Всички правителства през последните 30 години се провалиха със социализацията на ромите. Това, което се случи тази седмица в Асеновград, в различни варианти се случва и на дриги места в България. И все пак има нещо, което отличава ставащото в Асеновград и това е, че сблъсък между деца възпламени цял град.
Това каза в интервю за ДЕБАТИ. бг проф. Антонина Желязкова* по повод сблъсъците между българи и роми в Асеновград.
* проф. Антонина Желязкова е историк и социален антрополог, директор на Международния център за малцинствата и културните взаимодействия
Проблемът не е локален. Това, което се случи в Асеновград, никога не би се случило, ако една четвърт от децата в този отбор по гребане, бяха циганчета от съответната махала в Асеновград. Разбира се, това звучи като фантазия, нали?! Просто никой не може да си представи, едни тренировки, един отбор, в който една четвърт от децата са циганчета. Защото преди това те би трябвало да бъдат включени в системата. Би трябвало да имат здравни и социални осигуровки. Би трябвало да ходят на училище. Би трябвало да имат достъп до спорт, за да могат да спортуват заедно с другите деца. Така стигаме до моя вечен коментар – конфликтите ще се продолеят и ще излезем от „мъртвата точка”, когато поне 85% от ромските деца започнат да ходят на училище. Така, те ще имат достъп до спорт, ще имат достъп до изкуство, до всичко, което е атрактивно за децата.
Нещата са изпуснати жестоко в последните 30 години. Проблемът с включването на ромите в образование и в социална система е крайно неприятен за политиците и те загърбват. През това време се трупат проблеми. И някои от тях вече не може да се поправят. Имаме 3-4 поколения роми през последните 30 години, които са извън образователната система, които са установили, че е възможно някак си да се живее без да имат един работен ден.
За това,
всички ромски деца от 1 до 5-6 години трябва да бъдат включени в образователната система, която едновременно е и социална, и здравна.
Много мислих върху това, което се случи в Асеновград. Това е много нетипичен случай. Едните са деца, които имат тренировка и спортуват. А другите са, деца, които нямат абсолютно нищо, и които безкрайно, безкрайно много завиждат да онези деца, които имат лодки, които имат екипи, които могат да спортуват и да се изявяват.
Докато я има тази неравнопоставеност, такива случки ще има.
И те са много плашещи.
Защото един сблъсък между деца по завист, възбужда един цял град.
Разбира се, не отричам всички онези 3-4 поколения роми, които са останали без образование – трябва да има ограмотяване, квалификационни курсове, програми по заетост, но това няма да реши проблема.
Нещата ще се променят, когато
85% от циганските деца бъдат заети в училище.
