„Европредседателството е за шест месеца, а отношенията ни с Турция – от векове и за векове”. Това казал премиерът Бойко Борисов преди началото на церемонията по официалното откриване на българската църква „Свети Стефан” в Истанбул. Ако разровим пластовете на времето, не е нужно да пътуваме много назад в историята, достатъчни са само век и половина-два, за да видим, че не дружба ни свързва с Турция, а робство, по време на което нашият народ е бил подложен на издевателства, като тези, които милициите на „Ислямска държава“ вършеха над езидското население в Сирия.
Храмът, носещ името на първия християнски мъченик, свети архидякон Стефан, е свързан с борбите за църковна и национална независимост на българите през Възраждането. Тук през 1860 по време на Великденската служба Иларион Макриополски обявява независимостта на българската църква от гръцката патриаршия. Десетилетие по-късно, през 1870 е прочетен и султанския ферман, с който българите се признават за отделен етнос с право на самостоятелна църква в Истанбул, под името Българска екзархия.
Не знам кое повече ме притеснява в изказването на премиера – липсата на познания по история или дефицита на национално самосъзнание.
Няма лошо да спомене „отношенията с Турция“, но вековете да беше оставил на мира…Обаче началото на съждението, е не по-малко енигматично от препратката към прашните страници на историята: да разбираме ли, че принадлежността ни към ЕС е мимолетна, временна, шестмесечна, за разлика от „вековните“ отношения с Турция. И какъв е смисълът да ги противопоставя? Означава ли, че според българския министър-председател исторически България принадлежи към османската сфера на влияние, ако и малко да председателства Европа? Да не говорим, че изразът „от векове за векове“, поразително напомня един лозунг от отминалата тоталитарна епоха. Само че тогава вековната дружба ни свързваше с Русия. Тя все още ни свързва, но е ограничена доставките на природен газ и ядрената енергетика.
След това Борисов споделя, че е наблюдавал „ много внимателно срещите на президента Ердоган с президента Макрон“ и едва ли не обещава да посредничи на турския президент за подобряване на отношенията му с ЕС. Изказа е характерен и затова ще го цитирам: „Въобще не си поставяме, макар, че ние сме велика, малка държава, да играем някакъв съществен принос, но ако може да помогнем в тази посока, ще помогнем, разбира се. Аз съм убеден, че това е пътят“. С две думи, не ви обещаваме, защото сме велики, а и от нас нищо не зависи, защото сме малки, но ако някой ни пита, ще кажем, че сме за…
За да е пълна идилията, трябваше и руският президент Владимир Путин да присъства. На него сме му обещали да лобираме за отмяна на санкциите срещу Русия. Това обещание е отколешно, ама и ние от доста време си чакаме втория реактор за АЕЦ „Белене“. Нищо че за него платихме 1.2 млрд. лв. на „Росатом“, а от реакора ни вест, ни кост.
