистина има воля за реформи. Това важи дори за страни, които не са членки на съюза.

Той постави там дори Русия. Как се вписва това?

Според мен той постави Русия там заради конюнктурата на срещата, но никой в Европа не смята, както през 90-те, че Русия иска да стане, така да се каже, „една от нас“, т. е. че тя иска да стане страна като другите европейски страни. За мен в това посещение имаше малко патос от 90-те години, включително срещата на Макрон с правозащитници и т. н. Идеята, че в Русия проевропейските сили са също и реформаторски и модернизационни и че могат да имат голямо влияние, според мен е остаряла и не се опира на някакви доказателства в момента. Формално от 2014 г., а всъщност още преди това, Русия тръгна по пътя на своята така наречена „уникална съдба“, която я поставя на кръстопът между Европа и Азия. В никакъв случай европейският път и ценности на са водещи. Тук не говоря само за руския елит, а за огромната част от руското население, което подкрепя управлението на Владимир Путин.

Възможно ли е в речта си Макрон да прави предупреждение за потенциално изоставяне на източноевропейски страни на произвола, т. е. на руското влияние?

Посещението на Макрон предизвика известно разделение в мненията в ЕС. Страните от Централна и Източна Европа гледаха на него с недоверие. Те се притесняваха, че техните интереси не са добре защитени от френската страна. Истината е, че ЕС като структура винаги ще защитава определени ценноти, но в днешния свят трябва да има действия в т. нар. „realpolitik“ – т. е. трябва да има много повече практични, дори компромисни жестове. Затова тази роля не може да се поема от европейските институции, тя се поема само от страните-членки и затова на посещението на Макрон трябва да се гледа по този начин – като „посещение на възможното“. Това значи да се потърсят възможности как европейският интерес да бъде защитен, без, обаче, да трябва институциите на съюза да влизат самите те в компромиси.

Пример за това, че европейските институции са стожер на европейските принципи, е неотдавнашното споразумение между Европейската и „Газпром“, в което европейският интерес, и по-специално интересът на страните от Централна и Източна Европа, бе защитен и оттук нататък монополно положение на „Газпром“, както и монополни цени, вече няма да бъдат възможни. Макари отделни страни да праговарят с руския газов доставчик за проекти като „Северен поток-2“, институциите на съюза, в крайна сметка, действат в защита на най-малките и на тези, които са изложени на най-големи рискове.