Владислав Панев е роден в Димитровград. Завършва икономика в УНСС. От 1999 до 2002 г. работи във вестник „Банкер“, а в периода 2002-2004 г. в „Дневник“.
От 2006 година управлява компании в областта на финансите и недвижимите имоти.
Лицензиран инвестиционен консултант и професионален инвеститор. С множество публикации на икономическа тематика в български и чуждестранни медии.
Съпредседател на ПП „Зелените“ от 2016 година.
В понеделник вечер Министерският съвет актуализира бюджета на държавата. Стана ясно, че държавата иска да увеличи дълга си 5 пъти, а очакваният дефицит в държавната хазна да бъде 2,9%. Какво налага актуализацията на бюджета и взетите решения за 10 млрд. дълг и дефицит до 2,9%?
Очевидно е, че не само здравната, но и икономическата картина днес е много по-различна, отколкото през декември, когато беше приет бюджет 2020. Логично е и той да бъде радикално променен, както се случва навсякъде по света. Владислав Горанов говори за 3 варианта на развитие до края на годината, смятам че са много повече. Ситуацията е изключително променлива, никой не може да каже каква ще е след месец, камо ли след 9 месеца, когато изтича годината. Това означава, че каквото и да се реши сега, то няма да е окончателно. Няма как и да бъде. Важното обаче е да спасим каквото можем от икономиката, колелото да се върти, доколкото не застрашава борбата с коронавируса разбира се.
Колкото до 2.9% дефицит, смятам че в Министерството на финансите са тръгнали от това число (защото е под маастрихтските критерии) и след това са нагласили всички останали. Това, което имаме като информация за промените в бюджета е все едно, че е хвърлян боб. Което и трудно би могло да бъде другояче. Важното е какви мерки ще се предприемат за бизнеса и хората. Приказките, че предприемачите имат мазнинки и нищо лошо няма да позаслабнат, както и да си продадат майбасите, не помагат въобще. Борисов говори за „мазнинки“, другите премиери казват богатството на нацията. То трябва да бъде максимално опазено, за да можем да дръпнем наистина бързо след кризата. Смятам, че България има шанс да бъде лидер по растеж , стига сега да се вземат адекватните мерки за подкрепа. Според мен те за момента са твърде плахи. Правителството е в паника да не обърка нещо, затова и действа консервативно. То това е водеща черта на всички кабинети на Борисов. Танцът между здравето и икономиката е супер важно да се изиграе в правилните стъпки.
За дълга, ясно е, че ще трява да се теглят заеми и е логично да се вдигне тавана. Друг е въпроса, че доверието в това как властта харчи пари е на критичния минимум. Увеличението на капитала на Българска банка за развитие, управлявана от Мавродиев е грешка, доколкото тази банка напоследък е специализирана в обслужването на близки до властта бизнесмени. Опасявам се, че кризата ще бъде използвана за изчистването на дълговете на олигархията за сметка на държавния бюджет. Това не бива да се допуска. И като първа мярка Мавродиев трябва да бъде освободен.
Парламентът се саморазпусна преди седмица, с условието, че ще се събира за спешни заседания. Може ли актуализацията на държавния бюджет да бъде легитимна без одобрението на Народното събрание?
Промени в бюджета задължително минават през санкцията на парламента. Това не са заповеди да ходим с маски (голяма грешка между другото, добре че я поправиха бързо) или да се спрат ТИРовете
До преди няколко месеца активно се говореше, че до средата на годината ще кандидатстваме за „чакалнята на еврозоната“. Според властта, икономическите показатели на държавата – да няма голям външен дълг и да няма дефицит в бюджета – отговаряха на изискванията за членството ни в еврозоната. В настоящата ситуация, възможно ли е увеличаването на дълга до 10 млрд. лева и дефицит в бюджета от 2,9% да ни отдалечат от еврозоната?
Кризата е нормално да ни отдалечи от критериите за еврозоната. Дългът ни все пак е на изключително ниски нива, което ме кара да съм оптимист, че ще излезем силни от кризата. Имаше опасения, че инфлацията надвишава максимално разрешените нива. Със срива в цената на петрола и други суровини, както и на търсенето на стоки по принцип, и този проблем остава в миналото. Голямата драма ще бъде с бюджетния дефицит. Казах по горе, че редакцията на бюджета е направена с целта той да бъде по 3%. Какво ще излезе на практика обаче никой не знае. Съответно и двете банки с проблеми от стрестестовете ще изпитат сериозни затруднения. Така че можем да забравим за еврозоната за известно време.
В края на миналата година беше съобщено, че в държавната хазна има излишък. А сега вече се говори за дефицит от почти 3%. Какво е истинското финансово положение на държавата? Какво показват цифрите на БНБ и на НСИ?
Рано е още да се каже, към средата на април ще видим какви ще са постъпленията от ДДС. Вероятно е да има срив и от тях, и от акцизите, доколкото от бензиностанциите достига информация, че оборотите са с 50% надолу. Тези 3.5 млрд, за които говори премиера може да се окажат оптимистично число за цялата 2020 година.
Отвъд политическите речи за коронавируса, колко са стабилни икономиката и държавата?
Никак не са стабилни. Обсъждахме с психолози реакциите на Борисов и на премиер от други държави. Мерките, които се вземат са подобни, но държанието на Борисов издава сериозна паника. Виждаме какво се случва със заводите за авточасти. Закрити са до един, не им се плаща за доставките. Веригите на доставки са скъсани навсякъде, туризмът ще отбележи вероятно нулева година. Ще бъде тежко.
Но оптимизъм има. И той е в българските предприемачи. Които въпреки трудностите се борят, не спят, оцеляват. Тази криза ще ги кали, ще ги направи по-силни, ще завземат пазарни дялове. Говоря си ежедневно с такива и настроението масово не е пораженческо. Никой не е доволен от ограничителните мерки, които в България често са излишни и неадекватни. Но съм убеден, че слънцето ще изгрее и на нашата улица. Сега за 3 седмици редица фирми минаха на онлайн режим, на работа от вкъщи, инвестират в продажби от интернет и доставки по домовете. Това е безценен опит, от който дългосрочно ще спечелим. Така че горе главата. България я чака блестящо бъдеще!
