Обикновено преди избори излизат умни хора и ни убеждават, че всичко зависело от нас и че всеки глас имал значение.
Затова и изборите се казват така – защото на тях се предполага, че избираме нещо. Или някого.
Дали наистина избираме?
Хората избраха, да речем, коалицията ПП-ДБ. За да бъдат представени в парламента от голяма политическа сила.
Е, избраната голяма сила се разцепи на две ситни-дребни с идиотското обяснение, че така щели били да имат повече време за изказвания.
Да сте избирали две малки партийки? Не сте. Значи – нищо не сте избрали. Или – че на никого не му пука за вашия избор.
Когато партиите подреждат листите си, обикновено най-отпред са хора известни и уважавани в обществото или поне в конкретния град. Логично е поставените по-назад да са по-малко известни или, недай Боже – по-малко уважавани.
В листата на ДПС за Шумен г-н Хамид Хамид го поставиха на трето място. Почти неизбираемо. И, естествено, не го избраха. Дори беше изпреварен чрез преференции от друга кандидатка. Значи – хората в Шумен са преценили кого харесват и кого – недотам.
Последваха няколко бързи отказа на вече избраните за депутати и г-н Хамид, известен най-вече с това, че през миналия си мандат натупа в кулоарите (нали така е политкоректно да им се казва) на парламента двама младежи, които му се сторили несимпатични, влезе в Народното събрание на бял кон.
Избирателите – тях пък кой ги пита!
Още по-трудна бе задачата с г-н Байрам Байрам, набутан от партията си на хептен неизбираемото пето място. Може би – заради това, че в миналия парламент скубеше кабелите на микрофоните, а може би и заради завист – новоизмислената от него обида „мръшляк“ по адрес на опонентите влезе в класацията „Дума на годината“!
Вярно ще излезе, че ако у нас се роди гений, то ще е геният на завистта.
За да се намери още един бял кон, трябваше трима от класираните преди г-н Байрам съвсем доброволно да се оттеглят.
Общо 21 вече избрани (някои от тях – дори с преференции) народни представители от ГЕРБ, ПБ и ДПС преотстъпиха сините въртящи се парламентарни кресла на правилните, макар и недооценени от избирателите, кандидати.
И какво излиза от всичко това? Че няма значение за коя партия или коалиция ще гласуваш, защото нещата се решават на друго място – същото, което решава кой точно ще представлява интересите ти, но в никакъв случай – този, когото си избрал.
Това е песимистичен извод, но разбира се, има и светли примери!
По традиция кандидата от ГЕРБ-СДС Стефан Апостолов го набутват все на най-последното място в дългия списък кандидати – ако са двадесет – двадесети. Тази година бяха двадесет и два – значи – двадесет и втори. Може би – защото не е симпатичен на ръководството. Може би – защото среща трудности в четенето на вече подготвено изказване. Казва ли ни някой!
Но на всички избори преференциалният вот го изстрелва на първото място! Тази година дори измести водача на листата, експремиера Желязков!
И от ръководството дори не смеят да му намекнат да се откаже в полза на някой друг. Какво да се прави, като народът го обича!
Феномен!
Станаха ни вече два.
Колко още феномени трябва да си завъдим, за да стане ясно, че пропорционалната ни избирателна система е уродливо изкривена?
И колко още парламента трябва да изберем, за да стоплим, че нашият глас няма никакво значение за партийните ръководства, които го използват така, както на тях е угодно?
Румен БЕЛЧЕВ
