Владимир Левчев е български поет, писател, журналист, политик, активист на „Екогласност“ и преподавател в Американския университет в Благоевград. Син е на поета Любомир Левчев. Владимир Левчев е автор на стихосбирки и романи, издадени в България, както и пет стихосбирки, издадени в САЩ. Превеждал е на български стиховете на Елиът, Гинзбърг, Кюниц, Хенри Тейлър, Висоцки, както и „Бхагавад гита“. Сътрудничи със статии за политика и култура на вестник „Дневник“ и други периодични издания.
Г–н Левчев, свидетели сме на безпрецедентна ситуация – обявено е извънредно положение заради разпространението на коронавируса. По Ваши наблюдения, какво се случва в днешна България?
То се случва в целия свят. Целият свят е пред изпитание. А в нашата епоха границите трудно се затварят. И за физически пътувания, и за информация, и за вируси.
Социалната изолация, т.е. физическото дистанциране, покриването на лицето с маска или кърпа ( което в друга ситуация и контекст би предизвикало възмущение сред много хора в Европа) в условията вирусна пандемия се налага. Но в интернетната епоха никога не сме сами. И се надявам че до месец-два пандемията ще достигне върха си и ще започне да утихва и в Европа. Както вече изглежда става в Китай.
Какво чувства, според Вас, днешният българин? Страхува ли се или по–скоро не?
Аз не мога да говоря от името на всички българи. Но мисля че повечето хора чувстват тревога. Дано не се стига до паника или депресия, ако се наложат още по-строги мерки. Все пак ситуацията у нас все още е далеч по-лека, отколкото в Италия например, или отколкото беше в Китай (но от Китай сега има обнадеждаващи сигнали).
Някои хора, уви, проявяват безотговорност. Смятат че са недосегаеми за невидимия враг. Те и близките им, които могат да застрашат. В този смисъл е много добре, че се наложи извънредно положение. И то отрано, преди да стане лавинообразното нарастване на случаите на заразяване. Дисциплината не е най-силната ни национална черта, затова е добре да има строги мерки.
Изолацията, самотата може да засилят чувството на страх или депресия. Но много хора, да не кажа повечето хора, и преди извънредното положение прекарваха голяма част от времето си в социалните мрежи. Общуването няма да престане. Институциите също могат да общуват дистанционно. Вече преминахме и на дистанционно обучение в училищата и университетите. И това може би е подготовка за бъдещето. Все повече общуването ще протича така, дори и след пандемията.
Може би сега е момента да се замислим и за електронното правителство, за което вече от толкова години се говори, но все не се получава. Явно има доста чиновници, които ще си изгубят работата, ако се получи. Но ето, сега така или иначе институциите се затварят и уви работата на много хора – и бизнеси – е застрашена.
Какво означава извънредно положение, според Вас? Има ли вероятност чрез него да се ограничи по някакъв начин демокрацията? И възможно ли е да не свърши никога?
Извънредното положение да не свърши никога, това би означавало крах на националната (или световната) икономика и връщане към предмодерни времена. Към средновековието. Но всяка епидемия в историята, а е имало много по страшни, например, Испанският грип от 1918, да не говорим за Черната смърт (чумната епидемия от 14 век), рано или късно отшумява.
Има, разбира се, възможност да се ползва извънредното положение за трайно ограничаване на демокрацията. Но за сега не виждам такива опити и такава опасност у нас. Единствено ме плашат изявленията на Главния прокурор, който се опитва да се намесва в неща, които не са негова работа. Изпълнителната власт трябва да е независима от съдебната. И обратното. Надявам се, че той знае това. Не може един главен прокурор да взима отношение по политически въпроси, или по въпроси на държавното управление, за които отговарят парламента и правителството. А още по-малко по мерките в борбата с пандемията. За това отговарят лекарите специалисти от Националния оперативен щаб.
Очаквате ли да бъдат отлагани бъдещи избори, както беше отложено, например, Европейското първенство по футбол?
Отлагането на национални избори крие голяма опасност. Никой не знае колко време може да продължи необходимостта от извънредно положение. У нас няма да има национални избори тази година, но ще има в САЩ, например. Мисля че е възможно да се организират избори така че да не се застрашава здравето на хората (включително като ползваме машинно гласуване, или дистанционно гласуване, но това втората за сега не мисля, че е практически възможно. Все пак се надявам до няколко месеца пандемията да заглъхне. Или поне в рамките на тази година. И тогава този въпрос няма да стои.
Съществуват ли механизмите на демокрацията в това извънредно, а не дай Боже военно положение?
Разбира се, извънредното положение е временно ограничаване на някои свободи. По начало пандемията, със затварянето на границите, налива вода в мелницата на изолационистите, или евроскептиците, на тези, които смятат, че от един свят на либерална демокрация трябва да се върнем във времето на затворените национални държави. Но за нас, българите, присъствието в Европейския съюз няма разумна алтернатива. А ние сме свидетели на една пандемия, която застрашава и нас, и целия сват. Глобалните проблеми изискват глобални, общи решения. Изискват международна солидарност. (Добре е че в интернетната епоха дори едно международно заседание не изисква непременно физическо пътуване и общуване.)
Надявам се че светът няма да се откаже от либералната демокрация и международното сътрудничество, които доведоха до безпрецедентен и постоянно нарастващ просперитет след края на Втората световна война, и особено след падането на Желязната завеса. И до мир в Европа. Либералната демокрация, както и международното сътрудничество трябва да се усъвършенстват и подобряват, но не да се връщаме назад към един свят на затворени национални държави, на враждуващи помежду си национални интереси. Заедно, в сътрудничество, сме по-силни. Особено пред глобалните заплахи.
