Според данни на Националния статистически институт (НСИ), сектор „Строителство“ не е регистрирал нито един отрицателен месец на годишна база през първите осем месеца след влизането на страната в еврозоната. Тази информация се предоставя по случай Деня на строителя.
На Димитровден строителите в България отбелязват своя професионален празник. Той е официално признат през 1996 г. с Решение № 1133 на Министерския съвет от 17 октомври, като денят, в който православната църква чества св. великомъченик Димитрий Мироточиви. Изборът на датата свързва съвременната институционална почит с традиционните български обичаи. В българския фолклор Димитровден символизира края на активния стопански цикъл и се приема за ден на светеца, закрилник на майсторите и строителите.
Под знака на еврозоната
Развитието на строителния сектор в България през първите осем месеца на 2026 г. – когато страната официално усвои еврото като 21-ви член на еврозоната – е отбелязано със стабилно годишно нарастване на строителната продукция, въпреки динамичните месечни колебания, сочат данни от НСИ.
Годината започна с 1,2% месечен спад през януари в сравнение с декември, но все пак показа 4% годишен ръст в сравнение с януари 2025 г. През февруари се отбеляза значителен растеж, с 3,1% увеличение на месечна база, а спрямо същия месец на предходната година ръстът е 8%. Тази положителна тенденция продължи и през март с нов месечен ръст от 0,6% и впечатляващ годишен ръст от 7,7%.
В пролетните месеци се наблюдава леко забавяне. През април продукцията се понижи с 0,1% на месечна база, но годишният ръст остана на 6,6%. През май спадът се задълбочи до 0,8%, но ръстът спрямо май 2025 г. остана висок на ниво от 5,6%.
Летният сезон донесе променлив месечен ритъм и трайно запазване на годишния ръст между 4% и 5%. През юни секторът възвърна растежа си с 0,9% месечно увеличение и 4,4% годишен ръст. Следващият месец регистрира ново месечно понижение от 0,6%, но и годишен растеж от 4,9%. Август донесе увеличение от 0,8% на месечна база и годишен ръст от 4,2%.
През първите осем месеца от членството на страната в еврозоната сектор „Строителство“ не е имал нито един отрицателен месец. Средният годишен растеж за времето надхвърля 5,6%, като активният период беше в края на зимата и началото на пролетта, след което пазарът премина към по-умерени, но стабилни нива на развитие, според данни от НСИ.
Строителният сектор в България продължава да показва положителна тенденция в сравнение с 2025 г., отразявайки нарастваща активност във всеки един отчетен месец след интеграцията в еврозоната, въпреки че месечните колебания са факт.
Годината преди еврото
Данни от Икономическия отчет на Камарата на строителите в България за 2025 г. показват, че предходната година е била характеризирана от силен подем в сектора, със значителен финансов растеж, увеличаване на заетостта и данни за нарастващи доходи за работещите.
Общата стойност на строителната продукция за 2025 г. възлиза на 14,613 млрд. евро (28,581 млрд. лв.), което представлява 17,2% увеличение спрямо 2024 г. И трите основни направления на отрасъла показват положителен напредък. Най-висок ръст се отчита в специализираните строителни дейности – 25,7% с обща стойност от 5,154 млрд. евро (10,082 млрд. лв.), а строителството на сгради и инфраструктура съответно възлиза на 5,574 млрд. евро (10,902 млрд. лв.) с 16,4% увеличаване на годишна база и 3,884 млрд. евро (7,597 млрд. лв.) и 8,5% ръст за строителството на съоръжения.
Пазар на труда и доходи
Според данни на КСБ за 2025 г., пазара на труда в сектора е се разширява, както по брой на заетите, така и относно заплатите. Общият брой на заетите достига 214 700, което представлява увеличение от 5,5% на годишна база. През 2025 г. наетите по трудово правоотношение се увеличават с 6,2% до 169 900, а самонаетите нарастват с 2,7% до 44 800 души.
Средната годишна работна заплата в сектора за 2025 г. достига 25 684 лв., като в сравнение с 2024 г. нараства с 2763 лв., или 12,1% ръст.
Към 5 март 2026 г. в Централния професионален регистър на строителите има вписани общо 7950 компании, от които 7902 са български юридически лица, 48 – чуждестранни, а 484 фирми са заличени поради неспазване на законовите изисквания по процедурата на чл. 20, ал. 2 от Закона за камарата на строителите.
