Още ли се чудите защо френският президент Еманюел Макрон не отиде в Давос? Вместо това, миналата седмица той откри всеобхватен национален дебат, планиран да продължи два месеца. Звучи нестандартно. Идеята е да се сформира двумесечна комисия за изслушване на оплаквания от цяла Франция, а целта е изпускане на напрежението. (Предполагам, че сега вътрешно Макрон предпочита Давос пред Париж, но след като нещата стигнаха до това, което видяхме през ноември – няма избор.) Като медиатори на обсъжданията ще бъдат кметове от различни френски региони, а гражданите могат да запишат своите притеснения в регистрите за оплаквания – практика, използвана за пръв път по време на Френската революция. Големият дебат (grand débat) е отговорът на правителството срещу протестното движение на „жълтите жилетки“, което се роди през ноември миналата година, в резултат на гражданското недоволство срещу увеличаването на данъка върху горивата и случайните изблици на насилие по време на протестите.
Искреността – най-добрата политика
Организирайки тези дискусии, правителството легитимира огромното разочарование на френските граждани от Макрон. Той беше избран благодарение на кандидатпрезидентската си платформа, ключовата дума в която е „промяна“. Днес поведението му се възприема като арогантно, властническо и незаинтересовано към проблемите на французите. Макрон затвърди това впечатление и с изпратеното отворено писмо до нацията, с което разкри темите на дебата: околната среда, данъците и публичните разходи, политическото представителство и обществените услуги , допълвайки : „ Ще говорим за всичко, което искате, стига да пожелая.“ Освен високомерие, репликата му съдържа и страх. Националният дебат, който започва вероятно ще потуши напрежението за известно време, но няма да сложи край на движението на „жълтите жилетки“. Името му идва от обезопасителните жилетки, които шофьорите трябва да държат в колите си. И независимо от липсата на лидер и несистематизираните си искания, то е също толкова стабилно и успешно в модерирането на дебата, както и правителството.
Политическите партии от целия спектър и синдикатите се опитват да привлекат движението на своя страна, но досега безуспешно.
Единица мярка за вкисването на френското общество
Това поставя Франция в непозната политическа ситуация и усложнява започналия „национален разговор“. „Жълтите жилетки“ са мярката за стабилността на френското правителство, затова е изключително интересно в коя посока ще завият – надясно или наляво? От левицата виждат движението като шанс за постигане на повече социално равенство и преодоляване на регионалните проблеми – подобни причини, от своя страна доведоха до Брекзит на острова и избирането на Доналд Тръмп в САЩ. От друга страна, социалистите виждат в тях средството да възстановят властта, която загубиха от центристката партия на президента Макрон „Република, напред!“. Крайната десница на Льо Пен иска да впрегне антиправителствените настроения и да си извоюва изборна победа на европейските избори през май.
Европейските избори и кутията на Пандора
Целта на изборите е за да се оцени дали и колко нацията одобрява политиката на Елисейския дворец. Но как да бъдат овладени притесненията на хората, без залага на карта мандата на правителството, в момент, когато единствената значима политическа опозиция идва от крайно дясното и крайно лявото? Някои политически анализатори определят организирания от Макрон дебат като безпрецедентна стъпка в представителната демокрация. Той сякаш отваря вратата за по-голяма ангажираност на гражданите и пряка демокрация, като същевременно се стреми да запази йерархичното управление на страната. Националният дебат е парижкият начин да потуши гнева на хората, за се избегне провеждането на референдуми подобни на Брекзит. Тъй като често отговорът на въпрос с „да“ или „не“, не решава основните проблеми в обществото.
Пред медиите, френският социологът Бруно Латур сравни днешна Франция с Великобритания преди вота за напускане на ЕС през 2016. Френската ситуация обаче има специфични елементи на политически театър и според Латур „великият дебат“ представлява по-скоро анкета, отколкото като начин за промяна на правителствената програма. В момента в страната има „жълти жилетки, които не знаят точно какво искат и правителство, което е напълно неспособно да слуша“, коментира пред „Ройтерс“ Латур.
Подобно на движението „ Завладей“ (Occupy ) в Съединените щати и Великобритания, „жълтите жилетки“ не са превърнали своите искания в политическа платформа, но със сигурност за тръгнали в такава посока. Един от препъни камъните пред това да станат партия може да се окаже разнообразието от гледни точки. Докато някои искат повече социална справедливост и по-голяма отвореност към мигрантите, други са с антисемитски наклонности, трети са зле настроени срещу журналиститеот френските медии, готови за физическа саморазправа с тях. Подобни настроения пораждат страхове, че движението по започва да се придвижва надясно.
Статистиката, на финала
Не трябва да се подминава и насилието при „жълтите желетки“. В разгара на протестите някои демонстранти разбиваха прозорците на магазини и банки, подпалваха автомобили и скутери в центъра на Париж. Френската полиция е призовала над 5 300 души за разпит в цялата страна от началото на протестите, като повече от 150 души са в затвора. Броят на ранените демонстранти от ноември насам надхвърля 1700, а властите са започнали 71 разследвания за полицейско насилие, пишат френските медии.
