
Срещата на „Коалицията на желаещите“ в Берлин разкри задълбочаващите се противоречия между европейските лидери и Доналд Тръмп относно бъдещето на Украйна. Докато Вашингтон търси споразумение с Владимир Путин, Европа се опасява от нова Ялта и от решения за сигурността на континента, взети без нейно участие. Зад демонстрираното трансатлантическо единство все по-ясно се очертава криза на доверието, породена от съмненията дали САЩ продължават да споделят европейските стратегически интереси. Това е основният акцент в анализ на френския вестник Le Monde, публикуван на 20 ноември.
Един от най-показателните моменти на срещата в Берлин на 19 ноември е телефонното включване на Доналд Тръмп от борда на Air Force One, на връщане от Китай, където той се срещна с Владимир Путин и Си Дзинпин. Разговорът е осъществен чрез Джаред Къшнър, който участва в заседанието на европейските лидери.
Според европейски дипломатически източник, цитиран от Le Monde, американският президент е изразил силно недоволство от намерението на европейските държави да продължат да финансират украинската отбрана. Тръмп е убеден, че Путин действително желае мир, докато европейските лидери смятат, че действията на Москва не дават основания за подобно доверие.
Именно това разминаване поражда най-сериозните опасения в европейските столици. Проблемът вече не е само в различните подходи към прекратяването на войната, а в противоположните оценки за намеренията на Кремъл. Докато Тръмп вижда възможност за споразумение с Путин, европейците се опасяват, че мир без достатъчно гаранции може да се превърне в предпоставка за нова руска агресия.
Въпреки американските възражения участниците в „Коалицията на желаещите“ потвърждават ангажимента си да предоставят военна помощ на Украйна на стойност 70 милиарда евро през 2026 г. и да запазят поне същото равнище на подкрепа през 2027 г. Решението е и политически сигнал, че Европа не възнамерява да се отказва от подкрепата си за Киев в името на бързо дипломатическо споразумение.
Особено безпокойство сред европейците предизвиква срещата на Тръмп, Путин и Си Дзинпин в китайския град Шънджън. Руският президент представя трите държави като велики сили, носещи особена отговорност за международната сигурност, и прави историческа препратка към Ялтенската конференция от 1945 г.
За европейските лидери подобна реторика поражда опасения от завръщане към политиката на сфери на влияние, при която съдбата на отделни държави се определя чрез договорки между великите сили. Страхът е, че Вашингтон може да постигне разбирателство с Москва по въпроси, които пряко засягат европейската сигурност, без да отчете в достатъчна степен интересите на съюзниците си.
„Формат от типа „Ялта“ няма да донесе мир“, заяви пред репортери германският канцлер Фридрих Мерц, като добави, че лидерите няма да позволят Европа да бъде разделена. Той също така се опита да омаловажи значението на срещата в Шънджън, определяйки я преди всичко като „възможност за снимки“.
Същевременно Мерц се постара да избегне впечатлението за открит конфликт с Вашингтон.
„САЩ разбират, че без нас мир не може да има. Ние, от своя страна, знаем, че със САЩ до нас перспективите за мир се увеличават“, добави германският канцлер.
Думите му отразяват сложната позиция, в която се намира Европа. От една страна, европейските лидери настояват за самостоятелен глас при определянето на бъдещето на Украйна. От друга, те продължават да разчитат на американската военна мощ и дипломатическо влияние. Затова и стремежът им е не да скъсат с Вашингтон, а да предотвратят възможността решенията да бъдат взети без тях.
Застанал до Мерц, Къшнър се опита да успокои съюзниците, като подчерта, че Тръмп иска мирно споразумение, постигнато с подкрепата на Европа, и че Русия е готова да обсъжда многостранни преговори с европейско участие. Президентът на Украйна Володимир Зеленски също настоя европейците да бъдат включени в бъдещия мирен процес.
Тръмп е останал с убеждението, че „мирът е постижим“ след разговорите си с Путин и Си, заяви Джаред Къшнър. Освен това той посочи, че американският президент е отворен към идеята за предоставяне на гаранции за сигурността на Украйна, подобни на клаузата за колективна отбрана по член 5 от Северноатлантическия договор.
„От гледна точка на Америка предоставянето на гаранции за сигурност, подобни на тези по член 5, е изключително сериозна стъпка. Мисля, че президентът Тръмп е готов да обмисли подобен вариант“, заяви Къшнър.
Тези уверения показват, че възможностите за сътрудничество между Европа и САЩ не са изчерпани. Те обаче не премахват основния източник на недоверие — несигурността доколко Вашингтон е готов да подкрепи дипломатическите си обещания с конкретни и дългосрочни ангажименти.
За европейските лидери все по-важен става въпросът не само какво обещава американската администрация, но и доколко могат да разчитат на последователността на нейната политика. Разликата между демонстрираната от Тръмп близост с Путин и уверенията на американските му представители допълнително засилва тази несигурност.
Le Monde цитира експерти, сред които Стивън Сестанович от Council on Foreign Relations и Александър Габуев от Carnegie, които обръщат внимание на дипломатическите ползи за Путин от сближаването с Тръмп и на риска Европа постепенно да изгуби най-важния си стратегически съюзник.
Тревогите се засилват и от зависимостта на Украйна от американските военни технологии, особено в областта на противовъздушната отбрана и комуникациите. Това поставя европейските държави в трудно положение: те могат да поемат по-голяма финансова и политическа отговорност за подкрепата на Киев, но все още не са в състояние напълно да заместят ключови американски военни способности.
Така срещата в Берлин очертава противоречие, което може да се окаже определящо за бъдещето на трансатлантическите отношения. Европа се стреми към по-голяма стратегическа самостоятелност именно в момент, когато продължава да зависи от Съединените щати за собствената си сигурност.
Срещата показва, че доверието във Вашингтон вече не е безусловно. Европейските лидери продължават да търсят сътрудничество с американската администрация, като същевременно все по-сериозно се опасяват, че стремежът на Тръмп към споразумение с Путин може да надделее над стратегическите интереси на европейските му съюзници.
В този смисъл срещата в Берлин се превърна не само в място за демонстрация на подкрепа за Украйна, но и в сигнал за промяна в отношенията между Европа и САЩ. Основният въпрос вече не е единствено дали Вашингтон ще помогне за постигането на мир, а дали Европа може да бъде сигурна, че този мир няма да бъде договорен за сметка на нейната собствена сигурност.



