Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева заяви, че страните, които внасят енергия, но не играят роля в стойностната верига на изкуствения интелект, изостават още повече. Това беше подчертано по време на заключителната пресконференция след годишните съвещания на МВФ и Световната банка в Банкок.
Георгиева и министърът на финансите на Саудитска Арабия Мохамед ал-Джаадан, който е председател на Международния паричен и финансов комитет, представиха основните заключения от събранията и дискусиите относно глобалната икономика.
Георгиева определи световната икономика като стабилна, но подчерта, че бъдещето е свързано с множество рискове, включително инфлация, висок дълг, климатични заплахи и несигурност в развитието на изкуствения интелект.
Тя отбеляза, че изкуственият интелект е ключов фактор за икономическия растеж, но призова за избягване на прекалена зависимост от него. Според нея, подобна зависимост е аналогична на стойността на един крак.
Разликите в перспективите на различните икономики стават все по-ясни. Георгиева спомена, че дискусиите по време на срещите значително са се променяли в зависимост от това дали дадена страна прави големи инвестиции в изкуствен интелект или стъпва на територия, засегната от конфликти.
„Тази разлика – дали си част от стойностната верига на изкуствения интелект или просто внасяш енергия и не участваш в нея, оставя на задни позиции“, каза Георгиева.
Тя акцентира, че устойчивостта не е случайно явление, а е резултат от добри политики и здрави институции. В същото време фискалните и енергийни резерви на много държави са изчерпани, инфлацията остава постоянна, а растящите лихви увеличават натиска върху обслужването на дълга.
Според Георгиева, управляващите трябва да извлекат ползи от изкуствения интелект, при условие че управляват рисковете. Нужни са защитни механизми, които да осигурят защита на хората, бизнеса и страните, както и сътрудничество между правителствата и компаниите.
Тя допълни, че централните банки трябва да поддържат фокус върху ценовата стабилност, финансовите министри – да укрепват публичните финанси, а регулаторите – да наблюдават рисковете, свързани с дълговете, небанковите финансови организации, кибератаките и измамите.
Георгиева също така съобщи за нови ангажименти на стойност над 100 милиона долара от 10 партньори за финансиране на дейности, целящи развитие на капацитета. В списъка на страните-участници влизат Франция, Германия, Ирландия, Италия, Япония, Казахстан, Люксембург, Нидерландия, Испания и Швейцария.
В началото на пресконференцията, Мохамед ал-Джаадан отбеляза, че световната икономика демонстрира устойчивост, но нарастващите предизвикателства подлагат на изпитание икономическата стабилност и растежа.
Той акцентира, че войните и конфликтите имат не само сериозни хуманитарни последствия, но и икономически разходи, които се разпространяват извън засегнатите зони. Проблемите с ключовите морски и търговски маршрути застрашават енергийната и продоволствената сигурност.
Сред другите рискове, ал-Джаадан посочи търговското напрежение и смущения във веригите на доставки, които увеличават несигурността и натиска върху цените. Високият дълг и нарастващата доходност на държавните облигации увеличават финансовата уязвимост и затягат условията за финансиране.
Той предупреди, че докато изкуственият интелект предлага възможности за повишаване на производителността, развитието му може да задълбочи икономическите различия.
„Не трябва да допускаме самодоволство“, подчерта ал-Джаадан, отдавайки значение на политиките, които укрепват устойчивостта на икономиките и поддържат дългосрочния растеж.
Според него, фискалните органи трябва да съставят надеждни средносрочни планове за възстановяване на бюджетните резерви, като се грижат за уязвимите слоеве и инвестициите, които подпомагат растежа.
Ал-Джаадан акцентира и на значението на независимостта на централните банки за ценовата стабилност и доверието в икономическата политика. Структурните реформи трябва да създадат условия за растеж, базиран на частния сектор и повишаване на инвестициите.
Той призова за международно сътрудничество за справяне с прекомерните глобални дисбаланси и търговското напрежение. Беше подчертано, че при преструктуриране на дългове процедурите трябва да са навременни, предвидими и координирани, включително и в рамките на Общата рамка на Г-20.
Председателят на Международния паричен и финансов комитет подчерта и значението на сигурните и устойчиви енергийни потоци и свободата на мореплаването. Той призова за подкрепа на страните, които срещат затруднения с дълговете, и укрепване на капацитета на МВФ да помага на държави с ниски доходи.
Ал-Джаадан подчерта, че участниците в срещите са одобрили прегледите на политиките на МВФ, включващи надзор, анализ на данни, кредитна дейност и развитие на институционалния капацитет. Той настоя за навременно, eficazно и последователно налагане на договорените мерки.
Според него, МВФ трябва да бъде основан на квоти и да разполага с достатъчни ресурси. Реформите в квотите и управлението на фонда трябва да запазят неговата ефективност и да отразяват адекватно структурата на световната икономика.
„Постоянна стабилност и просперитет могат да бъдат постигнати единствено чрез по-голяма икономическа интеграция, а не чрез разделение“, заключи ал-Джаадан.
Подкрепа за страните с ниски доходи
Отговаряйки на въпрос относно страните с ниски доходи, Георгиева подчерта, че икономическите политики трябва да са адаптирани спрямо специфични условия на всяка страна. Тя подчерта необходимостта от справедливо облагане, включително на по-богатите, и разходи, които да подпомогнат икономическия растеж, като същевременно защитават уязвимите слоеве на населението.
Георгиева предупреди, че инфлацията действа като данък, който засяга най-слабите. Тя поясни, че МВФ работи за осигуряване на ресурси за Тръста за намаляване на бедността и растеж, чрез който фондът предоставя финансиране с облекчени условия. Взетите решения също така ще увеличат размера на това кредитиране повече от три пъти в сравнение с предишната рамка.
Тя добави, че редица бедни държави са подобрили своите фискални позиции и не е необходимо драстично приспособяване във всички случаи. Въпреки това, разходите за обслужване на дълга остават сериозно предизвикателство.
Георгиева уточни, че съотношението на дълга спрямо брутния вътрешен продукт нараства в богатите държави, докато в страните с ниски доходи то малко намалява. В същото време, делът на приходите, които тези държави отделят за гасене на дългове, е нараснал от 8 на 14 процента в последните години в резултат на инфлацията и по-високите лихви.
Тя призова за бърза и ефективна преструктуризация на неустойчивия дълг. Когато дългът е устойчив, но страната изпитва недостиг на ликвидност, е важно да се мобилизират вътрешни ресурси и да се осигури координирано международно финансиране, създаващо условия за частни инвестиции.
Различни перспективи пред Близкия изток и Северна Африка
По отношение на Близкия изток и Северна Африка, Георгиева посочи, че МВФ е понижил своите прогнози за икономически растеж в региона. Тя подчерта, че възможностите на отделните държави да се справят с външните сътресения варират значително.
Страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив са извършили реформи и изградили буфери, които им позволяват да смекчат въздействието на шоковете. Напротив, други държави навлизат в криза след продължителни трудности и с ограничена способност за реакция.
Георгиева заяви, че МВФ подкрепя Ирак с финансиране и икономически политики след отправено искане от местните власти. С Ливан се водят активни преговори, като е постигнат значителен напредък, но все още има работа. Очаква се програмата за Египет да завърши до края на годината, а Йордания е приведена като пример за успешна програма.
Ал-Джаадан отбеляза, че инвестициите на Саудитска Арабия и другите държави от Персийския залив са важен фактор за справяне с глобалните последици от енергийната криза.
