Владимир Кисьов е роден на 30 септември 1947 год. в София. През 1992 г. е назначен за главен експерт в Министерството на промишлеността и е отговарял за преговорите за асоцииране на България към ЕС.
На 21 януари 1999 г. е назначен за зам.-министър на външните работи, отговарящ за интеграцията в ЕС. Една година по-късно е назначен за секретар на Съвета по европейска интеграция към Министерския съвет, председател на Координационния съвет за подготовка за присъединяване към ЕС и заместник на Главния преговарящ с ЕС.
От 2000 г. е Главен преговарящ с ЕС, като си запазва поста на зам.-министър на външните работи, отговарящ за евроинтеграцията.

Господин Кисьов, тази седмица беше гласувана новата Европейска комисия с председател Урсула фон дер Лайен. Какви са новите политики, на които тя залага, и къде ще бъдат насочени парите на Европа?

Мисля, че на всички нас е ясно какви са новите политики. Те са задълбочаване на част от старите приоритети, които съществуваха още в програмата до 2019-2020г. Самата тя започна своята реч за ново начало в Европейската комисия, защото всички са наясно, че трябва да има някаква промяна. Акцентът започва, разбира се, с климата, борбата за промените в климата. Макар че Европа не е от най-големите замърсители, близо 9-10% от общото замърсяване и влиянието върху климата са от европейската промишленост.

Разбира се, отбраната, сигурността, позиционирането в рамките на ООН, като политическа сила на обединените държави от Европа, също е приоритет. Да не говорим за миграцията, която ще ни съпътства и в следващите години, там основният акцент е да помогнем на нуждаещите се, но да имаме ясна политика и за тези, които навлизат незаконно и нямат нужда от тази човешка помощ, която нормалният човек отдава и е принуден да отдава като нормално същество.

Разбира се, говорим за Европа на цифровизацията, цифрова икономика, развиване на образованието и иновациите, свързани с обучението, младежта, неща, за които ще отговаря и нашата комисарка. Прави добро впечатление, че в своята реч Урсула фон дер  Лайен 2 пъти споменава името на Мария Габриел, на която има доверие, че ще бъде отдадена на младежта, културата, образованието, иновациите и цифровизацията, като продължение на нейната дейност до този момент  като комисар. Едно доверие към българския комисар, с което ние трябва и да се гордеем, защото Мария Габриел в последните месеци, в последната година беше сочена като пример за човек, който работи с ентусиазъм и работи с успех.

През последните месеци и година дори се говори много за Европа на 2 скорости, разделение между Изтока и Запада. Вие очаквате ли с новата Европейска комисия Европа да стане по-единна или по-разединена?

Във всеки случай виждате, че тя не е даже на 2, тя е на повечко скорости и без да се афишира това нещо. Виждате борбата и на част от държавите и на най-новите членки за допълнителна подкрепа на кохезионната политика, която е, за да няма такова разделение  на скорости, да се даде шанс на държавите, които са изоставени в средното равнище в Европа, да могат по някакъв начин да наваксат това изоставане. Всяка една държава, която дава своя принос към бюджета, се стреми да вземе и допълнителни стимули от общия бюджет на Европейския съюз. Важно е какво ще бъде и общото поведение на нашата страна, на нашите политици, за извоюване на тези средства от общия бюджет, които ще са необходими за наваксване на загубеното.

Вие споменахте Европейската сигурност. Преди няколко седмици френският президент Еманюел Макрон каза, че НАТО е в „мозъчна смърт“, а Меркел каза, че пък без НАТО няма сигурност. Какво трябва да направи Европа за своята сигурност?

Виждате, че още и в речта си и в изказванията си Урула фон дер Лайен, макар че е харесвана от Макрон, се изказа в обратната посока, че ЕС трябва да гарантира и да е сигурен партньор в Трансатлантическите връзки и в общата сигурност и че НАТО е гарантът за сигурността и в Европа. Така че Макрон, въпреки че предпочете Урсула фон дер Лайен, ще има и един сериозен опонент според мен в нея като председател на комисията, защото тя е по-големият експерт, бидейки министър на отбраната на Германия, от президента Макрон, на който му се ще да бъде цивилния главнокомандващ в Европа. Няма да успее в тази насока, защото държавите все пак са 27.

От кои политики на новата Европейска комисия България може да спечели и от кои може да загуби?

Аз мисля, че от всичко, което е цитирано като политики, България, ако бъде достатъчно активна, може да спечели. Защото във всички области, които са споменати като приоритети, ние имаме нужда от наваксване, в това число за повишаване на растежа и на брутния вътрешен продукт, което пък е гаранция за повишаване на доходите и достигане равнището на заплащане на труд. В областта на конкурентоспособността, ако говорим за иновации и цифровизации там, където имаме и дадена база и интелектуален потенциал, би допринесло много за развитието и на нашата промишленост. Нещо, което трябва да бъде допълнително осъзнато от повечето хора – колко важно е да се инвестира в образованието в тези браншове, за да можем да имаме конкурентните стоки. Защото, в крайна сметка, това, което продаваш трябва да има повече добавена стойност, ако искаш и твоят брутен вътрешен продукт да расте не с 3,5%, а с 6,5%, защото хората живеят днес и ги интересува утре да бъдат по-добре, а не след 10-20 години.

Няма как да не Ви попитам за Истанбулската конвенция, тъй като темата стана актуална тази седмица. Европейските институции призоваха всички държави членки да я ратифицират, но България сякаш предишният път много рязко я отхвърли, дори имаше произнасяне и на Конституционния съд. Каква е Вашата прогноза?

Не ни задължава нищо, понеже това е въпрос на вътрешно законодателство, да ратифицираме Истанбулската конвенция. Нещото, което може да се направи, е час по-скоро всички елементи, които са включени в нея като защита правата на жените и децата, да намерят отражение изцяло в нашето законодателство, за да можем да отговорим  на този сериозен проблем. Разбира се, цялостното отхвърляне на Конвенцията беше малко емоционално, не съвсем цивилизовано. Няма нищо опасно „джендърско“, което се говори, защото ако беше опасно, аз щях да бъда най-крайният човек, който би допуснал по този начин да се лансират еднополови бракове. Може би общото настроение и политически игри преди и след изборите доведоха и до тази позиция. Трябва да се знае много добре, че тя е обсъждана преди това от министрите от различни политически сили, от Съвета на Европа също, където по традиция опозицията или в последните години – БСП е била с председател на Българската делегация. Участвано, обсъждано, подписвано, дебатиране на всички клаузи и изведнъж всички се отдръпнаха, сякаш никога не са го чували. Срамота по-скоро, отколкото нещо друго, но излизането от това положение не е фатално, то може да стане с ясно доказване, че всички клаузи и целият замисъл го има отразен в Българското законодателство.

На финала ми се иска да  Ви попитам за прогнозите Ви за Брекзит, тъй като знаем, че във Великобритания сега предстоят нови избори. Какво е бъдещето на двете Ирландии, какво ще случи със Шотландия?

Все още ще продължаваме да говорим за Великобритания, но може до там да се докарат великобританските политици, че след време да говорим за Англия и за останалите държави на острова.  Така че няма да е никак леко, най-сериозният губещ ще бъде Великобритания, разбира се, и Европейският съюз ще загуби един сериозен член в ЕС, но основният потърпевш ще бъде Великобритания.

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!