Стефан Стоянов е роден в Пловдив през 1982 г., завършва средното си образование в 91-о немско езиково училище в София. По-късно завършва бакалавърска степен по „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски „.
По време на обучението си работи като журналист и редактор в TV Europa.
От 2005 г. до встъпването си в длъжност като заместник-кмет на Пловдив през 2011 г. той е ангажиран в частния сектор с разработването и популяризирането на онлайн медии, медийни мониторинг и анализ, рекламни и PR-кампании.
От ноември 2011 г. той е заместник-кмет на Пловдив, отговарящ за културата, образованието, туризма, иновациите, развитието и европейските политики. В момента е заместник-кмет, отговарящ за “Oбразование, бизнес развитие, европейски политики и международно сътрудничество”.
Какво стои зад успеха на Пловдив и региона, развивайки се като икономически силна и работеща индустриална зона?
Потенциалът на Пловдив, добрата му свързаност, инвестициите и много работа. В региона работят и живеят близо 800 хил. души, а производството достигна 43% от местния БВП през 2018 г. Други 26% се падат на бизнес услугите. Именно добре разпределената по сектори икономика и голяма динамика през последните години осигурява бърз растеж. Притокът на български и чуждестранни инвестиции е осезаем и движи напред местната икономика. Тракия икономическа зона се превърна в международна марка за успешно развиване на индустриални зони. Международното присъствие се засилва и имаме постоянен интерес от инвеститори.
Става въпрос за над 100 международни предприятия предимно от Западна Европа и Северна Америка, но тук развиват успешни производства и много български компании. Близо 4 хил. са чужденците, които работят и живеят в града. Пловдив нараства бързо. Много българи предпочитат да дойдат да живеят и работят тук. Само за 2018 г. официално градът е нараснал с 2400 души, но реално те са много повече. Хората са привлечени от бързо развиващите се индустриални зони, но и от IT и аутсорсинг индустрията, от търговията и логистиката, както и от доброто качество на живот.
Освен това нашето публично-частно партньорство в „Тракия икономическа зона“ продължава да работи много ефективно. 9 общини и различни собственици на 6 индустриални зони обединихме усилия преди 6 години, за да улесним навлизането на инвестиции.
Колко близо сме и какво още трябва да направят държавата и местната власт, за привличането на голям производител?
България е все още под средните нива на индустриализация за Централна Европа и това е голям потенциал за нас. В момента продължава една трета вълна на инвестиции в производства, но вече с по-висока добавена стойност. Това са компании, които произвеждат части, компоненти или завършени продукти, които търсят и по-квалифицирана работна ръка и са готови да плащат по-високи заплати. Тази тенденция и потенциалът на страната предполагат навлизането на големи инвестиции в скоро време. Разбира се, такава инвестиция няма как да стане без ключовата намеса на държавата.
Големите инвеститори искат преференциални условия от държавите. Както виждаме през последните години, българското правителството е много активно и това е добър знак за потенциалните инвеститори. Затова и в сектора има оптимизъм, че скоро ще имаме нов голям инвеститор в България. Местните власти трябва да са подготвени да подпомагат този процес с готови индустриални зони, с проучвания и икономически доклади. Ние инвестираме всяка година в проучвания за пазара на труда, местната икономика, образователната инфраструктура и т.н. Така спестяваме много време и средства на инвеститорите и ги улесняваме. Работим активно с образователната система. Тази година имаме огромен интерес към дуалното професионално обучение и от родители и ученици, и от компании, което е допълнителен плюс за бъдещите инвеститори, които ако изберат Пловдив, попадат в една добре развита екосистема.
Как според вас ще изглежда зоната в следващите 5 години и къде е следващият потенциал за растеж?
Още по-високотехнологична. Производствата, които се изграждат последните 5 години, са много по-развити спрямо преди. Автомобилната индустрия и машиностроенето са водещи в този процес. Това значи по-скъпи производства, но и по-високи заплати за квалифицирани хора. Вероятно в рамките на този период ще можем да обявим и поне един голям инвеститор в региона. Очакванията ни са динамиката на инвестиции да продължи, а по-нископрофилните производства, за които ще стане скъпо, да се преместят в съседни области. Ако искаме по-дългосрочен ръст на индустрията, трябва да се опитваме да привличаме повече технологични компании, които не търсят просто евтина работна ръка, а искат квалифицирани хора, готови са да инвестират във високотехнологично производство и са фокусирани върху международните пазари. Индустрия 4.0 предполага повече автоматизация на процеси, но и повече работни места за специалисти.
Очаквам следващите 5 години водещото конкурентно предимство на зоната да се измести от цената на труда към наличието на таланти на световно ниво, които са избрали да живеят и работят в Пловдив. Засега получаваме първи индикации за това, като виждаме все повече нови екипи на технологични компании в града. Процесът се усилва и от организации като „Тракия тех“, които искат да развият технологични стартъп инкубатори в града.
Какво може да направят правителството и общините, за да бъде България подготвена за високотехнологичните промени в производството, и може ли България да се възползва от тези промени?
България вече се възползва. Виждаме една сериозна динамика на чуждестранни инвестиции, но и сериозни инвестиции на български капитал. За да продължи възходящият тренд, на първо място трябва като общество да помогнем на образователната система да се модернизира и да е по-близо до българската икономика. Правителството приоритизира образованието и значително повиши инвестициите на публични средства, което е добър знак за системата. Забелязва се и повишен интерес на частния сектор – вече имаме много добри примери в IT сектора, в производството. Трябва да се погрижим децата да получават повече практически познания да са по-подготвени за новия тип икономика.
Активното привличане на чуждестранни инвестиции трябва да продължи просто защото страната има голям потенциал. България и Румъния определено са лидери в региона от гледна точка на индустриално производство, но имаме да догонваме страните от Централна Европа. Ако успеем да привлечем повече западни производства, това ще ни осигури устойчив ръст на икономиката и добри перспективи.
Профилирането на регионите в страната също е интересна тема. Това е сложен въпрос, но няма смисъл всички да региони да пилеят усилия в една и съща посока. Да се опитват да имат силни и индустриални зони, и земеделие, и IT, и туризъм, и логистика, и услуги, и т.н. Нужен е дебат и сериозен анализ на силните и слабите страни на българските региони и какво може да се случи в тях. Това до голяма степен е въпрос пред местните общности.
Според вас автоматизацията и промените в производството застрашават ли работните места?
Засега не особено, но в големите западни икономики се вижда промяната вече и на битово ниво. Вече е сигурно, че много професии ще изчезнат следващите 10 – 15 години. Новите супермаркети вече нямат касиери, а клиентите сами си маркират стоките, големите телекоми отдавна не ползват служители за първите нива на обслужване на своите клиенти. По-вероятно е, когато звъннете от телефона си в Германия на своя мобилен оператор, да разговаряте с машина. Виждаме успешни тестове на автономно шофиране на леки коли, дори и на тежкотоварни камиони. Публичните услуги също се автоматизират. За поточните линии и роботизирането им в производството се знае отдавна. Индустрия 4.0 обаче създава и много работни места. Затова наш дълг е да инвестираме повече в съвременно образование и преквалификация и да стимулираме хората да продължават да учат.
Фокусът на тазгодишната конференция пада върху автомобилния сектор. Какво може да предложи България в тази сфера?
Югоизточна Европа е следващият горещ пазар за автомобилната индустрия и това вече е факт. България и Румъния водят в класацията. Страните от Централна Европа вече са добре индустриализирани и за някои производства, които се местят от Западните страни е скъпа дестинация. Турция не е предпочитано място последните 5-6 години. Членството в НАТО и ЕС, ниските разходи и данъци и квалифицираните хора ни дават голямо предимство. Потенциалът за растеж в този сектор е огромен. В момента има близо 200 компании, които произвеждат автомобилни части и постоянно се обявяват нови инвестиции. Ако има повече разработени индустриални зони в страната, лесно могат да се удвоят. Вече сме готови и за по-сериозна инвестиция като автомобилен производител или ключов доставчик. Защо не и два. Такава инвестиция ще се случи без съмнение. Въпросът е кога.
Трябва ли да бъде изградена единна стратегия за развитие на индустриални зони, ако да – на какво ниво и от кого би било най-удачно тя да дойде?
Само българското правителство може да води такъв процес и да даде приоритети. Доколкото знам, вече се работи в тази посока. Такава стратегия би помогнала много както за регионалните профили и специализация, така и за увеличаване на инвестициите. Когато работим по привличането на даден чужд инвеститор, се конкурираме с индустриални зони в различни страни, а не помежду си в България. Ако имаме повече възможности, които да предложим като държава, това би помогнало. Пловдив вече е скъп за някои производства, но редица други региони биха приели такава инвестиция и биха я спечелили, ако имат подготовка.
Интервю: „Капитал“; заглавието е на „Дебати.бг“
