Ще доживеем  ли и в България закон за частния фалит, Мая Манолова отново влиза в атака срещу бездействието на законодателите

 

България остава противно бяло петно на картата на страните от ЕС като страна, която не е въвела производство за несъстоятелност за физически лица. Темата се влачи отдавна, имаше времена на голямо биене в гърдите на депутатски групи всякакви, че това ще бъде направено, но забравата продължава. В същото време хиляди български домакинства продължават да се задъхват под тежестта на необслужвани и невъзможни за обслужване заеми. Затова в края на месеца предстои нова атака на националния омбудсман към парламента за отрезвяване с пресен пакет законодателни предложения….

По последни данни само от 2016-а до 2017 г. длъжниците у нас са се увеличили от 1 на 2 милиона души. Всеки трети българин се оказва даден на събирач на дългове. Тази растяща задлъжнялост без перспектива за обрат, създава все по-сериозни затруднения (не само имиджови) и на финансиращите институции – за изчистване на портфейлите им от „лоши кредити”. Както доклади на Европейската комисия, така и анализи на МВФ сочат, че брутните необслужвани кредити у нас са 12.1% от всички отпуснати заеми и аванси, което е три пъти повече от средното ниво за ЕС ‐ 4.6%. Положението с лошите кредити в частния сектор е още по-лошо, техният процент у нас е малко над 19%, като по-зле са само Гърция и Кипър.

Статуквото от една страна има сериозни социални последици и от друга- блокира истински ефективното функциониране на финансовата система, оставя съмнения и за реалното здраве на банките. За този комплексен проблем у нас се избягва да се говори защото нащърбява имиджа на България като стабилно развиваща се икономика с макар и бавно проспериращо, но все по-проспериращо население, според официалната статистика за пред света.

Фактите обаче са нескриваеми: огромен брой фалирали бизнеси след 2008 г., особено от ниво среден, но и по-едър. Огромен брой несъбираеми и същевременно все по-утежняващи се кредити, ипотеки, постоянно увеличаващи се потребителски дългове. Огромен брой длъжници, изпаднали в много критичната категория „вечни“. Категория, на която европейският свят последното десетилетие обръща специално внимание, защото става дума за реално съсипани заради лична и семейна задлъжнялост съдби на иначе дейни хора и с икономически потенциал. Най-често става дума за хора, които могат да изкарват отново доходи, за да издържат себе си и семейството си, а и да чистят по-бавно дължимото, но защото имат прекалено големи дългове и са „ненадеждни“ са натискани постоянно „под водата“, категоризирани буквално като престъпници. Съдят ги постоянно, отнемат им всяко имущество, опора и доход, не им позволяват каквато и да било инициатива, тласкат ги към сивата икономика, незаконни дейности, към бягства отвъд граница, към социална изолираност , маргинализация.

Световната финансова криза от края на миналото десетилетие и безброй многото бизнес и лични драми, последица от различни отношения с банките, накараха света, Европа да приемат серия нови закони специлно за спасяването на такива хора, закони за „активна реинтеграция на длъжници“. Специална Директива на ЕС записа изрично, че е наложително, наред със законодателството за фирмените фалити, държавите-членки да предвидят и закон за фалит на физическите лица.

Основният аргумент: Изключително важно за обществото е длъжниците да получат отново шанс да влязат в стопанския оборот, да не бъдат третирани като престъпници, като белязани и обречени, търпящи изключително негативни последици от това, че са се оказали с големи задължения. Дори рисковете от личния фалит да са много, такъв фалит би могъл да бъде в немалко случаи и полезен за кредиторите, защото една добре балансирана система е с опция да им осигури по-голяма възможност да получат нещо обратно. Докато от укриващия се „белязан длъжник“ те никога нищо не биха могли да получат, казват експертите, отстояващи законите „за правото“ на личен фалит.

Още преди години омбудсманът Мая Манолова и нейният екип конкретизираха необходимата посока за действие конкретно в България, насочвайки вниманието към задачата да бъдат премахнати ред свързани свръхпривилегии на банките у нас, бетонирани специфично, особено здраво тук чрез прословутия чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс.

Длъжни сме да бъде намерен баланс между издевателството на кредитните институции над гражданите и безкрайните съдебни дела, възпрепятстващи на практика и длъжника да получи дължимото, конкретизира омбудсманът и също потвърждава данните на външните анализи, че от проблема свръхзадлъжнялост в България продължават да страдат над 1 млн. души, още толкова заради превърнали се в убийствени дългове към продавачи на услуги – монополисти.

В края на месец март националният омбудсман прави широко експертно и обществено обсъждане и инициране на пакет закони за частния фалит. Те целят да уредят цялосто този статут, след получаването на който човек в обявен фалит да може да продължи „на чисто“ при определени условия. Предстои пакетът от закони да бъде предложен и на законодателите за обсъждане и приемане.
Работи се активно по поредица нормативни актове, вкл. за намаляване на привилегиите на банките, както и за ограничаване на възможностите за прехвърлянето на дългове на хората – чрез договор или чрез изкупуване на дългове към банки, към фирми за бързи кредити, телекомуникационни оператори, доставчици на ток, парно, вода и др. монополни услуги.
В мотивите за атаката на омбудсмана специално срещу чл.417 от ГКП, се посочва изрично, че българските граждани и фирми са лишени от правото на справедлив и равнопоставен съдебен процес заради привилегията по този член на банките, както и заради привилегиите на фирмите за бързи кредити и другите облагодетелствани лица, които могат да се снабдяват с изпълнителни листа само въз основа на техните твърдения по документи в задочно производство, в което съденият не взема участие и не може да се защити.

Дават се за пример фрапиращи, но много масови практики, при които въз основа на фалшиви записи на заповед, договори с неравноправни клаузи и голословни твърдения в „извлеченията от счетоводните книги” на банките се отнема имуществото на българските граждани. Атакува се и съществуващата по презумпция за вина на лишения от участие в делото, който може да упражни правото си на защита едва след като срещу него вече се води изпълнително дело, имуществото му е разпродадено на безценица, доходите му са секвестирани и нормалният му живот е разрушен.

По изпълнителните дела възможностите за защита срещу извършвани нарушения на правата са почти нулеви, а частното съдебно изпълнение в България се превърна в самоцел-трупане на свръхпечалба от частните съдебни изпълнители, които надписват такси, неадминистрират жалби до съда, нарушават правилата за призоваване и т.н. Дори и осъденото лице да докаже правотата си и да установи, че дължи в много по-малък размер или че изобщо не е имал дълг, изпълнителното дело отдавна е приключило и той няма право да си възстанови несправедливо отнетите му имот и друго имущество, а само право на нееквивалентно парично обезщетение, аргументираха се още на предишната фаза на действие юристите към омбудсмана.

Действащото у нас законодателство, свързано с дълговете, съществуването на категорията „вечен длъжник“ без възможност за обрат и спасение, бива категоризирано от много експерти не само у нас, особено активно от неправителствения сектор, като дори противоевропейско. Специално се обръща внимание на постигнатото вече от гражданите в Испания, които поредици от системни искания до Европейския парламент и извоюваха промяната на законите си, които бяха сходни с чл. 417 от ГПК и заслужиха правото си на справедлив съдебен процес.

Българското общество продължава да чака безперспективно законодателите и изпълнителната власт да пристъпят към така важната и необходима синхронизация на нашите с европейските нормативни правила, свързано със сврхъпривилегиите на банките, частния фалит и други подобни „дългови“ закони и сега обяснимо разчита изключително на инициативността и упорството на националния омбудсман и нейния екип. И има защо. Особено след последните активности на екипа на Мая Манолова, на които се дължат многозначимите законодателни промени, които вече ограничиха чувствително агресията и печалбарството на колекторските фирми и оставиха в миналото ежедневния, тежко травмиращ терор над потребителите от съмнителните т.нар.частни арбитражи.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!