Документалният филм за отравянето на руския опозиционер Алексей Навални с „новичок” спечели „Оскар”. Основна роля в този филм играе българският разследващ журналист Христо Грозев. При вземане на статуетката създателите на филма специално благодариха на Грозев, благодари му и самият Навални – той от руския затвор, където излежава присъда по скалъпени от путинския режим обвинения.
Който вече е гледал филма, е видял какво прави в него Христо Грозев – той е двигателят на разследването, благодарение на неговата находчивост и журналистически нюх се стига до преките извършители на отравянето – руските тайни служби. Стига се и до поръчителите – най-високо в Кремъл. Не е случайно, че Кремъл обяви за издирване Христо Грозев, а за да гарантира сигурността си, той напусна Виена, където живееше, и се пресели в Щатите.
Още когато филмът „Навални” бе номиниран за „Оскар”, у нас се почнаха коментари от рода: ”Кой бе, Грозев ли! Какъв журналист е тоя! Той е американски шпионин!”. Това за пръв път го чух от един ДС-генерал, сега щастлив пенсионер с тавана на пенсията, но същата „опорка” я повториха и няколко български журналисти, между които Кеворк Кеворкян, Петър Волгин и Явор Дачков. Единомислието показва, че в „опорките” има приемственост между поколенията, както и че се разпространяват от един център, свързан с бившата ДС и сегашните руски служби.
След като „Навални“ получи „Оскара”, по програма „Хоризонт” на БНР същият Волгин бе поканил някой си Владислав Апостолов, филмов всезнайко, да коментират наградите. Да не мислите, че двамата казаха нещо добро за Христо Грозев, българина с „Оскар”? Нищо. Даже не му споменаха името. Нарочно го премълчаваха. Не споменаха името и на Алексей Навални или поне малко пояснения за героя на филма – какъв е, що е и къде е сега. Приказваха за „един документален филм”, на който му дали награда ей така – „по политически съображения”, защото е антируски. И подхвърляха подигравателно, че лентата е скалъпена, че манипулира и не показва истината.
СБЖ, нашият журналистически съюз, отрази на сайта си наградата „Оскар” за Грозев, но не пропусна да добави ироничен коментар, че „ Цялата работа изглежда доста неловко сценографирана.” А какво друго да каже СБЖ, нали на председателския пост от години там се е окопала Снежана Тодорова, агент на ДС и откровена путинистка, близка падружка на посольката Митрофанова.
За коментарите във Фейсбук няма да споменавам – там троловете, ругаещите Христо Грозев са десетки и стотици.
Путинистите по това ще ги познаеш – у нас те са с усти нахални и всички са против „Навални”. Защото филмът ги уцелва „право в десятката”. Той показва не само методите на руските служби, а разкрива същността на един тоталитарен режим, който не търпи опозиция, преследва инакомислещите и свободното слово, готов е да ликвидира физически опонентите си. От „Навални” се разбира каква е днешна Русия – една държава на диктатура и насилие, на милиционерщина и откровена тъпота.
Гледайте го!
Дано „Навални” поне малко да затвори устите нахални!
Михаил Мишковед
