Спомням се новогодишните програми от далечните времена, когато имаше една телевизия – БНТ, с една програма. Нямахме интернет, домашно кино и видео. И като лишени от избор, в празничната нощ гледахме това, което ни предлагаха от „Сан Стефано”. Режисьори на новогодишни програми обикновено бяха двама, които се редуваха – една година Младен Младенов-Доктора, на следващата – Хачо Бояджиев. И обратното.
След излъчването цяла седмица по вестниците се коментираше видяното – обикновено коментарите не бяха ласкави, защото и двамата споменати режисьори имаха склонност към безвкусица, която проф. Иван Славов наричаше „кич”.
А днес, когато гледаме „усмивки от старите ленти”, тоест – избрани моменти от миналите преди няколко десетилетия новогодишни програми, установяваме с умиление, че са много по-интересни, духовити и артистични от днешните. Не само актьорите са по-добри – Калоянчев и Парцалев, Стоянка Мутафова и Татяна Лолова, Никола Анастасов и Васил Попов, Стефан Данаилов и Николай Николаев – бате Николай. По-добри бяха сценаристите – сред тях бяха майстори на хумора като Мирон Иванов, Васил Цонев, Станислав Стратиев…В някои години и Йордан Радичков.
А какво ни предложиха в навечерието на 2024 трите национални телевизии? С една дума – чалга, но с някои разновидности. БНТ излъчи поредната „Щръклица” на режисьора Димитър Шарков. Този път тя беше „Балканска” – някакъв миш-маш от етно-фолк, с преобладаващи цигански мотиви, съчетани с постен хумор. Иначе добри актьори се напъваха да ни разсмиват, но не им се получи. В случая не са виновни – каквото им напишат, това играят. По-лошо бе положението в Нова – там с „Рачков всичко е възможно”. Тоест: всякакви глупости са възможни. Участниците в шоуто – все лица, познати от екрана, си тъпчеха топки в гащите, ловяха курабийки с език или се поливаха с вода… Много смешно! Единствен Рачков се смееше на скечовете. Някак нелепо бе присъствието на Васил Найденов – той сякаш се чудеше какво прави там. Известният анестезиолог д-р Ненков опита да се включи с вицове, доста безвкусни, подходящи за пийнала компания, а не за телевизия. Ако докторът има истински приятели, трябва да го предупредят, че вече губи мярката. Защото казано е: разкажи ми един виц, за да ти кажа какъв си! По репертоара си Ненков се доближава до славитрифоновщината, а това далеч не е мерило за интелигентност.
В един момент, около час преди полунощ, и трите национални телевизии твърдо заложиха на чалгата. Както и да превключваш каналите, все попадаш или на Глория, или на Ивана, на Камелия, Анелия или на някоя друга „пайнер звезда” с име на тунквана вафла.
За съжаление, няма го проф.Иван Славов да анализира съвременния екранен кич!
Усещането бе, че за половин век телевизионното шоу не е отишло напред, а се е върнало много назад.
Иначе за телевизията Граучо Маркс бе казал, че е могъщо образователно средство – когато си пуснел телевизора, веднага го спирал и си отварял една книга.
Ама и с книгите трябва да внимаваме – чалгата дебне и там!
Михал Мишковед
Още актуални коментари – четете тук
