Шведският учен Сванте Паабо получи тазгодишната Нобелова награда за медицина в понеделник за откритията си за човешката еволюция, които дават ключов поглед върху имунната ни система и ни правят уникални в сравнение с изчезналите ни братовчеди, съобщиха от журито на наградата.
Паабо е ръководител на разработването на нови техники, които позволяват на изследователите да сравнят генома на съвременните хора и този на други хоминини – неандерталците и денисовците, предаде „Асошиейтед прес“.
„Новаторските открития на Сванте Паабо предоставиха важни нови знания за нашата еволюционна история“, заяви Анна Уедъл, председател на Нобеловия комитет.
Въпреки че костите на неандерталците са открити за първи път в средата на XIX век, едва след разкриването на тяхната ДНК – често наричана кода на живота – учените успяха да разберат напълно връзките между видовете.
Това включва и времето, когато съвременните хора и неандерталците са се разделили като вид, определено преди около 800 000 години.
„Паабо и екипът му също така изненадващо установиха, че е имало генен поток от неандерталците към Хомо сапиенс, което доказва, че те са имали общи деца по време на периодите на съвместно съществуване“, каза Уедъл.
Този трансфер на гени между видовете хоминини влияе върху начина, по който имунната система на съвременните хора реагира на инфекции, като коронавируса. Хората извън Африка имат 1-2% неандерталски гени.
Паабо и екипът му успяват също така да извлекат ДНК от малка кост на пръст, намерена в пещера в Сибир, което води до признаването на нов вид древни хора, които те наричат денисовци.
Уедъл описва това като „сензационно откритие“, което впоследствие показва, че неандерталците и денисовците са сестрински групи, които са се разделили една от друга преди около 600 000 години. Денисовски гени са открити в до 6% от съвременните хора в Азия и Югоизточна Азия, което показва, че и там е имало кръстосване.
„Смесвайки се с тях след миграцията си от Африка, Хомо сапиенсът е взел последователности, които са подобрили шансовете му да оцелее в новата среда“, казва Уедъл. Например тибетците споделят ген с денисовците, който им помага да се адаптират към голямата надморска височина.
„Вече знаем, че той влияе на защитата ни срещу различни видове инфекции например или на това как можем да се справим с голямата надморска височина“, казва Нилс-Горан Ларсон, член на Нобеловата комисия. „Но както всички велики открития във фундаменталната наука, през следващите десетилетия ще се появят още и още прозрения.“
67-годишният Паабо е провел наградените си изследвания в Германия в Мюнхенския университет и в Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ в Лайпциг. Паабо е син на Сун Бергстрьом, който печели Нобелова награда за медицина през 1982 г.
Наградата за медицина постави началото на седмицата на обявяване на Нобеловите награди. Тя продължава във вторник с наградата за физика, в сряда – за химия, а в четвъртък – за литература. Нобеловата награда за мир за 2022 г. ще бъде обявена в петък, а наградата за икономика – на 10 октомври.
Миналогодишните носители на наградата за медицина бяха Дейвид Джулиъс и Ардем Патапутян за откритията им за това как човешкото тяло възприема температурата и докосването.
Наградите носят парична награда от 10 милиона шведски крони (близо 900 000 долара) и ще бъдат връчени на 10 декември. Парите идват от завещание, оставено от създателя на наградата, шведския изобретател Алфред Нобел, който умира през 1895 г.
Още международни новини – четете тук.
