КРАКАТА НА ЖАБАТА

Ценителите знаят, че на жабата се ядат само бутчетата. За предпочитане – панирани. Сурови или сушени – не стават. Стават само за преджвакване в стария виц.

Два пъти вече ни го пробутват тоя виц за жабетата, два пъти се питаме имаше ли смисъл да ги ручаме тия жаби. Имаше ли смисъл да се отпукват десетки милиони, за да получим почти същия парламент? Нямаше ли как преди два месеца да се направи същото, което ще се прави сега?

Въпрос за шейсет милиона – само че никой няма да ги спечели срещу верния отговор, защото парите вече са похарчени.

Сега предстои по-интересното.

Тоя филм сме го гледали вече много пъти – бившите управляващи от ГЕРБ ще станат яростна опозиция, бившите съмишленици от площадите ще се дъвчат и джвакат едни други, защото единият не е угодил на другия, да не говорим, че не го е поканил да се коалират, бившата БСП-опозиция ще се цупи, че не й се признават заслугите на активен борец срещу герберизма и ще гласува на инат – веднъж тъй, веднъж – наопаки, а ДПС ще кротне на дъното, за да прецака по стария си обичай всичко и всички в момента, в който успее да се спазари с предполагаемите бъдещи управляващи.

И все пак – всички ще гласуват за предлаганото правителство. С надеждата в по-добри времена да го капичнат, за да има ново раздаване, белки им тръгне по-добре картата.

Ще гласуват, защото знаят, а за тези, които не се сещат, все пак ще припомним – жабите имат само по две бутчета.

Двете вече изручахме.

Ако се опитат да ни пробутат липсващото трето, има реална опасност някой да гризне дръвцето.

А може би – не само някой – някои…

Ако не и всички.

Защото вече ни досадиха повече от коронавируса, барабар с мутациите му.