През 2019 г. бяха проведени избори за Европейски парламент и местни избори, очакванията и от двата избора за БСП бяха много големи. Социалистите очакваха първо на европейските избори за постигнат превес над ГЕРБ по подадени гласове. По същия начин БСП разчиташе да промени ситуацията на кметските избори, най-вече в София, подкрепяйки независимата кандидатура на Май Манолова, доскорошен омбудсман с висок рейтинг. И на двата избора тези очаквания не се осъществиха,
На европейските избори БСП заложи на националното
Всъщност европейските избори в България бяха много по-малко европейски и много повече национални. Българските партии се равняваха по европейските, доколкото искаха, но много повече настояваха, че „ще защитават националните интереси и приоритети“.
В национален план завръзката беше най-вече в това, дали ГЕРБ отново ще излезе на първо място или ще бъдат изместени от БСП.. Това не се случи, въпреки някои податки от предизборни сондажи на общественото мнение, въпреки дори оспорвани заявления от страна на политици извън БСП, че политическият монопол на ГЕРБ трябва да бъде прекъснат, въпреки корупционните скандали с управляващата партия и най-вече скандалът с апартаментите.
Могат да се дадат различни обяснение за неслучилото се, но за мнозина това е неспособността на опозицията, най-вече на БСП, да формулира истинска алтернатива на сегашното управление. БСП отново не успява да надмине ГЕРБ по брой на гласовете на евроизборите, макар и да е спечелила един мандат повече от 2014 г.
БСП заложи на очакването, че ще разшири електоралната си подкрепа, като влезе в територията на националистите по редица теми (пакта за мобилност, двойните стандарти на единния пазар, Истанбулската конвенция, пакта за миграция на ООН и други теми). Именно такива теми, а не свързаните с неравенствата и социалната справедливост се чуваха от обществото в хода на кампанията. Но избирателите на националистите предпочетоха оригинала и пренебрегнаха ерзаца.
На местните избори БСП не намери стратегически партньор
На местните избори през 2019 г. съотношението между основните партии се запази по брой на кметските места, макар и с някои промени. ГЕРБ отново има най-много кметски места (дори с 9 повече) и най-много гласове за кандидатските листи, макар да губи в 6 областни града и в 8 района на София. БСП спечели кметските места в 4 областни града, както и едно място в софийски район, но остана отново втора по подадени гласове за общинските съвети.
Както и за европейските избори, БСП имаше големи очаквания за разместване на политическите пластове на местните избори. Особено в София, където партията подкрепи своята дългогодишна активистка и доскорошен омбудсман Мая Манолова. Макар тази подкрепа да не дойде автоматично (мнозина очакваха именно това) и централното ръководство да произведе известен „съспенс“, подкрепата на социалистите за независимата кандидатка в София беше решаваща – без нея тя не би достигнала до балотаж, както не би достигнала до балотаж и с подкрепата само на социалистите.
Успехът обаче не принадлежи само на БСП, защото Мая Манолова беше подкрепена и от няколко партии, които досега неизменно са се самоопределяли като десни, както и от АБВ. В някакъв смисъл нейната кандидатура, подкрепена от опита й като омбудсман, обедини „несъбираемото“.
Действителен успех на БСП са кметските места в 4 областни града: Русе, Разград, Перник и Благоевград (в последния град избраният кмет се кандидатира като независим, но подкрепен от БСП). Също така БСП спечели район „Изгрев“ в София, и Младост, където кметът също се кандидатира като независим.
Всъщност най-видимите успехи БСП има там, където местната организация на ГЕРБ се е сринала (Русе, Разград) или там, където подкрепя независим кандидат, който обаче е избран не само с гласовете на социалистите. Така се случи в София (макар и неуспешно) и в Благоевград (успешно). Иначе БСП е първа партия в общинския съвет на 31 общини, а в още 10 е наред с друга партия (най-често ГЕРБ). Това прави общо 61 общини от всичко 265, БСП е далече от половината, за да може да се изравни донякъде с ГЕРБ.
Основният въпрос е, дали местните избори показаха, че БСП е политическата алтернатива на ГЕРБ, в смисъл, припозната от една нарастваща група граждани като алтернатива, способна да управлява общините и държавата по-добре от ГЕРБ. Няма категоричен положителен отговор на този въпрос. Защото БСП отново не успя да намери стратегически съюзници, с които да постави край на хегемонията на ГЕРБ.
