В два поредни броя нашият сътрудник от Бургас Иван Сариев, по призвание фейлетонист, а по професия – нефтохимик, написа истината за Бургаския
„Лукойл”. Тя е: рафинерията може да работи с всякакъв нефт, докаран от различни части на света. А не само с руски суров петрол, както от години ни внушават наши енергийни експерти. Които са наши само по месторождение, а иначе са с рублева финансова зависимост.
В текстовете си Сариев написа, че сега, покрай режима на санкции, България има великия шанс да скъса нефтената си зависимост от Русия. И да си намери внос на петрол от други страни. Доставките може да излязат и по-евтино, а цените на горивата по бензиностанциите би могло и да паднат.
Да, България имаше този шанс, но го отложи за по-късно. Нашите управници издействаха от европейските институции двугодишно отлагане – другите страни от ЕС /без Унгария/ ще ограничат вноса на руски петрол до края на годината. Само България и Унгария – до края на 2024.
Самостоятелно ли беше това решение на нашите управляващи или зад него пак прозира руски натиск?
А може би премиерът Кирил Петков се уплаши да действа решително и отново се сниши – да отлага с година-две, пък дано бурята да отмине.
Откакто правителството на Иван Костов продаде бургаския нефтохим на руската фирма „Лукойл”, около рафинерията много неща не са ясни. Знае се, че със счетоводни машинации „Лукойл” всяка година излиза на загуба и не плаща и стотинка в българския бюджет. Всяко българско правителство, което идва на власт, се зарича да въведе измервателни уреди в рафинерията, за да засича какво влиза там и какво излиза, но нито едно управление не успя да го направи.
А сред обществото – по медии и социални мрежи се налага мнението, че без руския петрол България е обречена на енергийна криза.
Така във времето на социализма се говореше, че Големият брат СССР почти ни подарява нефт и газ срещу нашите консерви и домати.
Когато Тодор Живков се целуваше с Брежнев уста в уста, някои казваха,че тази целувка била с дъх на нефт.
Когато в Княжеската градинка вдигнаха бюст на същия Леонид Брежнев, три пъти герой на НРБ, софиянци се шегуваха, че този паметник е единственият в света, от който извира нефт.
Какви ли количества горива сме получавали от СССР тогава, колко ли тона домати, плодове, консерви и замразени пилета сме изнесли в замяна, но след като СССР се разпадна и теглихме чертата „пито-платено”, какво се оказа?
Оказа се, че Големият брат дължи на малка България милиард и половина долара. Което в началото на 90-те си беше солидна сума.
Но „питото” от българо-съветската дружба не бе платено – Русия, като наследник на СССР, се ослуша и почна да се пазари за дълга – преговаряше, постоянно го намаляваше, докато го сведе до 10 процента по времето на Костов – около 150 млн. долара. Тогава уж бе подписана договореност, с която руснаците да се издължат, но те не платиха и тия 150 милиона.
Така е: Големият брат взима, но не обича да плаща. Пък иска да го обичаме. Щом спрем да го обичаме, ни нарича предатели и подлеци. И ни плаши с ракетите си.
Тия дни българското правителство отказа да даде коридор за самолета на руския външен министър Лавров, който се бе наканил да ходи понавънка, на посещение в Белград.
Такъв коридор му отказаха и други страни – Румъния, Северна Македония и Черна гора. Сори, Лавров, но такива са европейските санкции, да не бяхте нападали Украйна! Руският външен министър вече при нужда не ще може да ходи понавънка…А само в страната си.
Отказът раздразни Руската мечка. Дмитрий Рогозин, началник на „Роскосмос”, написал в социалните мрежи: „Ето какво е доброто на „Сармат”: няма да поиска разрешение да прелети над страхливите българи, отмъстителните румънци и черногорците, които са предали общата ни история. Както и от шведите”.
За сведение:„Сармат” не е кулинарно блюдо и няма нищо общо с гръцките сармички или с турската „дроб сарма”.Това е свръхмощна ракета, която може да изпепели Европа или Щатите – ядрена руска гордост.
Че с какво друго да се гордеят пред света? Съвременен автомобил да са „сделали“, телевизор, пералня или поне миксер?
Хвалят се единствено с ракетите си, както кварталният хулиган – с юмруците си.
Но колкото истински приятели има хулиганът в квартала, толкова са и приятелите на Русия по света.
М.Вешим
