Актьор и политик, секссимвол и любимец на студентите – това са малка част от лицата на Стефан Данаилов. Поне публичните. А кои са скритите му мисли, чувства, лични и политически битки, жени и предателства – разкрива самият той в „Романът на моя живот“ – богато илюстрирана автобиография, написана в съавторство с журналиста и продуцент Георги Тошев.
След дълги години на отказ да събере в книга живота си, едва преди броени месеци Ламбо , както го наричат близките му, се съгласява да се изповяда пред белия лист. Четивото ще види бял свят навръх 75-ия му рожден ден, а премиерата е планирана да бъде в голямата зала на Народния театър. Там ще бъдат поканени партньори на Стефан Данаилов от сцената и от екрана, негови студенти и колеги, политически съратници и опоненти, ще се смесят държавният и артистичният елит.
На дългите разговори между Стефан Данаилов и Георги Тошев дължим дълбочината на емоциите и откровенията в тази книга. В нея има и смешни случки от детските пакости, и забавни истории от снимачните площадки, и неизвестни досега подробности за политическите битки на Стефан Данаилов. Описани са срещите му с Тодор Живков, Симеон Сакскобургготски и други лидери от близкото минало и настоящето“– казват от издателство „Книгомания“.
Мастера ясно дава да се разбере, че актьорската професия и 100-те роли в киното и театъра са по-важни за него от политическата му кариера.
А също и че съпругата му Мария винаги е била на първо място в неговото сърце – без да отрича, че е имало и други жени в живота му. Макар да е дискретен в подробностите, „Романът на моя живот“ хвърля светлина върху отношенията му с Ирен Кривошиева, с Невена Коканова, с Аня Пенчева и с най-голямата звезда на полското кино Барбара Брилска.
В край на краищата животът ми е бил пълен екшън, наистина. Никога не съм бил вторачен в природата размишляващ, просто сега се наложи. В самотата. В желанието да бъда самотен, да си спомня някои неща и като си ги спомням то ми става весело и смешно, освен това като ми дотегне много си пускам някой филм, виждам се на млади години и си казвам: Гледай, какво момченце съм бил… и карай нататък.
