Все повече руснаци напускат Русия през последните месеци заради опасения от нова военна мобилизация, ограниченията в интернет и кризата с горивата, предаде Асошиейтед прес.
Ян Словицки – координатор на организацията „Ковчег“, която помага на руски емигранти да се установят в чужбина, описа „вълна от паника от средата на юли насам“. По думите му организацията е получила почти осем пъти повече запитвания в сравнение с май.
Търсенията в търсачките „Яндекс“ и „Гугъл“ по фразите „как да напусна“ и „мобилизация“ достигнаха най-високото си ниво от началото на 2023 г. през лятото и през първите десет дни на септември, показва анализ на независими руски медии, цитиран от „Евронюз“.
Сред напусналите това лято е и 28-годишен специалист по дигитален маркетинг, който остави семейството и приятелите си, без да знае кога ще може да се върне.
„Много е тъжно да напуснеш Русия“, каза пред АП той в южния град Краснодар, преди да се отправи към границата с Грузия. Като причини за решението си посочи „политическата ситуация“ в страната и усложненията, породени от ограниченията на властите върху достъпа до интернет. „Иначе никога нямаше да замина за повече от няколко месеца“, добави младият мъж.
Той е сред множеството руснаци, напуснали страната или обмислящи да го направят на фона на неотдавнашните украински атаки с дронове на руска територия и продължаващите слухове за предстояща мобилизация за войната, която продължава вече четири години и половина.
Атаките това лято предизвикаха безпрецедентна криза с горивата и нанесоха тежки удари на процъфтяващия сектор на електронната търговия. От миналата година руското правителство използва атаките като аргумент за налагането на строги ограничения върху достъпа до интернет.
Точният мащаб на сегашната вълна емигриращи е трудно да бъде установен. За разлика от 2022 г., когато множество мъже напуснаха страната, за да избегнат частичната мобилизация, в момента няма опашки по граничните пунктове или недостиг на самолетни билети до държави, за които руснаците не се нуждаят от визи, като Армения, Грузия, Казахстан и Турция.
„В момента няма огромен брой хора по границите“, каза основателката на „Ковчег“ Анастасия Буракова. „Но виждаме, че хората се подготвят да емигрират, виждаме, че проучват какви възможности имат.“
В социалните мрежи се появяват все повече видеа от различни части на Русия, в които хора заявяват, че са решили да напуснат страната, посочвайки причини, свързани с войната. Други се тревожат от влошаването на икономиката, несигурното бъдеще и ограничаването на гражданските свободи, отбелязва АП.
Висшето военно ръководство в Москва е поискало от президента Владимир Путин близо 800 000 допълнителни военнослужещи, за да продължи войната срещу Украйна, каза наскоро началникът на Главното управление на разузнаването към Министерството на отбраната на Украйна Олег Ивашченко в интервю за „Таймс“.
Базиран в Москва дипломат също потвърди пред АП, че през това лято е наблюдаван „осезаем ръст на тревожността сред обществото“. По думите му има неофициални данни за по-голям от обичайния брой руснаци, пристигащи в съседните Грузия и Армения, вероятно заради опасения от нова мобилизация след изборите за Държавна дума, които приключиха вчера.
Секретарят на Съвета за сигурност на Армения Ален Симонян заяви пред независимата руска телевизия „Дожд“ миналия месец, че страната му „по никакъв начин няма да се намесва и при необходимост ще помага“ на руснаци, които се местят в Армения, за да избегнат призоваването им в армията.
Това изказване предизвика остра реакция от руското външно министерство, което определи думите на Симонян като „провокативни“.
Руският депутат Виктор Соболев заяви пред телевизия РТВИ, че страната няма нужда от хора, които „не обичат родината си толкова, че да я напускат заради слухове“, и добави: „Нека си тръгват.“
Кремъл многократно и категорично отхвърли твърденията за нова мобилизация, отбелязва „Дойче веле“.
Два пъти през първата седмица на септември руският президент Владимир Путин публично отрече, че в страната предстои нова мобилизационна кампания. На 1 септември той определи слуховете като „пълни глупости“ и ги нарече „информационна атака“ срещу Русия.
Два дни по-късно, на 3 септември, по време на Икономическия форум във Владивосток Путин заяви, че „към днешна дата няма сценарий, който да налага мобилизация“.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков също многократно нарече информациите за нова мобилизационна вълна „фалшиви истории“. Критиците обаче припомнят, че Песков отричаше и съобщенията за възможна мобилизация, която започна през май 2022 г., а указът от 2022 г. за частична мобилизация в Русия никога не е бил официално отменян и технически продължава да е в сила и в момента.
Напоследък военните комисариати са започнали масово да издават „мобилизационни предписания“, които ще позволят на властите при необходимост спешно да призоват стотици хиляди мъже в сборните пунктове, съобщиха базираното в Амстердам независимо руско издание „Москоу таймс“ и „Дойче веле“.
„Племенникът ми получи повиквателна за проверка на данните“, каза жител на индустриалния град Набережние Челни.
„Получих повиквателна да се явя за проверка на данните. Самонает съм. Какво трябва да направя?“, пита и мъж на име Максим.
През юни се появиха съобщения от Пензенска област, че мъже са били принудително отвеждани във военни комисариати и притискани да подписват договори за военна служба. Според местни информации практиката е станала толкова широко разпространена, че жители са организирали протести в подкрепа на свои роднини и съседи. Журналисти, които следят случая, твърдят, че подобни акции продължават.
„Хората биват задържани, особено в близост до входовете на жилищните им блокове“, каза пред „Дойче веле“ Лена Лемясова, журналист от разследващото издание „Важни истории“. „Често това са мъже, които са пили. Неизвестни лица се приближават до тях или спират автомобили – често коли, предоставени от местните власти. Мъжете просто са сграбчвани и отвеждани, а семействата и съседите им повече не получават информация. По-късно понякога става ясно, че са били транспортирани във военни части. Често са задържани там, преди да бъдат изпратени на фронта“, обяснява тя.
Според адвоката Артьом Клига повиквателна за „проверка на данните“ сама по себе си не означава, че човек ще бъде призован, мобилизиран или изпратен на фронта. Проверката на данните е една от предвидените от закона причини за призоваване във военния комисариат.
„Тези повиквателни само показват, че военните комисариати са подобрили значително процедурите си за военен отчет. Ако започне мобилизация, тези регистри ще помогнат на властите бързо да призоват необходимите им хора“, обясни Клига пред „Дойче веле“.
„Такива предписания са издавани и преди войната, както и по време на войната (срещу Украйна). Но това, което се промени през първата половина на 2026 г., е, че по всички признаци те са започнали да се раздават в стотици хиляди“, добави руският адвокат Тимофей Васкин пред „Дойче веле“.
„Не знаем точния брой, защото информацията е класифицирана. Но ако съдим по съобщенията в социалните мрежи и по броя на запитванията, които получаваме ние и колегите ни, увеличението е драстично – десетки пъти“, посочи той.
Към 8 август „Дойче веле“ откри в руската платформа за търсене на работа HeadHunter и няколко обяви за специалисти по „мобилизационна подготовка“. В Москва и Московска област бяха публикувани 40 такива позиции, а в Санкт Петербург – 13.
Русия междувременно затегна и ограниченията за пътуване в чужбина на военнослужещи от резерва.
Известен е първият случай на резервист, на когото беше забранено да напусне страната заради мобилизационна заповед, вписана в документите му.
В началото на септември служители на паспортния контрол в Краснодар задържаха 24-годишен жител на Ростовска област, който беше отбил военната си служба през 2024 г., и му връчиха уведомление, забраняващо му да напуска страната, съобщи „Евронюз“.
Даниил Неонов, бивш кандидат за общински депутат в Московската градска дума, също описа пред медиите как е напуснал страната в последния момент.
„Ако бях изчакал още ден-два, най-вероятно нямаше да ми позволят да напусна, защото щяха да блокират излизането ми“, каза той. „Получих електронна призовка. Но все пак успях да изляза“, добави Неонов.
Още международни новини – четете тук
