Днес министърът на енергетиката Теменужка Петкова направи дългоочакваното изявление, в което посочи кои са кандидатите за участие във възкресения проект за АЕЦ „Белене“. Подаването на заявка за интерес към проекта е начална стъпка в процедурата, която трябва да определи и най-важното – кой ще е стратегическият инвеститор в строежа. От дългото и не съвсем ясно съобщение на министърката става видно, че има 7 фирми, които са готови да дадат свои пари за реализацията на проекта, защото според условията на търга тя трябва да се осъществи без държавна гаранция.
Според експерти обаче тази възможност е почти невероятна, защото няма инвеститор, който да се заеме с проекта без това условие, а е по-възможно в хода на преговорите министърката да се отметне и да даде лелеяната от т. нар. инвеститори държавна гаранция. Ако стане така, това на практика ще означава, че българските данъкоплатци ще платят цената на проекта през сметките си за електричество, а въпросните „инвеститори“ само ще приберат печалбите.
Отделно са изказвани и тежки опасения за полезността на такъв проект, които обхващат както неяснотата за евентуалния пазар на произведената енергия, така и нейната цена.
Не на последно място са притесненията и от гледна точка на сигурността, особено засирени след ядрената авария във Фукушима от 2011 година.
Министър Петкова поясни в изявлението си, че заявките за участие са в три разреда – за инвеститори, за изпълнители и за фирми, които искат да имат миноритарно участие и да купуват ток от бъдещата централа. Общо 13 компании са заявили желание да участват в конкурса за строежа на АЕЦ „Белене, съобщи тя. 7 от кандидатите са подали заявление за стратегически инвеститор, 2 – за доставчик на оборудване и участие в структуриране на финансирането на проекта и 4 – за участие с миноритарен дял и/или сключване на договор за дългосрочно изкупуване на енергия. Единствената държава, която заяви интерес да купува ток от централата, засега е Северна Македония.
Седем са компаниите, заявили интерес да участват като стратегически инвеститор в проекта – руската държавна корпорация „Росатом“ чрез компанията „Атоменергопром“, Китайската национална ядрена корпорация, Корейската хидроатомна корпорация, регистрирана в Германия компания „Бектрон-Лиаз-Техническо инженерство“, консорциуми „АЕЦ Белене“ и „Атомна електроцентрала Белене 2019“, регистрирана в България компания „ИПК и УП“ ЕООД.
Сред кандидатите е НЕК на Северна Македония. В момента съседите оформят подробностите и съгласувателното споразумение. Решението с какъв дял ще участват ще стане ясно до дни, обясни Петкова. Енергийният министър заяви, че подадените заявления доказват огромния интерес на най-големите компании в ядрената енергетика като руската „Росатом“, френската „Фраматом“ и американската „Дженерал илектрик“.
Френската компания декларира интерес за участие при структурирането на финансирането на проекта за осигуряване на системите за безопасност, в т.ч. електрически, системи за оборудване и контрол и други. От страна на „Дженерал илектрик“ се заявява участие при структуриране на финансирането, както и като потенциален проектант и доставчик на различни пакети, включително оборудване за турбинна зала, компресори, трансформатори и други.
Интерес за миноритарно участие в ядрената централа постъпиха и от български компании – „Атоменергоремонт“ АД и „Гранд енерджи дистрибюшън“ ЕООД. Заявления за изкупуване на енергия са подадени от „Гранд енерджи дистрибюшън“ ЕООД и от „Юропиан тред оф енерджи“ АД.
Комисия от български експерти ще оцени предложенията и до 90 дни ще изготви кратка листа, с имената на компаниите,които ще бъдат поканени за подаване на обвързващи оферти. Не се предвижда обжалване на взетите от комисията решения.
Всяка стъпка в конкурса ще минава на гласуване от Министерски съвет и Народното събрание. Запитана дали на по-късен етап депутатите може да премахнат едно от условията, а именно държавата да не участва с държавна гаранция в конкурса, Петкова заяви, че това е тяхно право.
От изявлението на министъра стана ясно, че наши компании ще участват заедно с немска и чешка в два консорциума.
Македония иска да се включи в „Белене“
ЕСМ е сред компаниите, които проявяват интерес да участват в проекта „Белене“, потвърдиха пред МИА от кабинета на вицепремиера Кочо Ангушев. Правителството е изпратило писмо за намерение да участва в проекта „Белене“ чрез ЕСМ, а Ангушев в последна време настояваше, че най-бързият, най-евтиният и единствен начин да се осигури евтина базова енергия за по-дълъг срок е чрез включването в изграждането на атомната централа „Белене“ в България.
„Ние като държава трябва да видим нашия интерес и да участваме в този проект, тъй като с времето ще загубим нашата базова енергия, без да имаме въглища“, каза тогава вицепремиерът, уточнявайки, че базовата енергия се произвежда от въглища, природен газ и ядрено гориво.
Сагата АЕЦ „Белене“
Проектът АЕЦ „Белене“ започва още през последните години на социализма и само крахът на старата система спира неговото изграждане за неопределен период от време. През 2006 г. е проведен търг, който е спечелен от руската „Атомстройекспорт“, дъщерна компания на държавната корпорация „Росатом“. Базовата цена на бъдещата втора атомна централа беше за малко под 4 милиарда евро. За изграждането на централата беше създадена проектна компания между НЕК и германската RWE.
През лятото на 2009 г. проектът започна да буксува. Това стана причина за оттеглянето на RWE през есента на същата година. През март 2012 г. строителството на втората атомна централа беше замразено. В началото на септември същата година „Атомстройекспорт“ заведе дело срещу НЕК за 1 милиард евро за неизплатени вече извършени дейности по проекта „Белене“. Впоследствие сумата беше увеличена.
На 16 юни 2016 г. Арбитражният съд при Международната търговска палата в Женева взе решение в полза на „Атомстройекспорт“ в спора му с НЕК. Съдът постанови щетите на „Атомстройекспорт“ да бъдат компенсирани с 620 милиона евро.
На 16 септември същата година България пое ангажимента да плати на Русия 400 милиона евро за АЕЦ „Белене“. Това стана ясно след провелата се среща на Българо-руската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество.
На 28 септември 2016 г. народните представители окончателно одобриха Законопроекта за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на НЕК в размер на 1 млрд. и 270 млн. лв. Тези пари бяха използвани за погасяване на задълженията на компанията към руската страна.
Същия ден бе публикувана и позицията на адвокатите от „White and Case“. От нея стана ясно, че евентуално обжалване на арбитражното решение по делото би имало малък шанс за успех и в крайна сметка би струвало още пари на страната ни.
След като плати дължимите суми в края на декември 2016 г. България подписа споразумение на 16 януари 2017 г. за реда, по който оборудването за АЕЦ „Белене“ трябва да пристигне на площадката. То беше доставено до края на 2017 г.
Това постави София пред избор: какво да прави с това оборудване и дали да продължи с изграждането на проекта за втора атомна централа. По тази причина бе взето решение БАН да изготви експертен доклад, в който да се разгледат всички сценарии за АЕЦ „Белене“.
