Да не казвам голяма дума, но се чувствам репресиран. И то заради случайното разпределение. Министърът нали така каза:
– Преди да реформираме съдебната система, трябва съдебната система да ни реформира. Вадим от нея принципа за случайно разпределение и го пускаме на свобода из обществото. Да видим резултатите.
Тогава нямах представа какви може да са последиците, но една сутрин – първата от отпуската, докато хората си почиват, започнах да режа дърва за зимата. И клъцнах един пръст, и отивам в спешното и щом ми дойде редът, след няма и шест часа, сестрата вика:
– Ходете там на ротативката и натиснете бутона да видим какъв ви е късметът, какъв доктор ще ви се падне – и ми сочи една машинка, извадена от някое казино, дето вместо фигурки на черешки, банани и седмици някой е написал медицински специалисти – оториноларинголог, психиатър, стоматолог, педиатър и тъй нататък.
– Това не е сериозно, пратете ме при хирург – мръщя се аз, а под мен вече се е образувало малко, осемлитрово езерце с моята прясна кръв. И то от дефицитната нулева кръвна група.
– Брей, какъв си ербап, натискай бързо бутона, че хората чакат – вика тя.
Мамолог ми се падна.
– Мамолог не е лошо. Вчера един с бъбречна криза изтегли патоанатом и директно го насочихме към моргата за аутопсия. Ти си супер. Качвай се на третия етаж и се съблечи от кръста нагоре да ти прегледа гърдите.
– А пръста ми – соча аз и не знам извадил ли съм късмет или какво…
– Докторът ще каже – вика тя и докато се обърна, един с високо кръвно изтегли дерматолог.
При мамолога не беше страшно. Опипа ми гърдите, пита ме откога съм така и дали съм кърмил. Пръста го погледна съвсем небрежно и каза да го препикая, за да се съсири кръвта.
Мина седмица и докато свикна да боравя с половин показалец, то станало време да запиша сина ми в първи клас. Него го облякох като абитуриент, аз се избръснах, нахлузих едни влечки и отидохме в кварталното школо, дето е до нас в Петрич.
Учителката ни се зарадва и още от вратата:
– Браво, честито, и вие пораснахте – и почна мене да ме гледа и да ме щипе по бузите.
– Еми да – смутих се аз – решихме сина тука да учи, близо ни е…
– Ама вие за детето ли ? – изненада се учителката – аз реших, че вие ще се записвате… то сега със случайното разпределение…
– Ама и тук ли действате със случайното разпределение – изтръпнах аз.
– То е навсякъде – и тя ме сложи да седна пред един компютър, някаква програма джурка имена на училища, вузове, детски градини, казарми, страшна работа – натискайте да видим какъв ще е късметът на детето.
– Недейте така – започнах да се дърпам – дайте да го запишем при вас, в това училище.
– Ааа, така не може – рече даскалицата, взе ми болния показалец и от мое име натисна ентъра на клавиатурата.
– Ау, ау, ау – изревах аз. На детето се падна да е главен асистент в Бургаския свободен университет, молекулярна биология.
– Страхотно – избоботи учителката – детето е с късмет.
Каквото – такова. И все пак хората учат поне 20 години, докато стигнат това ниво, а нашият… Хванах главния асистент за ръка и тръгнахме към вкъщи.
След десет минути доближихме блока, в който е жилището ни, а от там се носи един зверски шум до бога. Оказа се, че е точно от нашия апартамент – „електротехниците“, които извиках миналата седмица, дошли и започнали да къртят плочките в коридора. Друг изнася дивана през терасата, трети майстор кърти мивката…
Таман да се разплача, и през вратата влезе някаква мадамка с шест куфара, целуна ме по бузата, падна на коляно, отвори една малка кутийка с пръстен вътре и вика:
– От обредния дом ме пращат тука….
С главния асистент се спогледахме.
Васил КАЛИНОВ
