На 8 август дрон навлезе във въздушно ни пространство и се взриви на 100 м навътре в българската граница от посока Румъния. Това съобщи премиерът Румен Радев след заседание на Съвета по сигурността към Министерски съвет. След като дронът беше установен като украински, Външното ни министерство привика за обяснения украинската посланичка у нас Олеся Илашчук. Тя чинно отиде във външното министерство, срещна се с министъра на външните работи Велислава Петрова и заяви, че Украйна не е насочвала умишлено безпилотни летателни апарати към България. Посланичката изрази дълбока загриженост и потвърди готовността на украинската страна да окаже пълно съдействие за изясняването на случая.
Българската страна поиска от Украйна предоставянето на цялата налична информация, която би могла да допринесе за пълното изясняване на обстоятелствата по случая. Петрова заяви, че за България е от съществено значение да бъдат предприети необходимите мерки за недопускане на подобни случаи в бъдеще. Беше подчертана необходимостта от преки и ефективни канали за комуникация между компетентните институции на двете държави, допълват от Външно.
Всичко това звучи като нормална дипломатическа процедура.
И тук обаче възниква един съвсем логичен въпрос: дали същата тази дипломатическа процедура щеше да протече по същия начин, ако дронът беше руски?
Защото историята с руската посланичка Елеонора Митрофанова показва друго отношение към българските институции.
През 2022 г. руската посланичка Елеонора Митрофанова отказва да се яви лично в Министерството на външните работи (МВнР), където бе извикана по повод разследване за шпионаж. Вместо това тя изпрати свой заместник, което се определи като неуважение и нарушение на дипломатическия протокол.
И през февруари 2024г. МВнР официално привиква руската посланичка, за да ѝ връчи официален демарш във връзка със смъртта на руския опозиционен лидер Алексей Навални в сибирската колония, но тя отново не отива лично на срещата и отново изпраща заместник..
Разликата е видима.
В единия случай посланичката идва, разговаря с българския министър и заявява готовност за съдействие. В другия имаме отказ от лично явяване и изпращане на заместник.
Разбира се, дипломатическите отношения не се измерват само с това кой влиза през вратата на външното министерство. Но именно такива жестове показват отношението към институциите и към държавата домакин.
И затова въпросът остава: дали руската посланичка щеше да се яви лично във външното министерство, ако дронът беше руски?
Защото украинската посланичка отиде чинно. Без драма. Без демонстративен отказ. Без изпращане на заместник.
А на фона на това поведение театралността на българските управляващи изглежда още по-осезаема. Защото от един сравнително нищожен инцидент беше направена политическа и институционална драма, която създаде усещането за далеч по-сериозна заплаха, отколкото реално произтича от самия случай. Извънредни брифинги, заседания на институции, декларации и демонстративно твърда реторика превърнаха един дрон, който не е носил боеприпаси и по всичко личи, че е попаднал случайно на българска територия, в събитие с почти извънреден национален мащаб.
