Визитка: Весела Чернева е директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Преди това е била говорител на Министерство на външните работи и отново е ръководила българския офис на Европейския съвет за външна политика. Кариерата й се свързва и с Центъра за либерални стратегии, където е била програмен директор. С Весела Чернева разговаряме за началото на Брекзит, три месеца след като министър-председателят на Великобритания Тереза Мей активира член 50 на Лисабонския договор.
Факти:23 юни 2016-та – гражданите на Острова гласуваха с „да“ за излизане от Европейския съюз, на референдум.
29 МАРТ 2017-та – Тереза Мей официално откри процедура по член 50 от Лисабонския договор, за напускане на ЕС.
19 юни 2017-та – официален старт на преговорите менду британското правителство и ЕС за Брекзит.
22 юни 2017-та – Доналд Туск, председателя на Европейския съвет, по време на срещ ан върха (22-23 юни) заяви, че не изключва обрат при Брекзит и цитира „Бийтълс“ с думите: „Бях запитан от някои мои британски приятели дали Брекзит може да бъде спрян. И дали си представям изход от ситуацията, при който Великобритания да остане част от ЕС. Аз им отговорих, че на практика Европейският съюз е изграден от мечти, които първоначално са изглеждали невъзможни. Така че, кой знае – аз съм мечтател, но не само аз.“
Г-жо Чернева, как да разбираме изказването на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, че не изключва обрат при Брекзит? Може ли Брекзит да не се състои?
Посланието на Туск не е, че може да няма Брекзит, а по-скоро – че е тъжен фактът, че Великобритания напуска ЕС и че много хора в Европа се надяват това да можеше да бъде променено. След това, в изявление британският министър-председател каза ясно, че правителството работи за Брекзит. А и подготовката на ЕС за тези преговори от няколко месеца насам, показва че Брекзит ще има и че ясно се върви натам. По-скоро, Туск се опитва да притъпи ожесточението, с което някои страни влизат в тези преговори. Съществува мнение, че Великобритания трябва да бъде наказана за това, че е решила да излезе от ЕС – за пример на други страни, които биха могли да тръгнат по този път. Така че, Туск се опитва да смекчи твърдия тон към Великобритания.
Възможен ли е „мек“ Брекзит, след като Консерваторите нямат необходимото мнозинство в парламента?
Никой не може да каже на този етап, дори самото британско правителство. От друга страна е факт, че т. нар. твърди брекзитиери, останаха в правителството на Тереза Мей. Министърът по Брекзит (Дейвид Дейвис) и министърът на външните работи (Дейвид Джонсън) са в лагера на онези, които искат Великобритания радикално да напусне ЕС, включително – Общия европейски пазар и Митническия съюз. По-скоро въпросът е ще успее ли това правителство да стигне до някакво прилично споразумение в рамките на следващите 18 месеца, които са и срокът за излизането на Великобритания. Или просто Обединеното кралство ще излезе без сделка, което ще приключи отношенията й с ЕС, но няма да има заместващи мерки. Това е най-лошият вариант за Великобритания.
Реален ли е шансът Великобритания да не се споразумее с ЕС?
Това е напълно възможно. В момента Великобритания има доста колебливо правителство. След трудните избори, в които не успя да събере исканото мнозинство, виждаме и вътрешното колебание в самата Великобритания, която беше залята от вълна от терористични нападения. Настроението там никак не е оптимистично. Така че един лош изход от преговорите с ЕС, какъвто е излизането без договор, допълнително ще задълбочи усещането във Великобритания, че нещата не вървят както трябва.
В момента, правителството в Лондон остава впечатлението, че няма стратегия. Възможна ли е умерена стратегия, подобна на договорката на ЕС с Турция и Украйна?
Това, би било следствието на „твърдия“ Брекзит. Той означава излизане на Великобритания от Митническия съюз и от Общия пазар и в последствие – заместване на тези две големи споразумения с нови търговски споразумения, по модела на Украинското за асоцииране. Вариантите са два – или Великобритания излиза от Общия европейски пазар, или остава в него – междинен вариант няма.
Резултатът, със споразумение за асоцииране ще означава, че Великобритания няма да има никакви по-големи права от страни като Украйна и много по-малко, отколкото впрочем страните от Западните Балкани. Това е качествено различно състояние на нещата.
Възможно ли е да се подпише преходно споразумение между ЕС и Великобритания, което да включва швейцарския или норвежкия модел за определено време?
И варианта Норвегия, и варианта Швейцария, предполагат оставане в Общия пазар, т.е. изключват твърд Брекзит, за което правителството в Лондон смята, че има мандат. Въпросът с притока на мигранти от източна Европа няма да бъде решен по този начин. А това е сред приоритетите на Тереза Мей, така че мисля, че швейцарският или норвежкия модел могат да дойдат на дневен ред само, ако правителството направи голям завой в намеренията си, а това е малко вероятно. В момента, те не могат „направят завой“ нито в едната посока, нито в другата. Нито могат да се втвърдят още повече, нито могат да тръгнат в някаква проевропейска линия. Наистина шансовете да излязат с лошо или без никакво споразумение, нарастнаха след тези избори.
Изработването на споразумение е въпрос и на време, и на капацитет. След 18 месеца Великобритания требва да договори цената на излизането си, условията на напускането си от гледна точка на Общия пазар и Митническия съюз и при какви условия и чак тогава да започнат да превят споразумения за това какви ще са отношенията им с ЕС оттук нататък. А преговорите още не са започнали – три месеца след датата, на която Великобритания активира член 50.
Европа имаше ли вина за Брекзит? Много дълго Дейвид Камерън предлагаше реформи в ЕС, но нямаше съгласието на останалите лидери. След като беше стартиран Брекзит обаче, Европа започна радикални промени.
Дейвид Камерън поиска от европейските лидери реформи в рамките на този договор и ги получи. Проблемът на Дейвид Камерън беше, че той смяташе, че след като е направил веднъж грешката да поиска референдум, може да убеди тези, които ще отидат да гласуват на референдума, че е получил това, което иска и следователно не трябва да гласуват за излизане от ЕС. Но всички условия на Великобритания бяха изпълнени. Британците, по начина, по който беше поднесен този референдум, гласуваха против. И това нямаше връзка с фактическото състояние на нещата.
Референдумът сам по себе си беше ужасна грешка. Отношенията на страните членки в ЕС са толкова сложни, че е много трудно всичко това да бъде сведено до един-единствен въпрос в едно-единствено изречение.
Основните моменти около Брекзит галерия. Натиснете i , за да прочетете описанието на снимката.
[Best_Wordpress_Gallery id=“87″ gal_title=“Брекзит“]
