Зденка Тодорова e родена в Цариброд 1960 г., виден общественик, създател на Демократичния съюз на българите в Югославия и на правозащитната организация за защита правата и свободите на българите, журналист, активен поборник за правата на българите и в днешна Сърбия.

 

 

Г-жо Тодорова, разкажете ни повече за двамата основни претенденти за президентския пост в Република Северна Македония. От нашите медии разбираме, че кандидатът на управляващата партия е по-скоро прозападно настроен, докато кандидатката на опозицията – обратно. Така ли е това наистина?

Да, интересни са и тримата кандидати всъщност, защото са юристи. Стево Пендаровски е юрист, Гордана Силяновска пък е конституционалист, Блерим Река – албанецът – също е юрист, дори е бил съветник на президента на Косово Хашим Тачи.

Гордана Силяновска пък е била съветничка по конституционните въпроси на президентите Бранко Цървенковски и на покойния Борис Трайковски.

Стево Пендаровки беше кандидат на предишните избори, когато загуби от Георге Иванов, но не призна резултатите. Интересното е, че той през цялото време на кампанията залагаше на европейското – европейски доходи, европейско образование Македония в Европа, евроатлантически ценности и т.н.

Гордана Силяновска залагаше в кампанията си на това, че ако тя стане президент, ще предложи промени в някои клаузи от Преспанското споразумение. Според нея корупцията е заляла страната. Тя ще се бори и за орязване на президентските правомощия, за намаляване на броя на министрите, които са 27.

Тя прави сравнение с Швейцария, където са само 7, а в Македония са 27 като се има предвид, че 8 места са дадени на двете албански партии, които подкрепят правителството на Заев, с изключение на БЕСА. Това са нещо като отделни партии в България, на които им казваме „златният пръст” – подкрепят правителството, но не участват с министерски кресла.

Блерим Река печели тези 11% от Алианса на албанците в Македония и от неговата партия – БЕСА. Тези 11% са много важни, но едва ли те ще се прелеят в полза на единия или на другия кандидат.

Гордана Силяновска каза предизборно, че ако загуби, ще призове своите привърженици да гласуват за албанския кандидат, защото е учен, уравновесен и защото и той залага на борбата срещу корупцията. По този начин тя си отвори една вратичка.

Естествено, че Блерим Река нямаше да стане втори или първи, тя го знаеше, но все пак си отвори тази вратичка, за да може албанският кандидат и албанците като цяло да подкрепят нея на втори тур. Според македонските анализатори това е невъзможно, защото обществото е разделено на два лагера. Нетърпимостта и междуособиците между отделните партии са големи.

Гордана Силяновска също споменаваше, че е за ЕС и НАТО, но при определени условия, които трябва да се спазват и че е противник на подписаното по този начин Преспанско споразумение. Но заявките й за промяна на определени клаузи според мен са предизборен трик, защото международните споразумения много трудно се променят.

Т.е. според Вас дори тя да спечели, няма да има отклоняване на Македония от поетия вече път?

Невъзможно е да има отклонение, но тук обществото е разделено най-вече по отношение на името. Северна Македония все по-малко присъстваше като име в изказванията на кандидат-президентите. Особено ВМРО-ДПМНЕ и Силяновска категорично са против името Северна Македония и начина, по който е променено. Те твърдят, че е накърнено достойнството на македонците, което се харесва на голяма част от хората.

От друга страна македонски коментатори казват, че Зоран Заев в загубил през последната една година 200 хил. избиратели в резултат именно на Преспанското споразумение. Сега вече напрежението ще бъде между тях двамата и по какъв начин тези, които не са излезли да гласуват, към кой лагер ще се насочат.

Повечето анализатори смятат, че трудно ще се постигне мнозинство над 40% и тогава вече председателят на парламент, който е албанец, поема нещата в свои ръце, започва и да изпълнява длъжността президент, докато в парламента не се предложи друга процедура за признаване на изборите.

Така се случи и в Сърбия през 2002-2003 г. На три тура не успяха да изберат президент и тогава гласуваха в парламента който получи мнозинството, независимо от избирателната активност, да стане президент. Възможно е и в Македония така да се случи, ако на два последователни тура не изберат президент.

Тук е много важно как ще гласуват албанците. Сега те са обединени, когато става дума за техни интереси, които те поставят на масата за преговори.

Гордана Силяновска преди няколко месеца се изказваше, че е против прекалено широките права на албанците по отношение на езика. Знаем, че Македония има два официални езика – македонски и албански. Сега най-вероятно ще има сделки между двете страни и ще видим коя ще надделее.

Т.е. според Вас не е ясно към кого ще се прелеят албанските гласове, въпреки че кандидатката на ВМРО-ДПМНЕ заяви, че ако не спечели, ще появи албанския кандидат?

Точно така. Самите албанци са разделени в 5 партии, които в определени моменти дори враждуваха помежду си. Няма значение, че две партии подкрепят правителството на Зоран Заев, важно е каква ще бъде политическата търговия за в бъдеще.

По-скоро е важно албанците да участват в изпълнителната власт. Президентската институция е представителна. Много е важно на какво ще заложи Силяновска сега и предполагам, че албанецът ще призове своите симпатизанти да гласуват по съвест, или пък няма да ги призове.

Но ако се разберат за нещо, той може да подхвърли, че техният фаворит е да речем Гордана Силяновска или Стево Пендаровски. Все пак Силяновска беше по-гъвкава в предизборната кампания по отношение на албанците. Макар че тя беше длъжна да каже нещо и по техен адрес, за да се хареса на онези граждани на Македония , които смятат, че прекалено много права са дадени на албанците.

Има ли ясно изразена сръбска политическа сила в Македония, или страната успя да скъса с югославското си минало?

Сръбската преса доста въздържано, повече като информация, съобщи за изборите в Македония. Те, разбира се, са заинтересовани да имат свое присъствие там, имат и своя партия с един представител в парламента – Демократическа партия на сърбите в Македония.

Те винаги са били на страната на Груевски във всяко едно отношение. Връзките са много силни, особено ако наблюдаваме сега и все по-засиленото присъствие на Виктор Орбан в региона – в Сърбия и преди това (по времето на Груевски) в Македония. Тук се очертава и един друг интересен съюз, който си заслужава да бъде анализиран.

Сега, след като Груевски не е в Македония, сърбите нямат толкова сигурен човек, на когото да залагат , но техните интереси – и икономически, и пропагандни, и медийни – са много големи там. Те няма лесно да се откажат от Македония.

Русия обаче е изтласкана от Македония след сключеното Преспанско споразумение и заявената позиция по пътя на евроинтеграцията на страната. Ще бъде интересно да анализираме и руското присъствие в региона, особено в Сърбия и как тя ще се намесва в Македония.

Руската намеса в Сърбия остава силна, макар че беше интересна доста критичната статия спрямо Вучич, публикувана в сръбския „Спутник”. Това е показателно, че нещата не са се развили както трябва след последното посещение на Путин, но пък има информация, че Сърбия и Унгария подготвят трасето на „Турски поток”. Все по-видимо става унгарското присъствие в Сърбия пред руското.

Според Вас България има ли интерес Македония да влезе в ЕС и НАТО?

Македония при всички положения трябва да влезе, защото тя си е заявила бъдещето. Естествено, че има интерес, но тя трябва по-ясно да казва какъв е той. Беше сключено споразумение за добросъседство, но тази комисия, която беше създадена, е по-скоро академична.

Доколкото знам няма много активно развитие в това отношение, а България при всяко положение има интерес Македония да бъде в ЕС и НАТО. С оглед на развитието на отношенията на Балканите, гърците най-добре изтъргуваха интересите си по отношение на Македония.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!