Стотици хиляди млади хора в страната, учащи или работещи в големите градове, нямат възможност да гласуват. Или нямат желание, защото процедурата за гласуване на място, на което нямаш адресна регистрация, е изключително сложна. В противен случай, трябва да пътуваш до родното си място, а това от своя страна, е свързано с много пари, време и нерви. Защо държавата и изборната администрация не вземе мерки за решаването на този проблем, променяйки изборните процедури, се питат стотици хиляди хора. Вероятно това ще повиши избирателната активност в страната. И вместо първо да се реши този проблем на територията на страната, се наливат страшно много пари за организиране на избори извън нея, които обаче са белязани с ниска избирателна активност и скромни резултати. В много европейски страни това не се прави. Например, в Германия може да се гласува само и единствено в дипломатическите представителства извън страната.
Съгласно Изборния кодекс, ако живеете в родната си страна, може да гласувате само за кандидатите във вашата страната.
Ако сте регистриран и живеете в друга страна от ЕС, можете, да гласувате за кандидатите във вашата родна страна или да участвате в изборите на приемащата страна и да гласувате за кандидатите в нея.
Ако сте искали да гласувате за български евродепутати, е трябвало да подадете електронно заявление до 30 април. Тази година заявленията са 36 540, като най-много са от Турция – 8 842. Българите могат да гласуват за общо 318 кандидати от 13 партии, 8 коалиции и 6 инициативни комитети.
Гласуването зад граница ще се осъществява единствено с хартиена бюлетина, без опция за машинно гласуване. Такова ще има само в 3000 секции в България.
На последните парламентарни избори през 2017г. зад граница бяха открити 371 избирателни секции. Точно 117 668 българи, които живеят в чужбина са упражнили правото си на глас, като 11,9% от тях са гласували за ДПС.
Традиционно за европейските избори активността е в пъти по-ниска. Затова и вероятно в неделя до урните няма да отидат толкова хора. Доста често експерти обясняват, че българите зад граница са милиони и милеят за случващото се в родината си, но пък те не ходят да гласуват.
Данните са достатъчно красноречиви. Например, на европейските избори през 2014г., изборите зад граница са стрували на държавата 1,8 милиона лева за около 170 избирателни. Срещу тези пари е получила по-малко от 25 хиляди гласа – 24 917.
Тоест, всеки глас в избирателна секция зад граница е струвал 72 лева на българските данъкоплатци.
За тези европейски избори в чужбина ще има 191 секции. Колко точно ще струват изборите зад граница е рано да се каже.
Остава дискусионен въпросът дали усилията на държавата и парите на данъкоплатците се харчат правилно за толкова скромни резултати и активност. И това при положение, че държавата и изборните администрации продължават да не правят нищо по въпроса за възможността поне половин милион млади българи да гласуват улеснено, извън родните си места, където са регистрирани, но всъщност учат и живеят в големите градове.
