В кварталното кафене го избягваха. Защо? Барманът ми обясни с жест, свит показалец – „Кука!” После изрече името му – генерал от ДС.
Бях го чувал – довереник на Живковия режим. Днес бе пенсионер, над осемдесетте, предоволен от живота и от тавана на пенсията си. Здрав за възрастта, стегнат, винаги в костюм и вратовръзка. Обикновено седеше сам на маса и заедно с кафето прелистваше любимия си вестник, чието заглавие е от една дума – „Дума”.
В началото с пенсионера-„кука” си кимахме, после се запознахме и сядахме на една маса. След няколко сутрини и няколко общи кафета, при разменено черпене, вече си говорехме почти като приятели. В началото – за времето, после за цените и инфлацията, докато стигнахме и до политиката. Политически бяхме на различни мнения, но аз не спорех, а го пусках да говори – понякога бившите „разведки” от соца са склонни да отворят тайния архив на спомените.
– Западните ни подлоги гонят седемдесет руски таваришчи от посолството – започна онзи ден генералът, сочейки ми заглавие в неговата „Дума”. – Груба грешка!
– Сега, ако бяхте началник на службите, как щяхте да постъпите?
– Навремето… – въздъхна генералът. – Пипахме професионално…
– Знам – за малко да кажа – с български чадър, с рицин. С Ловеч и Белене…
Но премълчах и оставих той да говори:
– Вече е минала давност, млади човече, та мога да разсекретя следния случай от моята практика на контраразведчик… Навремето лондонската полиция бе заловила наш дипломат от посолството ни да кара мъртвопиян. Младежът бе син на член на политбюро, пратен в Лондон, заради поста на бащата. Грозеше го затвор. Получихме заповед най-отгоре да заловим пиян английски дипломат, шофиращ в София, за да го разменим с нашето момче. Започнахме да следим трима души от английското посолство. Денем-нощем бдим – седне ли някой, макар и на едно питие, на волана – щракаме му белезниците! Но проклетите британци не щат да пият, когато карат – даже наши агенти, разбирай привлекателни млади дами, да им правят компания в нощен бар… Ако ударят питие в бара, после си оставят колата и взимат такси! Лошо – отгоре ни натискат, чакат резултат от оперативната ни работа, а ние не можем да рапортуваме за изпълнена задача… Обърнах се към мой тавариш, колега от руското КГБ, на работа в посолството им, за съдействие. Той на свой ред покани английски дипломат на среща в бара на „Японския” – взе го с колата си, двамата в бара пили по няколко водки, а после руският ми друг седнал на волана да го върне… Но по пътя се прави,че му прилошава, моли англичанина да шофира… Щом английският дипломат поема кормилото, моите хора го спират и му отчитат промилите – близо два… Външно написа нота до Форин офис и ги разменихме – нашето момче се върна в София, англичанинът си замина за Острова… Ех, навремето как добре работехме с таваришчите от руското посолство! Рамо до рамо, крило до крило! А сега… Сега ги гоним! Утре като пипнат пак някой пиян наш дипломат в Лондон, кого от руското посолство ще помолиш за съдействие? А кажи ми, де!
М.Вешим
