Правя вестници от 30 години. После сайтове, телевизии, и в радио съм поработвал. Бях четири пъти главен редактор, няколко пъти заместник, не помня вече.

Три вестника и три сайта съм направил от нулата, в някои от случаите – с решаващата подкрепа на други хора.

Научил съм десетки, ако не и стотици, на А, Бе-то в занаята.

Навремето (2006), като възстановихме „Демокрация“ и събрахме екип от предимно млади хора, Емил Стоянов, който вложи пари и усилия, се смееше и викаше – Жоро, не ние трябва да им плащаме, те трябва, понеже им даваш хляб.

Да не звучи самохвално – и мен са ме учили.

Например от Спас Илков в „Самоковска комуна“ се научих да използвам Цицерова линийка за макета на вестника. От метранпажите в печатницата на „Труд“ – как да спестя от къртовската работа при изчукването на буквите (олово, праистория).

От Невен Копанданова и Анелия Димитрова научих, че хората не трябва да бъда ругани, а насърчавани.

В телевизия „Европа“ и „Екипнюз“ разбрах, че повече от 3000 знака текст никой не чете/слуша/гледа.

От първата си главна редакторка в „Самоковска комуна“, който, като станах главен редактор, прекръстих на „Любословие“, научих, че не трябва да си чупя гръбнака и да викам на всичко – да, другарю Жарков.

С повечето си ученици се гордея. Например Боряна, която ме наследи начело на новините на „Евроком“. Вера, която проходи в занаята в „24 часа“ и я „отглеждахме“ с Ники Кокала.

Имах даже едно циганче от Видин, което си направи собствена телевизия и беше кандидат на БСП за евродепутат. Гордея се с него, макар да не споделям принципите му.

И едно друго от Монтана, което знаеше три езика на 18 години, без да се броят циганският и българският, назначих я на работа, но изчезна безследно, след като родата си я прибра.

Учех хората на прости неща в занаята.

Съобразявайте се с фактите. Ако нещо може да бъде съобщено кратко, давайте го кратко. Коментарите са отделно.

Научете граматиката. Уважение към читателя.

Позицията е много важна. Да сме неутрални е измислица. На Блъсковата журналистика.

Общувал съм и с Петьо, и с Валери.И от тях съм се учил. Не го препоръчвам.

Днес българската журналистика е обругавана. Мразена, често и презирана.

Отказвам да се срамувам. Отказвам да се притеснявам, че съм се видял с хора, които не харесват това или онова ръководство на издържана от данъкоплатците (отнася се и за частните) медия.

Гордея се, че съм български журналист.

Винаги съм искал да бъда.

Съм.

Няма да се срамувам.

Не.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!