В отворено писмо до медиите, журналистът от Червен бряг Христо Гешов съобщи, че той и семейството му са подложени на натиск и репресия от Общината, след неговите разкрития за злоупотреби с европари и обществени средства.
ДЕБАТИ.БГ се свърза с Гешов, за да разкаже какво точно е предизвикало общинските служители да отправят заплахи за живота му и да уволнят негови роднини.
Ето и неговия разказ:
Аз бях главен PR на община Червен бряг. Напуснах на 6 април миналата година, като в мотивите си бях посочил несъгласието си със случващото се в общината. Какво ще рече това? Управлението на европроекти и източването на пари от европроекти; несъгласието ми три многофамилни къщи на видни общинари да бъдат санирани, независимо дали с бюджет на общината, или чрез европари; несъгласието ми общинската фирма „Обществено хранене” да бъде подарена, чрез приватизация, на общински съветник от ДПС; несъгласието ми общинските пари да бъдат преразпределяни към конкретни фирми, свързани с общински съветници, по различни обществени поръчки.
Тогава обявих това нещо публично. Общината започна да влиза в един обяснителен режим, че аз не съм прав, нищо, че качвах документи за всяка своя дума и доказвах всяко нещо. След което направих едно разследване, което озаглавих „Кмет краде вода и не плаща данъци”. Това е разследване, в което показах, че фирмата, която се управлява към настоящия момент от съпругата и дъщерята на кмета Данаил Вълов, е крала вода в продължение на години. Това е доказано с констативен протокол на ВИК, които завеждат дело срещу фирмата и спират водата към тази фирма. А защо не плаща данъци? Защото същата тази фирма не си е плащала данъците на стойност 80 000 лв. и то към общината, която управлява същият този кмет.
Кметът ми заведе дело за клевета и обида, което спечелих на всички инстанции. Продължавам с разследванията за трите многофамилни къщи, съвместно с mediapool.bg. Направихме общо разследване. Съответно стигнахме до момента, че Европейският съюз и МРРБ отказаха да платят каквито и да било плащания по този проект за тези три къщи, като, както са ми написали в писмо, са завели този проект като закононесъобразен и всеки един разход по тези три къщи, на стойност 400 000 лева ще бъде единствено за сметка на общинския бюджет, тоест – ще го платят хората.
Оттам вече се започна с какъв ли не натиск, със заплахи, с ирония. Те спряха да отговарят на въпроси, спряха да излизат да дават отчети. Кметът никога не е давал отчет пред гражданите на Червен бряг. Той дава отчет пред платените плевенски медии. Защо са платени? Защото тези плевенски медии имат договор с общината за отразяване на събития на Общината. Те никога не са давали гласност на проблеми, които са свързани с Червен бряг.
Кметът на Червен браг е издигнат като независим, подкрепен от АБВ и Реформаторския блок. В момента управлява със специалното съдействие на гласовете на БСП и ДПС, и с малка част от ГЕРБ, в Общинския съвет. В групата на ГЕРБ стана едно разцепление – една част го подкрепят, една част – не, но всеки от тях си има конкретните бизнес причини да подкрепя кмета. Едната част от общинските съветници на БСП са включени в европроекти – т.нар. „Мигове” и „Карлуковски карст”. А общинските съветници от ДПС изпълняват обществени поръчки за социално слаби – т.нар. проект „Топъл обяд”, за ремонти и т.н.
Някои от общинските съветници пък получават земи на ниски стойности, получават имоти. Абсолютно всички са облагодетелствани.
След като разказах в национален ефир – БТВ и Нова – как един хотелски комплекс е оценен за над милион и половина, щеше да бъде подарен за 0 лева на общински съветник от ДПС. Приватизацията я спря главният прокурор, защото пуснах сигнал до него и тя не успя да се случи. Хотелът беше продаден съвсем наскоро, но на друг човек, който си плати всичко така, както трябва да бъде.
Натискът продължи с фалшиви профили, които пишеха заплахи, закани, различен вид коментари, търсеха се различни видове компромати, за да ме оплюват, така че да бъда злепоставен в обществото с идеята никой да не ми вярва. За съжаление обаче отново не се получи. Редовно получавам и заплахи за живота си, и до ден днешен. Правеха се опити да ми разбиват профила във „Фейсбук”, правеха различни мои профили, от които пишеха на различни хора. Качваха скрий шотове на тези чатове, така че да ме злепоставят, защото аз уж говоря за морал и ценности, а в същия момент вижте какви неща „пиша”. В тези фалшиви профили доказвам, че са правени от служител в общината, защото чатовете, които са качвали подкрепят кмета. Тоест аз уж в публичното пространство говоря против кмета, а в някакви лични чатове аз го подкрепям, а той ми плаща.
Аз обаче си продължих с моите разследвания, започнах да търся кмета за някакви отговори, той категорично ми отказваше. Той пред мен няма да застане да отговаря, защото го е страх. И го казвам най-отговорно.
Изпуснах да кажа, че срещу мен има стотици жалби в полицията. Те са само от общински служители, които казват, че аз съм ги притеснявал в работно време като съм искал отговори на някакви въпроси, на които те не били длъжни да ми отговарят, аз съм бил прост човек със средно образование.
Трябваше да ходя в полицията, за да се подписвам на документи, чрез които съм предупреден, че нямам правото да пиша и да уронвам престижа на общински служители, както и да уронвам престижа на Общинска администрация със своите статуси. Категорично съм отказвал да подпиша такъв документ. Няма да подпиша такъв!
Ще продължавам да търся отговори, ще правя това местно предаване, което правя, нищо, че майка ми беше натисната да бъде уволнена, по-точно да бъде махната от работа – тя не е уволнена, накараха я насила да напусне и тя го направи. В същия този ден, няколко човека, които са подкрепяли по една или друга причина нещата, които правя – споделяли са ги на собствената си стена във „Фейсбук” или са ги харесвали – бяха уволнени. Това са хора, които са работили в общинската болница, в спортната зала (която е на издръжката на общината), на общинския стадион, в пречиствателната станция. Това са все хора, които са имали гражданска позиция до деня, в който не ги махнат от работа. Това се случи миналата седмица.
Буквално всичко съвпада. Всичко е с някаква умисъл. Няма как някои да ме убеди, че това не се прави умишлено. Това си е чисто затваряне на устите на някакви хора. Кметът няколко пъти ми е казвал да не забравям къде работи майка ми и благодарение на кого. Казвал го е публично. Пак нещата съвпадат. И няма как някои да ме убеди, че всичко, което се случва е без неговото знание. Просто е абсурдно!
Тук не се дава да се говори нищо. Има една местна телевизия и един местен вестник – и двете се издържат, благодарение на общината. Идеята е да се показват само нещата, които уж се случват, но в положителната насока, но когато виждаш, че нещо не е както трябва и отидеш да зададеш един неудобен въпрос, в един момент се започва със заплахи, с уволнения от работа. Ако имаш роднини, които могат да махнат от работа, веднага ще го направят. Така се процедира в тази Община. А тук няма един проект, по който да кажеш, че те не са взели нещо.
Давам ви примери: тоалетна. Градска тоалетна, която е метър на метър, е ремонтирана за 60 000 лева. И питам аз в публичното пространство: в тази тоалетна златни плочки ли са лепени и по Закона за достъп до обществена информация, дали кметът ще ми представи КСС, за да видим къде са отишли толкова пари. Ако вътре има златно гърне, защото и гърне няма към този момент, е едно.
Ремонт на читалище: да, читалището е голямо. Парите са осигурени от европроект, който ще се изпълнява от богат ром от Червен бряг, с подставена фирма (тя е фирма фантом, никога не е изпълнявала обществени поръчки, според Търговския регистър). Този ремонт струва 3,5 милиона лева. Както и да го погледна, за три милиона и половина ще вдигнем нова сграда.
Общината е решила, че ще санира болница, в което няма нищо лошо. Ще я санирала обаче със собствени средства, в което също няма нищо лошо. Санирането на болницата ще струва 400 000 лева, като преди няколко месеца Общинският съвет гласува тези пари да бъдат отпуснати на тази болница. Четиристотин хиляди лева. И също толкова пари – 400 000 лева – ще струва санирането на три къщи, от които едната е на един етаж, а останалите са на по два.
Аз ли съм луд: санирането на 9-етажна болница с четири корпуса струва толкова, колкото и три къщи.
Всичко това само ме мотивира да продължавам и да не се отказвам.
