Йордан Божилов
на снимката: Йордан Божилов
Йордан Божилов е роден на 27 ноември 1969г. в София. Завършил е философския факултет на Московския държавен университет „М. Ломоносов” и има магистърска степен по философия и политология и Университета за национално и световно стопанство като магистър по право.
Специализирал е международни отношения и политика сигурност в Европейския център за изследване на сигурността „Джордж Маршал” в Германия и в Женевския център за изследване на сигурността, Швейцария.
Йордан Божилов е бил служител на Министерството на отбраната в периода 1992-2013 г, като е заемал различни длъжности. В периода 2005-2009  е ръководил международната дейност на министерството, а в периода  2010-2013гг е началник на Политическия кабинет на министъра на отбраната.
Бил е ръководител на преговорни екипи за сключване на редица международни споразумения.
Бил е председател на ръководния борд на Центъра за сътрудничество в областта на сигурността RACVIAC в Загреб, Хърватия.
В момента е председател на Софийския форум за сигурност и експерт към Българската академия на науките.

 

 

 

 

Г-н Божилов, САЩ водят преговори с Гърция за военна база на тяхна територия, тъй като нямат доверие на Турция и на тяхната база „Инджирлик”. Защо според Вас България няма американска военна база на своя територия?

Трябва да кажем преди всичко, че Америка има военна база на гръцка територия – на остров Крит, която е военноморска база.

Да, има засилени преговори между САЩ и Гърция, това не е тайна. Такива преговори се водят от известно време и за разширяване на присъствието на американски военни и техника на гръцка територия и също така за по-интензивни тренировки и обучения. Всичко това е обяснено със ситуацията в Средиземноморския регион.

Иначе що се касае за отношенията между САЩ и Турция, наистина се забелязва през последните години едно нарастване на напрежението, особено след опита за преврат през 2016 г. За него турското ръководство обвини и Америка.

Аз се съмнявам, че Америка ще преразгледа кардинално своето присъствие на турска територия. Имам предвид, че една от най-големите американски бази се намира в Турция. Това е военно-въздушната база „Инджирлик”.

Тя е изключително модерно съоръжение, изключително много средства са вложени там. Тя е с изключително големи възможности за най-различни видове операции и мисля, че САЩ не биха напуснали тази база.

В крайна сметка моят анализ на отношенията между САЩ и Турция е, че самата Турция няма интерес за разваляне и по-нататъшно задълбочаване на тези напрегнати отношения със САЩ. Все пак САЩ и Турция имат едни стратегически отношения в сигурността.

Защо на наша територия няма такава американска база – нямат ли ни доверие съюзниците ни от НАТО?

В никакъв случай не бих казал, че нямат доверие към България. Имайте предвид, че базите, за които говорим, и в Турция, и в Гърция са строени още по време на Студената война. Това са бази, които трябва да обслужат дългосрочни военни интереси, бази, които разполагат с огромни възможности за предно базиране. Да не говорим, че по времето на Студената война са градени и възможности за разполагане и на ядрено оръжие.

България през 2006 г. подписа споразумение със САЩ за изграждане на т.нар. „съвместни съоръжения” – споразумението за отбранително сътрудничество между България и САЩ. Просто характерът на съвременния свят не изисква бази от този тип, каквито има в Турция, в Гърция и в много други части на света.

Съвместните съоръжения между България и САЩ целят да се подобри взаимодействието между въоръжените сили, да се създадат условия за повече тренировки и естествено за пребазиране на персонал.

Впрочем споразумението между България и САЩ предвижда, че не повече от 2500 американски военнослужещи могат да бъдат едновременно на българска територия, с евентуално нарастване на този брой при ротации.

От тази гледна точка споразумението, което имаме, гарантира много добре интересите на България, на чиято територия са тези съвместни съоръжения. Това са военни съоръжения за съвместно използване, а не типичните бази.

Къде е мястото на България в НАТО в момента от гледна точка на това, че ние продължаваме да ремонтираме и да купуваме стари руски оръжия. Защо не се насочваме към по-модерна техника в условията на тези модерни времена?

Това е много съществен въпрос, който поставяте.

Първо, нека да кажем, че България е лоялен член на НАТО. Нашите интереси са свързани с това ние да бъдем активен член. България участва в много операции, които провежда Алиансът. Впрочем за тези операции България гласува и взима заедно с другите членки на НАТО решенията.

Изключително тежък е въпросът с модернизацията, с привеждането на българските въоръжени сили на равнището на съвременните въоръжени сили. От тази гледна точка процесът на модернизация трябва да бъде ускорен. Колкото повече се отлага във времето, толкова повече ние губим способности. Толкова по-малко можем да участваме с нашите съюзници за гарантиране на общата сигурност, включително сигурността на България.

За мен решението за модернизация на някои видове самолети, особено на самолетите „Су”, които имат за цел наземна поддръжка от въздуха обикновено при настъпателни операции, е необоснована.

България трябва да върви към закупуване на нова техника, като това трябва задължително да има и перспектива – какво правим с тази техника в близките 20 години и как тази техника, когато остарее, ще се замени с нова още по-модерна?

Впрочем въпросът за придобиване на техника на стои само за военно-въздушните сили. По същия начин стоят въпросите за модернизацията на флота и на сухопътните войски.

През последните 10 години за българската армия са изхарчени около 15 млрд. лева, ако за всяка година са се харчили по около 1,5 млрд. Правилно ли са похарчени тези пари и има ли у нас кой да мисли за модернизация на армията?

Самият начин на харчене на средствата за отбрана до голяма степен предпоставя лошото й състояние. От около 1 млрд. лева годишно над 70% отиват само за издръжка на военнослужещите – заплати, компенсации, допълнителни възнаграждения и т.н. 20% и повече отиват за поддръжка на старата техника, на сградите и много, много малко отива за превъоръжаване.

Ние виждаме, че светът се променя драстично, много бързо, а същевременно нашата техника остарява. Ето това е проблемът – много малко инвестиции в нови технологии.

Гледайки назад във времето бих казал, че някои от придобивките, някои от решенията, поне от днешна гледна точка, изглеждат абсолютно нецелесъобразни. Да не говорим, че някои от решенията трябва да бъдат много сериозно преразгледани от различни държавни органи.

Как трябва да се промени българската отбранителна политика, така че да се насочат тези разходи към правилните звена?

Трябва да се направи добър преглед на състоянието на отбраната, да се види къде са проблемните места. Ние не можем да разчитаме, че само със закупуване на ново оръжие ще се подобри състоянието на армията. Това оръжие трябва да бъде използвано от някого – от добре обучени, мотивирани военнослужещи. Ето тук е според мен единият от проблемите.

Ние все повече и повече задълбочаваме проблема с кадрите в армията – напускат, млади хора не постъпват. От там даже и да придобием нова техника, тя няма да бъде добре използвана, тъй като няма и средства за обучения, тренировки и т.н. Т.е. трябва да се гледа комплексно на проблемите в армията.

От доста време се върти в общественото пространство идеята за доброволна наборна служба. Това би ли било част от решението на проблема с кадрите?

Аз нееднократно съм коментирал този въпрос. Според мен тук има няколко ключови момента.

Първо, съвременната стратегическа ситуация изисква да има добре обучена, немногобройна, добре въоръжена с най-модерни средства армия. От тази гледна точка връщането към някаква форма на доброволна армия според мен няма да доведе до повишаване на способностите. Напротив – ще се разходват повече средства, свързани с това, че войниците трябва да бъдат облечени, обгрижени, настанени някъде и т.н.

За мен първият въпрос е как тази професионална армия в този състав да си повиши нивото. Не съм сигурен, че идеята за подобряването на физическото състояние на младежите в рамките на няколко месеца ще сработи.

Ние ако искаме да имаме добре възпитани хора с чувство към България, готовност за реакция при всякакви ситуации и физически здрави, ние трябва да погледнем и към другите сектори – образование, семейство и т.н.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!
632