2017 г. определено е една от тези, които донесе много радост на феновете на спорта в България. Досещате се, че става дума за успехите на Григор Димитров. Хасковлията направи много силна година, особено в нейните начало и край. Винаги сме знаели, че изключително талантливият ни тенисист винаги е притежавал сериозни качества, но поради различни причини играта му в последните години бе на приливи и отливи, с рядки избухвания, трудно поддържане на постоянна форма, епизодични фурори в турнирите от Големия шлем и броящи се на пръсти победи над играчите от така наречената „голяма четворка“ (бел.а Роджър Федерер, Рафаел Надал, Новак Джокович и Анди Мъри).
През 2017 г. обаче Гришо най-после си извоюва дълго пазеното му място в световния елит и седна на него. Той тръгна с уникален старт, след като спечели надпреварата в Бризбейн и направи феноменално представяне в първия за годината турнир от Големия шлем „Аустрелиън Оупън“. Там двамата с Рафаел Надал играха уникален петсетов полуфинал, който със сигурност е в Топ 3 на най-добрите двубои в тениса през цялата година. Въпреки че Гришо загуби, той даде заявка за нещо голямо тази година. Последва титлата при дебютното му участие на турнира в София, което със сигурност е сред събитията на 2017 г. за страната ни, тъй като еуфорията в столицата ни обедини всички българи. След лек спад във формата Димитров, включващ ранни отпадания на „Ролан Гарос“ и „Уимбълдън“, 26-годишният хасковлия стигна и до най-големия успех в кариерата си до тогавашния момент, печелейки Мастърса в Синсинати, без да загуби нито един сет по пътя си. Хасковлията бе спрян от Андрей Рубльов в третия кръг на „Ю Ес Оупън“, но игра много силно на следващите турнири в Азия, с което си осигури и участие на Финалите на световния тур в Лондон. Именно там дойде големият момент на Димитров. Той победи и в трите си мача в груповата фаза, след което победи Джак Сок на полуфиналите и се наложи над Давид Гофен в много тежък трисетов финал, за да спечели най-престижния турнир в тениса извън четирите от Големия шлем. По този начин Гришо си осигури и завършване на годината на трето място в ранглистата и официализира факта, че единствените двама по-добри от него през 2017 бяха Рафаел Надал и Роджър Федерер.
Те пък направиха нещо уникално тази година. Двамата ветерани спокойно могат да бъдат определени за личностите в света на спорта за 2017 г. редом с Кристиано Роналдо, Антъни Джошуа и Люис Хамилтън. Феновете на популярния спорт бяха пренесени 10 години назад и станаха свидетели на възроденото им изключително съперничество. Те прекратиха преждевременно сезона през 2016-та година, заради контузии, а в началото на 2017 бяха поставени съответно 17-ти и 9-ти на Откритото първенство на Австралия, но това не им попречи да стигнат до финал, който напомни за най-добрите им години и бе спечелен в пет сета от швейцареца. Маестрото от Базел не се спря дотук и взе и първите два Мастърса за годината, записвайки нови две победи над Надал. Испанецът дочака своя момент – сезона на клей, за да запише отново името си в историята. Рафа спечели рекордна 10-та титла от турнира в Барселона, след което закръгли на 10 и титлите си от Мастърса в Монте Карло и Ролан Гарос. Немислимото постижение от 10 триумфа в един турнир от Големия шлем бе отбелязано подобаващо от организаторите, а на всички вече стана ясно, че двамата големи ще си оспорват и първото място в ранглистата в края на годината. С идването на сезона на трева настъпи нова промяна на силите. Федерер с привидна лекота спечели за осми път титлата от „Уимбълдън“, без да загуби нито един сет по пътя си, а неговите фенове вече предвкусваха завръщането му на върха в световната ранглиста, и то на 36-годишна възраст. Сезонът на твърди кортове в Северна Америка обаче не бе успешен за швейцареца, който получи контузия в гърба в Монреал, а Надал се възползва от това, за да спечели Откритото първенство на САЩ, а месец по-късно да си осигури и завършване на годината на първото място в света.
Трябва да се отбележи, че годината бе белязана от ранните отказвания и недобрата форма на асове като Новак Джокович, Анди Мъри, Кей Нишикори, Милош Раонич и други.
След силната си година Григор Димитров заслужено бе определен за Спортист №1 на България. Подгласници на хасковлията станаха Радослав Янков и Невяна Владинова. Сноубордистът завърши втори за Големия кристален глобус и спечели титлата в паралелния гигантски слалом. Янков е в тройката за втора поредна година, след като през миналата спечели Големия кристален глобус. Гимнастичката Владинова триумфира с бронзов медал на топка на световното първенство, а на европейското още два бронза на въже и в отборната надпревара. В Топ 10 се класираха още финалистът от световното първенство по плуване Антъни Иванов, европейският шампион по бокс Даниел Асенов, баскетболистът на Барселона Александър Везенков, европейският шампион по биатлон Владимир Илиев, алпинистът Боян Петров, таекуондистът Владимир Далаклиев и лекоатлеттът Тихомир Иванов. Най-добър спортист с увреждания за годината в България е Ружди Ружди. Той спечели златен медал в тласкането на гюле на световното първенство по лека атлетика за хора с увреждания в Лондон. Ружди спечели с нов световен рекорд – 12.47 метра.
Очаквано за отбор на годината беше избран ансамбълът по художествена гимнастика. Те спечелиха сребърен и бронзов медал на световното първенство в Пезаро и общо 17 медала през годината от различни турнири. Треньорът на ансамбъла Весела Димитрова беше избрана за №1. За втора поредна година и трети път в последните четири години именно наставникът на ансамбъла печели наградата, след като през 2014 и 2016 г. спечели Ина Ананиева.
Като цяло годината за световния спорт бе доста интересна. Във футбола тя бе белязана от успехите на Реал (Мадрид), петата „Златна топка“ на Кристиано Роналдо, некласирането на Италия на световното първенство и други любопитни моменти.
В очакване на Мондиала през 2018 г. фокусът падна върху клубните отбори, където Реал записа постижение, което нито един друг отбор не бе правил досега – защити трофея си от Шампионска лига. Испанският гранд триумфира за 12-ти път в най-престижната клубна надпревара, като на финала победи Ювентус с 4:1. Кристиано Роналдо бе големият лидер на Кралския клуб, отбелязвайки 10 гола от фазата на 1/4-финалите нататък, а португалецът бе с голяма заслуга и за спечелената титла в Ла Лига. Именно тези силни игри донесоха на Роналдо през декември за пети път в кариерата му „Златната топка“, въпреки че той не се представи толкова силно през есента. С този успех бившият играч на Манчестър Юнайтед и Спортинг (Лисабон) се изравни с големия си съперник Лионел Меси, който също е печелил най-ценното индивидуално отличие пет пъти, а двамата неизменно доминират в класацията вече 10 поредни години. Малко утешение за аржентинеца е, че приключи годината с един гол повече от португалския си конкурент по показател точни удари за клуба и националния си отбор (54 на Меси и 53 на Роналдо). Годината приключи и малко разочароващо за Реал заради позорната загуба от Барселона с 0:3 насред „Сантяго Бернабеу“ часове преди Коледа.
Във Висшата лига новият мениджър на Челси Антонио Конте пребори конкуренцията на новите наставници на Манчестър Юнайтед и Манчестър Сити – съответно Жозе Моуриньо и Пеп Гуардиола, за да донесе титлата на „Стамфорд Бридж“ още в дебютния си сезон в Англия. В Германия Байерн Мюнхен стана шампион за пети пореден път, докато Ювентус взе шеста поредна титла в италианската Серия А. Доминацията на ПСЖ във Франция обаче бе прекъсната от смелия тим на Монако, който в допълнение стигна и до полуфиналите на Шампионска лига, а през лятото осребри успеха си, продавайки за огромни суми основните си играчи. ПСЖ ОБаче започна да пише история, след като направи най-мащабната селекция в историята на футбола, плащайки само 402 милиона евро за двама футболисти – 222 за Неймар и 180 за Килиан Мбапе. Това даде ефект и парижани са почти непобедими през есента, като осминафиналът им с Реал в Шампионската лига през февруари се очаква със свръх интерес от феновете на футбола.
В България нямаше изненади и Лудогорец стана шампион за шести пореден път, докато Ботев Пловдив постигна страхотен успех и спечели Купата на България след победа именно над „орлите“ на финала. Разградският тим се представи впечатляващо и в евротурнирите през есента и излезе от групата си в Лига Европа, за да си осигури място на 1/16-финалите в Лига Европа. Впечатляващо бе и представянето на тима на ЦСКА-София, който след есенния полусезон изостава със само една точка от Лудогорец в класирането, докато Левски донякъде разочарова, въпреки привличането на много сериозни имена за българската футболна действителност – италианския треньор Делио Роси и бившите звезди от Висшата лига Габриел Обертан и Жорди Гомес. На национално ниво България записа запомнящи се победи над Холандия и Швеция, но така и не успя да се класира за Мондиала. Като гости момчетата на Петър Хубчев се представиха изключително слабо и взеха само една точка от пет мача, дошла при гостуването ни на аутсайдера Люксембург.
До Мондиала не стигна и Италия. Четирикратните световни шампион бяха победени от Швеция в баражите и няма да участват на световно първенство за първи път от половин век насам. За шампионата в Русия не се класираха още отборите на Холандия, Чили и САЩ, но пък място на финалите намери симпатичният на всички тим на Исландия.
В останалите спортове станахме свидетели на сбогуване на някои много именити състезатели, станали емблеми в своите дисциплини. Безспорно, най-големият сред тях е Юсейн Болт. Светкавицата обаче не можа да се сбогува с феновете по мечтания начин и остана трети на 100 метра на Световното първенство в Лондон. В последното състезание в кариерата си, Болт получи контузия на последен пост в щафетата 4х100 и не успя да завърши състезанието, но въпреки това бе бурно аплодиран от пълните трибуни на Олимпийския стадион в британската столица, а след това почетен и от Международната асоциация на атлетическите федерации (IAAF) със специална церемония. Годината в леката атлетика бе белязана и от скандал, след като Международният олимпийски комитет реши да не допусне Русия до участие в Зимните олимпийски игри в Пьончан, заради допинг.
В бокса също се сбогувахме с един голям шампион – Владимир Кличко. Това стана след изключителната битка, която украинецът загуби от новия световен шампион в тежка категория Антъни Джошуа в 11-ия рунд. Кубрат Пулев с внимателен избор на съперници и много стабилен бокс си извоюва правото да се изправи срещу Джошуа и за втори път да се бие за световната титла в тежка категория. За съжаление, Кобрата скъса частично гръден мускул по време на подготовката си за двубоя и не можа да се изправи срещу британеца. Другият голям мач на годината бе този между непобедения Флойд Мейуедър и царя на смесените бойни изкуства Конър Макгрегър. Победителят Мейуедър спечели стотици милиони, а загубилият и определян като „палячо“ ирландец – няколко десетки.
Годината във Формула 1 също предложи много емоции за феновете на този спорт. Големият победител за 2017 бе пилотът на Мерцедес Люис Хамилтън, който спечели четвъртата си шампионска титла, с което се изравни с легендарния Ален Прост, както и с пилота на Ферари Себастиан Фетел. Освен това британецът стана и пилотът с най-много полпозишъни в историята на „кралските гонки“, изпреварвайки легендата Михаел Шумахер.
Изминаващата 2017 година със сигурност ще остави противоречиви чувства сред волейболните фенове у нас. На европейското първенство в Полша националите на Пламен Константинов не бяха сочени сред фаворитите и за жалост не успяха да опровергаят специалистите, въпреки добрата си игра. Този път българите не успяха да намерят място в топ 4, отпадайки на четвъртфиналите от състава на Сърбия след загуба с 0:3 (21:25, 22:25, 26:28). Сега на „лъвовете“ предстои ново огромно предизвикателство, а именно предстоящото Световното първенство догодина, на което ще домакинстваме заедно с Италия. Дотогава остава да чакаме дали Пламен Константинов „ще намери“ лидера на отбора и да се надяваме, че с невероятната подкрепа на българската публика, тимът ни ще може да се бори с останалите световни сили в този спорт. Освен при мъжете, Европейско първенство имаше и при жените, като и там участието ни бе противоречиво. Няколко драматични победи в груповата фаза, последвани от още по-драматична загуба от действащия шампион Русия, оставиха момичетата на Иван Сеферинов на второто място в групата, с което бе пропуснат отличен шанс за директно класиране на четвъртфинал. Въпреки сериозния потенциал, с който разполагаше тимът ни и присъствието на доказано име като това на Елица Василева в състава, българките отстъпиха на Германия в осминафиналния плейоф и така отпаднаха безславно от турнира в Баку. Независимо от разочароващия резултат на еврофиналите за тима ни, трябва да отбележим, че през 2017 този отбор постигна сериозен успех, класирайки се за Световното първенство в Япония догодина. Освен това налице е страхотното постижение на женския национален отбор до 23 години, който стана трети на Световното първенство в Словения. Голяма част от този състав ще бъде ядрото на националния ни тим през следващите години и на пръв поглед бъдещето пред женския профил изглежда светло.
В баскекбола Лукойл Академик успя да спечели шампионската титла, като във финала се наложи над основния си конкурент през сезона Берое с 3-1 победи. Въпреки триумфа в родния шампионат, „студентите“ отново не направиха нищо в Европа. Финалистът в първенството Берое пък изпрати исторически сезон, като освен сребърните медали в първенството, отборът воден от националния селекционер Любомир Минчев спечели Купата и Суперкупата на България, както и трофея в Балканската лига. Освен отличната си работа на клубно ниво, Минчев може да бъде похвален и за свършеното от него и неговия щаб с националния отбор, който продължава да се бори в квалификациите за Световното първенство в Китай през 2019 година. Тук естествено идва ред и на светлия лъч в родния баскетбол, а именно крилото на испанския гранд Барселона Александър Везенков. Освен че успя да си извоюва място в състава на каталунците, младият баскетболист се превърна и в първия българин, избран в Драфта на Националната баскетболна асоциация. Той бе избран под №57 от тима на Бруклин Нетс, което ни дава надежди, че скоро можем да видим и втори наш сънародник след Георги Глушков в „Лигата на извънземните“.
И накрая нека да отдадем и дължимото на Димитър Бербатов. Ще си кажете – „е, какво пък толкова е направил Митко?“ Той направи нещо много голямо през тази година. В началото на лятото най-добрият ни футболист в последните години доведе уникални играчи в България, които взеха участие в благотворителния мач между неговата фондация и тази на Луиш Фиго. Стадион „Васил Левски“ се напълни, а привържениците се насладиха на играта на големите звезди. И всички средства отидоха в помощ на децата с таланти, на които Бербо помага. Другото положително нещо, свързано с Митко, е, че след повече от една година се завърна във футбола, въпреки че заигра в слабо популярно първенство като индийското. Да му пожелаем да се представи по-силно от първите си два месеца и да се завърне в Европа с екипа на някой добър тим.
