Лидерите на страните от Г-7 за първи път призовават за мир и стабилност в Тайванския проток, декларират готовност за сътрудничество с КНР в борбата срещу глобалните предизвикателства от взаимен интерес и се застъпват за стабилни и предвидими отношения с Русия. Това става ясно от публикации на Ройтерс и Блумбърг.
„Подкрепяме значението на мира и стабилността в Тайванския проток“, се казва в проектодокумента.
За първи път подобна фраза се появява в съвместно изявление на лидерите на Г-7. Също така ръководителите на страните-членки на Г-7 изразяват „сериозна загриженост относно ситуацията в Южнокитайско и Източнокитайско море“.
Тайван се управлява от собствена администрация от 1949 г., когато останките от силите на Гоминдан, водени от Чан Кайши (1887-1975), избягаха на острова, след като бяха победени в китайската гражданска война. Оттогава Тайван запазва знамето и някои други атрибути на бившата Китайска република, съществували на континента, преди комунистите да дойдат на власт. Пекин смята острова за една от провинциите на КНР.
Сътрудничество с Китай
Г-7 е готова да си сътрудничи с КНР в борбата срещу глобалните предизвикателства от взаимен интерес. Страните от Г-7 призоваха Пекин да зачита правата и свободите на уйгурите в автономния район Синцзян на КНР, както и автономията на Хонконг.
„Ще популяризираме нашите ценности, включително като призоваваме Китай да зачита правата и основните свободи на хората, особено във връзка със ситуацията в Синцзян, както и тези права, свободи и висока степен на автономия на Хонконг, гарантирана от китайско-британската съвместна декларация и британската десница“, се казва в документа.
Китайско-британската декларация е подписана през 1984 г. и определя процедурата за прехвърляне на Хонконг, който по това време е притежание на Великобритания, на Китай. Съгласно разпоредбите на документа, от 1 юли 1997 г. правителството на КНР става отговорно за външната политика и отбраната на територията. Хонконг до голяма степен се ползва с право на самоуправление. Великобритания и други западни държави обвиняват Пекин, че е нарушил декларацията, като е започнал да реформира избирателната система в Хонконг и е приел закон за националната сигурност.
Влошаването на отношенията между Пекин и западните страни е породено също от темата за правата на националните малцинства в Китай. Западните държави обвиняват КНР в създаването на мрежа от поправителни лагери, където до 1 милион уйгури може да са принудително държани там. Тази пролет САЩ, Канада, ЕС и Обединеното кралство наложиха санкции на китайски официални лица, обвинявайки ги в съучастие в нарушения на правата на уйгурите, което беше причината за въвеждането на ответни санкции от Китай.
Ситуацията в Южнокитайско и Източнокитайско море
Също така лидерите на страните от Г-7 изразяват сериозна загриженост относно ситуацията в Южнокитайско и Източнокитайско море.
„Оставаме сериозно загрижени за ситуацията в Южнокитайско и Източнокитайско море, а също така се противопоставяме на всякакви едностранни опити за промяна на статуквото и увеличаване на напрежението“, пише в документа.
Произход на коронавируса
Страните от Г-7 призовават за втора фаза на разследването за коронавируса, водено от Световната здравна организация (СЗО).
„Ние също така призоваваме за навременна, прозрачна, основана на доказателства втора фаза на разследването за произхода на COVID-19, водено от СЗО“, цитира агенцията проектокомюникето.
По-рано директорът на Световната здравна организация Тедрос Аданом Гебрейесус, заяви, че лидерите на страните от Г-7 са обсъдили причините за коронавируса в събота. Както отбеляза ръководителят на СЗО, е необходимо „да се премине към втори етап, за да се установи действително неговият произход“. В края на май СЗО потвърди, че експертите на организацията ще подготвят предложения за провеждане на втора фаза от разследването за произхода на коронавируса.
Ваксини за Covid-19
Лидерите на Г-7 ще доставят на света 1 милиард ваксини срещу COVID-19 през 2022 г. Те ще увеличат производството и доставката на ваксини по целия свят.
2,3 милиарда ваксини ще бъдат разпределени в развиващите се страни до края на 2022 година, каза германският канцлер Ангела Меркел.
„Ангажиментът на Г-7 от началото на пандемията включва общо над 2 милиарда дози ваксини, включително ангажиментите, поети от нас (лидерите на Г-7) през февруари 2021 г., когато последно се срещнахме и (одобрихме) тук, в Карбис Бей, 1 милиард ваксини през следващата година“, цитира агенцията откъс от проекта.
Климатични изменения
Г-7 възнамерява да увеличи годишното финансиране до 100 милиарда долара за борба с изменението на климата съгласно Парижкото споразумение за климата.
„Потвърждаваме общата цел на развитите страни да събират ежегодно 100 милиарда долара от публични и частни ресурси до 2025 г. за мерки за предотвратяване на изменението на климата и осигуряване на прозрачност при тяхното прилагане“, цитира агенцията проектоизявлението. Отбелязва се, че най-бедните развиващи се страни ще бъдат един от основните получатели на помощ.
Лидерите на Г-7 се ангажират да постигнат нулеви емисии на CO2 в своите страни възможно най-скоро и не по-късно от 2050 г. Те също така подчертават намерението на страните да се откажат до голяма степен от въглеводородите в енергийния сектор през 2030-те години.
Фон дер Лайен отбеляза също, че сега в ЕС алтернативната енергия осигурява производството на до 25% от електроенергията, като общността възнамерява да увеличи тази цифра до 38% до 2030 г.
Още през 2019 г. ЕС си постави за задача да доведе до нула общите емисии на парникови газове в икономиката на ЕС до 2050 г. и през последните две години се опита да убеди своите партньори да споделят тази задача.
Г-7 за Русия
Лидерите на „Групата на седемте“ се застъпват за стабилни и предсказуеми отношения с Русия, но призовават Москва да прекрати поведението, което те смятат за дестабилизиращо.
„Ние потвърждаваме нашия интерес към стабилни и предсказуеми отношения с Русия. Ще продължим да се ангажираме с Русия там, където има области от взаимен интерес. Потвърждаваме призива си към Русия да прекрати дестабилизиращото си поведение и злонамерени дейности, включително намеса в демократичните системи на други държави, както и настояваме да изпълнява своите международни задължения в областта на правата на човека“, се казва в окончателното изявление.
Русия последователно отхвърля твърденията на Запада, че нейните действия са дестабилизиращи.
Г-7 призовава Русия да предприеме действия срещу онези, които извършват кибератаки с цел откуп от нейна територия.
Инцидентът с Ryanair
Страните изразиха „дълбока загриженост“ във връзка с инцидента с принудителното кацане на самолета на ирландската авиокомпания Ryanair в Минск, на борда на който беше един от основателите на смятания за екстремистки Telegram канал NEXTA в Беларус, Роман Протасевич.
Самолетът на Ryanair по маршрута Атина-Вилнюс кацна на летището в Минск на 23 май, след като съобщи за взривно устройство на борда. За ескорт на самолета беше вдигнат изтребител МиГ-29. След кацане информацията за бомба не беше потвърдена. По-късно беларуската столица поясни, че Протасевич, издирван от властите, е бил на борда на самолета. Той е задържан е от служители на беларуските правоприлагащи органи.
Обединеното кралство, председателстващо тази година Г-7, провежда лична среща на върха на лидерите на страните от международния клуб от 11 до 13 юни. В допълнение към лидерите на страните от Г-7 (Великобритания, Германия, Италия, Канада, САЩ, Франция и Япония), председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и лидерите на Австралия, Южна Корея и Южна Африка, специално са поканени тази година, както и новият изпълнителен директор на Световната търговска организация Нгози Оконджо-Ивеала. Индийският премиер Нарендра Моди, във връзка с напрегнатата ситуация с COVID-19 в републиката, реши да участва в срещите дистанционно.
Основната точка в дневния ред на срещата е темата за възстановяването на света след пандемията от коронавируса.
