През 2016 г., точно след като Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ, имах щастието да прекарам известно време с него в Trump Tower в Ню Йорк. По време на тази среща дълбочината на неговата привързаност към Обединеното кралство беше очевидна. Екипът му ми каза, че търговската сделка с Великобритания е приоритет, за да покаже, че той не е изолационист, но иска разумни договорености, за разлика, да речем, от Северноамериканското споразумение за свободна търговия между Америка, Канада и Мексико.
Оттогава са пропилени четири години, през които британското правителство се е изгубило и пълен Брекзит не е бил осъществен. Сега шансът за търговско споразумение с Америка почти със сигурност се е изпарил, ако, както изглежда вероятно, Джо Байдън бъде утвърден като нов президент.
Кой може да забрави как през април 2016 г., точно преди референдума за ЕС, Барак Обама казва на британския народ, че ако се осмелим да гласуваме за Брекзит, страната ни ще бъде на „края на опашката“ по отношение на търговска сделка, защото фокусът на Америка ще бъде за преговори с ЕС? Е, вицепрезидент на Обама по това време беше Байдън и неговата лична неприязън към Брекзит не се е променила оттогава. Всъщност Байдън е запален поддръжник на ЕС и неговият приоритет ще бъде да подобри отношенията между своята страна и блока. Обама летеше първо до континентална Европа, а не до Обединеното кралство. Байдън ще направи същото.
За да се усложнят нещата допълнително, Байдън е привърженик на ирландския национализъм и през 90-те години силно лобира за тогавашния лидер на “Шин Фейн“ Гери Адамс да посети САЩ. Още през 2017 г. той се срещна с Адамс, за да обсъди обединена Ирландия. Още по-учудващо е, че на тази среща той също е заснет с някоя си Рита О’Харе – беглец и член на ИРА – която се опита да убие офицер от британската армия през 70-те години.
Освен всичко това Байдън и Нанси Пелоси, председател на Камарата на представителите, вече са се хванали за линията на Дъблин и Брюксел, че споразумението за Брекзит не трябва да застрашава споразумението от Белфаст от 1998 г., въпреки че това споразумение дори не споменава търговията.
Ако все още се съмнявате в антипатията на Байдън към Обединеното кралство, просто погледнете отговора му към журналиста на Би Би Си Ник Брайънт, който го попита в събота дали има какво да каже на британската държавна телевизия.
„Би Би Си? Аз съм ирландец” – отговори той, докато си тръгваше.
Може също да е забил два пръста нагоре.
Някои коментатори на консерваторите през последните дни заявиха, че Борис Джонсън ще се разбира добре с Байдън и ще бъде по-малко неудобно да се справя с него, отколкото е било при президентството на Доналд Тръмп. Вярно е, че що се отнася до изменението на климата и по-меката линия срещу Китай, Джонсън и Байдън ще бъдат по-съгласувани. Но същото не може да се каже за въпроса, който доведе Джонсън на власт и който ще определи наследството му: Брекзит.
Предзнаменованията не са добри. Антъни Гарднър, бившият посланик на САЩ в Европейския съюз и близък довереник на Байдън, вече каза, че бъдещите отношения между Великобритания и Америка ще зависят от окончателната ни сделка с ЕС.
След години на провал, Великобритания сега е попаднала в капана между Брюксел и Вашингтон. Притиснати в средата на Атлантическия океан, ние се самоизиграхме до шах и мат. Преговорите за Брекзит спряха и този път времето наистина изтича. Джонсън сега е изправен пред прост избор. Той може или да сключи сделка, от която и Вашингтон, и Брюксел са щастливи, или да се справя сам и да бъде критикуван, че изглежда без приятел в света.
И така, северноирландският протокол, риболовна сделка, която е подходяща за ЕС, и някаква форма на хармонизиране ще бъдат предоставени на британското правителство през следващите няколко дни на принципа „вземай или си заминавай“. Съжалявам да кажа, че Джонсън, който вече изглежда обезсърчен, който се бори за единството в своята партия и чийто нива на популярност се сриват, сега е много по-вероятно да направи сделката, която Брюксел иска. По този начин той ще бъде приветстван от глобалните корпорации и от повечето наши медии. Ще ни бъде казано, че е постигнат разумен компромис и че Борис се държи като държавник, но разбира се, за Великобритания ще остане второто място /при печелившите – бел. ред./.
През следващите няколко месеца предвиждам, че ще има преоценка на президентството на Доналд Тръмп. Въпреки че неговата нюйоркска откровеност никога не се е приемала добре от британския електорат, тези негативни възгледи може да се наложи да бъдат преразгледани. В лицето на Тръмп Великобритания загуби истински съюзник и приятел. Освен това окончателната сделка за Брекзит, която задържа нацията ни, която не ни прави истински свободни и която не изпълнява обещанията, дадени както през 2016 г., така и на общите избори през 2019 г., сега изглежда като сигурност.
Ако всичко това се осъществи, да заявя, че ще бъде разочарование, би било най-слабо казаното нещо в кариерата ми.
Авторът Найджъл Фараж е лидер на партията за Брекзит и най-популярният застъпник за Брекзит във Великобритания. Текстът е публикуван в „Дъ телеграф“.
