КОЙ води Европа? В началото на тази година отговорът беше очевиден. Наблюдаваше се как Ангела Меркел върви към своя четвърти мандат като канцлер на Германия, докато Великобритания се опитваше да излезе от Европейския съюз, Италия вървеше към икономическа стагнация, а Франция бе завладяна от страх, че Марин льо Пен ще се превърне във френския Доналд Тръмп.
Тази седмица обаче всичко изглежда коренно различно, пише The Economist *. Меркел спечели изборите на 24 септември, но с толкова малко гласове и места в германския парламент, че видимо губи своята сила. Германия е изправена пред месеци на трудни тристранни коалиционни разговори. Близо 6 млн. гласоподаватели подкрепиха ксенофобската дясна партия, която протестираше срещу политиката за бежанците на канцлера Меркел. Така Алтернативата за Германия се превърна от разрушителна и поляризираща сила в третата по големина партия в Бундестага.
И все пак на запад от река Рейн, с парламента, доминиран от собствената си новосформирана и предана партия, френският президент Еманюел Макрон се е въоръжил с големи амбиции. Тази седмица той държа реч за Европейския съюз, за да внесе своите искания в светлината на прожекторите. Независимо дали Макрон може да възстанови Франция на централно място в ЕС след едно десетилетие в затишие, това зависи не само от плановете му за Европа, но и от неговия успех у дома, като реформира държава, която отдавна се счита за нереформируема.
Започваме с Европа. Речта на тази седмица беше препълнена с идеи, включително съвместен военен бюджет и агенция за „радикална иновация”, както и желание за укрепване на еврозоната. На едно ниво кандидатурата на Макрон за ролята на интелектуалец в Европа е дълга френска традиция. Нещо повече, елементите на речта му – нов въглероден данък върху границите на ЕС, предложение за облагане на чуждестранните технологии, където те се създават, а не там, където са регистрирани, кръстоносен поход срещу „социаленият дъмпинг” с хармонизирани корпоративни данъчни ставки – са в съответствие с дългогодишните френски опити да се спре с „нелоялната“ конкуренция между страните-членки.
И все пак Макрон има по-фина и радикална цел от дирижизма**, и това се доказва с неговото съгласие от тази седмица, френската мултинационална компания с интереси в енергийния и транспортния сектор „Алстом”, която прави и високоскоростни влакове, да се отклони от държавното влияние, като се слее с немския си конкурент от частния сектор.
Неговата цел е да се преодолее популизмът, като се постигне баланс между осигуряването на сигурност на гражданите от една страна, а от друга насърчаването им да се възползват от иновациите, за които голяма част от обществото се страхуват, че ще им костват работата. Според него реформата в еврозоната ще направи Европа по-малко уязвима за следваща финансова криза. Но качеството на тези идеи зависи от това дали те водят до по-предприемчива, отворена и уверена Европа или към протекционистка крепост. Но те може и да не бъдат приложени, ако Макрон не успее да се справи на първо място с политиката си у дома. Защото, ако Франция продължава да бъде заплаха за икономическата стабилност на ЕС, а не източник на сила, нейният президент никога не може да бъде нещо повече от един малък играч до германския канцлер.
Изглежда вътрешната политика за Франция започва лошо. Мскрон е сред водещите заглавия в медиите благодарение на спада на популярността му и полъха на арогантност от подхода му към властта. Предсказуемо, французите вече оспорват легитимността на плановете, заради които гласуваха за Макрон.
Все пак погледнете по-отблизо и ще забележите, че Макрон вероятно ще се опита да пробие модела. Нещо необичайно, макар и малко забелязано, се случи това лято. Докато повечето от французите бяха на плажа, Макрон договори и се съгласи със синдикатите на една широкообхватна, либерализационна реформа на труда, която той подписа на 22 септември – всичко това с минимален шум.
59% от французите твърдят, че подкрепят трудовата реформа. Но голяма част от френското общество излезе на протести по улиците. По-трудните битки обаче предстоят – тези за пенсиите, данъчното облагане, публичните разходи и образованието. Макрон трябва да запази нервите си здрави, но учудващо изглежда, че вече е преминал първия си голям тест.
В много отношения 39-годишният Макрон все още не е добре разбран. Зад гърба на екстериора се появява лидер, който като че ли е смел, дисциплиниран и внимателен. Смело, защото трудовите реформи, както знаят Германия и Испания, отнемат време, за да се превърнат в създаване на работни места, и обикновено дават политически награди на наследниците на онези, които правят безбройните усилия да ги направят.
Дисциплиниран, защото ясно изложи преди да бъде избран за президент, какво е планирал да направи и остана твърдо зад обещанията си. Профсъюзите бяха напълно консултирани и два от трите най-големи приеха реформата. Сравнете това с неговия предшественик, Франсоа Оланд, който се опита да извърши реформа с глупост и се сблъска само с обвинения в предателство. Накрая: Макрон разумно е схванал как цифровата технология променя света на работата. Неговата управляваща философия е да адаптира съответно остарялата система от правила и да защити на Франция.
Туш
През последните няколко години Франция е била хронично слаб партньор за Германия, което постави Меркел в солидна роля, която тя нито търсеше, нито й се наслаждаваше. Ако иска да промени тази динамика, Макрон трябва бързо да се придвижи, за да отговори на трудовото си законодателство с преразглеждане на неефективния бюджет за образование на Франция, да увеличи броя на чиракуването и да обнови службите за заетост на държавата. Той също така трябва да обясни с по-малко презрителен тон защо неговите планове за данъчни облекчения, включително данъкът върху имуществото и корпоративният данък на Франция, не са предназначени просто за да се възползват от бизнеса. В Европа той трябва да успокои северните, по-отворени икономики, че той не се опитва да строи стени.
Разбира се, първите стъпки на Макрон в светлината на прожекторите може да се провалят. Коефициентите на обществено доверие на всеки лидер, който реформира Франция, никога до сега не са били високи. Той ще се бори да убеди Германия да приеме визията му за реформа в еврозоната. Но ако тази година показа нещо категорично, то е, че е грешка да се заложите срещу страховития Макрон.
* Тази статия е от раздела „Лидери“ на печатното издание на The Economist под заглавие „Новата поръчка на Европа“
** дирижизъм (от френски език означава „да управляваш”) е икономическа система, в която държавата упражнява силно директно влияние върху инвестициите. Тя обозначава капиталистическа икономика, в която държавата играе силна директивна роля, а не просто регулаторна.
