Пътищата са транспортните артерии, които ни правят живи (освен в обратни случаи, когато законът мъмри нарушителите и те обещават да се поправят). Ако около Царевец е имало добри пътища, латинецът Балдуин е можел да избяга, а не да го хвърлят от едноименната кула, реставрирана така майсторски, че чуждестранните туристи гордо отнасят снимкови доказателства за автентичната българска история.
И днес пътищата на Велико Търново са Ахилесова пета в градоустройството и тест за нервни системи. Кметовете са системно уравновесени: три години събират сили и седмици преди местните избори пускат булдозерите и лопатите. Край Янтра кипи трудов ентусиазъм: разкопават се асфалти, базалти, хилави тревни площи. Изграждат се „кръгови” с обратни виражи, с тесни платна, в които градски автобуси и сметосъбиращи камиони се чудят как да се поберат на завоя. Дружествата за водно и топлофикационно снабдяване дружески съпровождат управата и допълнително разорават туристическия град. А на жителите му остава да надзърнат в речника на укорителните слова, или да остроумничат в социалните мрежи, например в търновската „Дивотия до шия”. Категорично не са прави: до шията може да се затъне само в изкопите на единствения мост над Янтра, свързващ пряко града с голям квартал и Университетския комплекс, но тази транспортна връзка от месеци е прекъсната. И трудовият ентусиазъм продължава: на „акорд” се изгражда кръговото кръстовище до Централния военен архив, но ако не се успее в последните часове преди 22 септември, Деня на независимостта, няма страшно: официалните правителствени лица ще бъдат прекарани по украсената главна улица от центъра към крепостта Царевец. Иначе обикновените жители на Велико Търново няма да бъдат „прекарани”, те ще ходят пеша и ще имат време за въпроси.
Например защо са спали недоразвитите търновски архитекти по време на развития социализъм и не са предвидили „бумът” на население и коли в тясната част на центъра? Защо не са изнесли важни обществени сгради в свободната територия до новата болница, а сега там са частни гаражи, гумаджийници, международни търговски вериги. И разпъва шатър гастролиращ цирк.
Но и без него циркът е налице: в „час пик” на кръстовищата в центъра до пощата, театъра, до пазара и съдебната палата никой никому басма не цепи: шофьорите спират колите на една боя разстояние и разлистват родословните си дървета. Над задръстванията мило се усмихват някои, които все строят нещо на тесните улици до „конака” и около крепостта Царевец и колите се нижат на гердан от Царевец до пазара, а от другата страна от Царевец до Арбанаси.
Сега на всеки завоевател ще бъде трудно да завладее Велико Търново.
На практика има само две основни улици и няколко транспортни улички в центъра, има разкопани строителни ями и околомостови съоръжения. Решението е да се поканят чешки, японски, американски „мозъци” и те да построят виадукти, високи шосейни арки, лифтове и прочие, за да покачат транспорта над главите на жителите и туристите, защото сега се е качил на главите им…
Нашите добри намерения са да честитим на Велико Търново празника само след часове: 22 септември, Деня на българската независимост, прокламирана край Янтра.
И независимо от подострени пера, местните повелители да мислят за райските кътчета четири години, а не четири дни, докато „партизан за бой се стяга” (бой, или избори, избори, или бой – все тая…)
Но Велико Търново е мирно: това доказва и бившият футболен шампион „Етър”, който посреща с хляб и мед тия, които идват и го бият.
Борислав КОСТОВ
