1 103 екипа с численост 11 600 души вече трябва да са запретнали ръкави и да върнат (задържат) в училище като начало 21 000 деца, ама май доста повече. 
За целта бил създаден нарочен механизъм с дълго име, имало и местни щабове – за да заработи той. Този механизъм бе наречен от вицепремиера Симеонов „брилянтен”. И още: „Ще ви кажа как ще ги върнем – със силата на законността, на институциите и държавата. Ще ги върнем. Ако не, те ще бъдат отнети, ще бъдат отгледани и образовани от държавата“, обясни Симеонов в сутрешно телевизионно интервю.
Да се изчислява, че един член от екипите трябва да върне (задържи) 1,8 деца в училище, е дребнаво заяждане. А и, както вече казах, бройката може да надхвърли 100 000, че и повече. Дори 150 – 200 000 по последна информация, изплъзнала се отвъд папките.
По-интересно ми е друго: как тези деца ще бъдат „отнети”? От кого и по какъв начин? Къде ще бъдат „отгледани”? И там ли ще ги образова държавата? С черно-бели учебници ли, или с цветни? Или ще им дари таблети, за да се копват в e-uchebnik.bg, примерно.
Колкото до силата на законността, кратка справка в Конституцията на България ще ви насочи към Глава втора – „Основни права и задължения на гражданите” . И там ще видите, че алинея 2 на член 53 гласи: „Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително”.
С този текст според мен въпросът със силата на законността е изчерпан. Друга тема е защо по тази алинея и член основният закон масово не се спазва. Както и много други членове и алинеи, знаем.
От един доклад на министъра на образованието става ясно, че най-големият процент от децата, които не посещават училище са циганетата, наполовина от тях са турчетата, а българчетата са най-долу в класацията – някакви си 5.6 процента.
Аз искрено моля отговорните министерски чиновници да поживеят малко в селата. Да влязат в произволно избрано училище, да видят как изглежда то, да поговорят с учителите и да ги попитат колко от тях са „многопредметници”. (Да, има такъв термин и той е ужасяващ.) Да разберат какъв страх ги тресе тези учители, че училището виси на косъм и може днес утре да бъде затворено.
След това да излязат от училището, да седнат на една пейка и да видят как след голямото междучасие циганетата излизат – шумни и весели – с безплатната баничка в ръка и хукват към къщи, защото трябва да берат бръшлян, липов цвят и глог; да впрегнат коня и да отпрашат с каруцата, за да косят трева; да помагат на бащите си при ремонта на някоя къща…
А поговорят ли си отговорните чиновници малко и с учениците, веднага ще разберат, те дори не знаят български като хората.
Иначе са добри със смартфоните – ако случайно не си сложил парола на рутера, веднага намират някакъв остатъчен wi-fi и наклякват край оградата – да си чатят с Гърция.
(С мой приятел, „учител-многопредметник” по български език и физкултура в селско училище, решихме да помогнем на едно будно момиче да продължи образованието си в близкия областен град. Той беше намерил училище, което дава професия, от там му бяха гарантирали пари за автобус, безплатна храна и още някакви екстри. Аз говорих с баща му и той се съгласи. И какво се случи? Ожениха го на 14 години през девет села в десето. Дотук с образованието за това светнато дете.)
Доколкото разбирам от езика на докладите и механизмите, става въпрос за децата в „задължителна училищна възраст”. Добре де – а после? Да кажем, че от 15 септември 2017 всичко ще тръгне по конституционному. Тези бройки и проценти ще се върнат (задържат) в училище, ще поназнайват малко български, малко смятане и още малко други поучителни неща.
След това – какво? Ще си останат в селата, където няма никаква работа? Ще тръгнат към големите градове? И – ако тръгнат – какво ще правят там с оскъдните си знания и без занаят? Ще се оженят още деца и ще си народят малки дечица? Или ще продължат да се образоват – вече доброволно?
Това, последното, ми е най-интересно. Там процентите и бройките какви са? И има ли механизми и екипи за тях? И по коя „магистрала в знанията” тръгват те? Ще тръгнат ли изобщо?
Защото – вижте какво става с университетите в България през последните години. За незаетите бройки в СУ „Св. Климент Охридски” са кандидатствали ученици, изкарали двойки на зрелостните си изпити през май; ако са избутали поправките, естествено. Пак в Алма матер се е влизало и с тройка и то в престижни специалности.
В друг един университет те преценяват дали ставаш за студент само чрез събеседване. И то за специалностите физика и химия. Които пък са били най-малко предпочитани в СУ. Трети вуз организира лотария с джип, екскурзии, смартфони и таблети за награда…
Все ми се струва, че с бройките в „задължителната училищна възраст” криво-ляво ще има оправия. Ще се отчете успеваемост, ще се попълнят едни квадратчета, ще се изчистят проценти, ще се дадат пресконференции… Но въпросът е какво ще правим с физиците и химиците?
