Има нещо много сбъркано в нашенската независима съдебна система. Независимостта е персонална, но когато се потърси сметка от виновниците в тоги за допуснати гафове, се оказва, че персонална отговорност няма. Не става дума за някакви дребни пропуски по време на кокошкарско съдебно дело, а за правна некомпетентност, която съсипва човешки съдби.
Това го изпитва на гърба си В. П., който е арестуван през 1999 година за предполагаеми финансови престъпления. Прекарва в ареста 5 месеца. След това Темида се „смилява” над него, като му налага санкцията „домашен арест“. И повече от една година В. П. няма право да излиза от дома си. През това време медиите масово отразяват неговия случай, защото прокурорите охотно дават интервюта и предоставят факти от обвинителния акт, нахъсват обществеността, че В. П. е доказан престъпник. Така той безапелационно е осъден от държавното обвинение, медиите и обществото, без да има влязла в сила присъда. Но не само той. На позорния стълб са разпънати съпругата и двете му деца, които постепенно се сриват психически от постоянния подигравателен тормоз на съседите и съучениците. Безпощадният терор на независимото правораздаване над В. П., безлично наричан „наказателно производство”, го е мачкал по различните си инстанции повече от 16 години! А какво става накрая на тази зловеща съдебна приказка? Финалът: делото е прекратено. Първо – поради липса на вина. И второ – поради липса на престъпление. Впрочем има още един финал: В.П. осъжда прокуратурата и получава като обезщетение 113 000 лева. Жалка сума, която никога не може да възстанови съсипването на един живот в продължение на 16 години.
Въпреки че от известно време главният покурор Иван Гешев е нарочен едва ли не за всички проблеми в правораздавателната система, истината е, че за калпавата є работа са виновни не един, не десет, а хиляди магистрати. Всяка година само срещу прокуратурата се завеждат около 300 дела. И тя губи над 80 процента от тях. Обезщетенията са около 3 милиона годишно, но с това некомпетентните не намаляват.
Ето само още един пример. Георги Николов, Николай Ников, Никола Николов и Добромир Радев, срещу които присъдата също е произнесена още преди да е започнал процесът, заведоха искове срещу държавното обвинение общо за 358 000 лева.
През далечната 2006-а от влак на гара Свиленград са откраднати 53 плазмени телевизора на стойност 47 000 лева. Пловдивската прокуратура обвинява за това местни жепейци и полицаи. Обвиненията са изсмукани от пръстите и съшити с бели конци, затова подсъдимите са оправдани от съда в Свиленград. А след това на втора инстанция и от Хасковския съд. Вместо да накаже своите подчинени за калпавата им работа, тогавашният главен прокурор Борис Велчев лично се ангажира с делото. Той настоява пред Върховния касационен съд оправдателните присъди да бъдат отменени и делото върнато на свиленградските магистрати за ново гледане. Което и става. Въпреки необоснованите прищевки на г-н Велчев обаче, през 2017-а следва трета оправдателна присъда. Прокуратурата пак обжалва. Но през 2019-а последната съдебна инстанция оправдава окончателно „крадците” и ги обявява за невинни.
Пълен провал както за редовите прокурори, така и персонално за главния прокурор. Никой обаче не е получил дори мъмрене за своята професионална непригодност, която се набива в очите. Нито пък се е извинил на потърпевшите. Не се е извинил и най-главният от некадърните обвинители. Няма време от шеметния растеж в кариерата си. Въпреки излагацията с това дело, Борис Велчев е определен като блестящ юрист и на 1 ноември 2012-а е курдисан на една от най-благите и високоплатени служби в републиката – избран е за член на Конституционния съд със заплата, каквато получава президентът. А през 2015-а става негов председател, където живурка два последователни мандата. Без изобщо да се притеснява, че потърпевшите от срамния за държавното обвинение асеновградски случай гарантирано ще спечелят исковете за обезщетения от стотици хиляди левове. Понеже този изключително високо платен държавен чиновник лично няма да плати дори стотинка. Нито той, нито някой от другите негови подчинени прокурори по веригата, оплескали асеновградското дело.
Никой няма да се бръкне в джоба, за да компенсира финансово своята некомпетентост. Защото, според конституцията, е ненаказауем, пардон – независим.
Тези дни с много хвалби в Народното събрание беше внесен проект за промени в Закона за съдебната власт. Това обаче е поредният нескопосан политически опит за залъгване на обществото, че се прави цялостна съдебна реформа, понеже цели само закриването на специализираната прокуратура и на спецсъда. Няма дори намек за реалните проблеми в правораздавателната система, които я превръщат в инквизиция за обикновения човек, както и за нейната недосегаемост. Затова тази сбъркана съдебна независимост ще продължава да съсипва човешки съдби, ако всеки магистрат не носи персонална отговорност за своята некадърност, корумпираност или безхаберие.
Сергей Трайков
