Едуард Лийдскалнин е латвисйки емигрант в САЩ, който от 1923г. до смъртта си през 1951г. е построил Кораловия замък във Флорида.
Той включва 1100 тона коралови скали, сред които е една огромна стена с 9-тонна въртяща се врата, която може да се отвори само с един пръст, вана със слънчево затопляне, 2,25-тонна маса във формата на сърце и други монументални конструкции.
Височината на Едуард е била около метър и половина и е тежал едва 45 килограма, но по някакъв начин успял да премести каменни блокове с тегло до 30 тона. Той винаги е работил сам и никога не е да позволявал на никой да го види, докато го премества каменните блокове. Работел е само през нощта.
Невероятно е било, но някак си е изградил шесто чувство, разбирал е, когато някой го е наблюдавал. Ако е усещал, че го наблюдават, той спирал работа и чак когато усетил, че вече не е наблюдаван, продължавал да работи. Въпреки това има хора, твърдящи, че са го виждали, докато е в процес на работа.
Единствени свидетели станали двама тийнейджъри, които твърдят, че блоковете сякаш се носели във въздуха, като хелиеви балони. Той обаче никога не споделил как точно се случва „магията” и отнася тайната си в гроба през 1951г.
След смъртта му мястото става популярно място за любопитните посетителите.
През 1986г. 9-тонната въртяща се врата заяла. Два дни били нужни на шестима строители, за да откачат вратата и да я закачат отново с помощта на въжени лебедки и кран. Друг път бил поканен един местен строителен предприемач да отсече малко парче камък от каменната кариера на Едуард.
С голям диамантен трион и кран с мощност 600 конски сили предприемачът имал трудности да отсече дори един малък камък. Освен това в долния ъгъл той не могъл да го отсече хоризонтално, а се наложило да го раздроби, за да може да го отдели от каменната стена. За разлика от него Едуард Лийдскалнин успял да отсече камъните от това място, което и до днес се счита за физичен феномен.