Госпожо Мей, преговорите за напускане на Европейския съюз започнаха. Това е исторически момент за нашата държава. С какво Великобритания ще се промени?
Това наистина е исторически момент. Започваме официално изпълнението на решението от референдума на 23 юни миналата година да напуснем ЕС. Написах писмо, в което се позовах на член 50 от Лисабонския договор, с което сложихме формалното началото на процеса по напускане на ЕС. Ако гледаме напред и какво биха ни донесли тези преговори, мисля, че трябва да сме оптимисти за страната ни и затова какво можем да постигнем. Според мен, когато миналия юни хората гласуваха, искаха ние да поемем контрола – да контролираме границите си, законите си. Британците гласуваха за промяна. Наред с подготовката по Брекзит, ние като правителство, имаме план за развитието на Великобритания. Искаме да построим една по-отворена държава, по-силна икономика, в която всички играят по едни и същи правила. В едно по-справедливо общество, успехът се основава на постижения, а не на привилегии. Това ни превърна в по-единна нация. Искаме да превърнем Великобритания в място, което децата и внуците ни ще са горди да наричат „дом”.
Нямаше ли начин да подобрим всички тези неща и да останем в ЕС?
Британският народ избра да напусне Общността и това беше ясен сигнал за политиците, че искат Обединеното кралство само да взима решенията си, които досега се решаваха от Брюксел. В писмото, с което задействах процедурата, посочих, че ние не отричаме демокрацията и европейските ценности. Ние просто искаме да се самоопределим и сами да контролираме съдбата си.
Нека поговорим за имиграцията, защото за много хора високият процент на мигранти беше определящ в решението им на референдума. Могат ли те да са сигурни, че след Брекзит, процентът на миграцията ще спадне?
Това наистина беше ключово важно за много хора. Те искаха да знаят, че британското правителство ще решава за Великобритания, за нейните граници. Определено искаме да видим нетната миграция да намалява.
Но ще се случи ли наистина?
Според мен, броят на пристигащите във Великобритания значително ще намалее. Бях министър на вътрешните работи в продължение на 6 години и когато става дума за миграция, трябва непрекъснато да следим този процес, защото той се променя динамично. Има толкова много неща в света, които влияят на имиграцията. Това, което можем да направим, след като напуснем ЕС е да контролираме границите си, да създадем правила за хората, които идват от и извън Съюза. Досега нямахме такава възможност, но това ще се промени.
Какви ще бъдат правилата за гражданите на Европейския съюз, които искат да дойдат в Обединеното кралство?
В момента обсъждаме всички варианти и предвиждаме законопроект, който да внесем в парламента. Някои хора от ЕС вече започнаха да напускат – едните са тук отдавна, други от скоро. Ние искаме да гарантираме тяхното бъдеще, но ще направя това, едва след като се уверя, че правата на британците, които се намират в страни от Съюза, също ще бъдат гарантирани.
А какво ще стане с тези, които тепърва решат да дойдат? Ще има ли за гражданите на ЕС някакви предимства?
В едно нещо съм сигурна – хората от Общността ще могат да идват във Великобритания и след Брекзит, но ще предложим конкретни правила, които да регламентират това. Искаме да сме сигурни, че икономиката ни ще остане силна. Виждаме, че има много хора, които работят в публичния ни сектор, за нашата икономика. Ще направим така, че да гарантираме устойчивостта на британската икономика, но хората искат да поемем контрола и това ще направим.
Британската икономика се развива много добре заради много чуждестранни работници. Ако тази тенденция се запази и стане ясно, че имаме нужда от още десетки хиляди. Ще ги пуснете ли?
За да гарантираме устойчивото и стабилно развитие на британската икономика, ще направим така, че да имаме обучени и опитни кадри, които да работят тук. По тази причина, ние като правителство, инвестираме в технологично обучение, за да гарантираме, че младите хора ще придобият нужните качества. Искам да видя добре платена работна среда. Днес трябва да гарантираме, че утре младите хора ще имат работа.
Европейският съюз говори за такса, която Великобритания ще трябва да плати при напускането си. Нещо от порядъка на 50 млрд. паунда. Очаквахте ли нещо подобно?
Според мен, когато хората гласуваха миналата година, искаха да гарантират, че няма вече да плащаме колосални суми на ЕС. Разбира се, ние ще разгледаме с какви права и задължения разполагаме, като членове на Съюза. Докато тече преговорния процес, тоест докато все още сме член на Общността, ще продължим да плащаме задълженията си, които имаме като член.
Но ще платим ли такса-изход от порядъка на 50 млрд.?
В хода на преговорите, ще видим какви са ни задълженията. Мога да ви гарантирам, че ще се постараем да изпълним желанието на хората – в бъдеще, бюджетните решения да се взимат от правителството.
Аз не говоря за това. Аз питам, дали ще се наложи да платим такса при напускането си.
Разбирам какво ме питате. Има много спекулации по този въпрос. Все още официално потвърждение няма. Преговорите още не са започнали. Ясно ви обясних какво очакват хората, но ние сме народ, който спазва закона и ще изпълним задълженията си към ЕС. И като член, до момента, в който официално не напуснем, ще продължим да плащаме задълженията си към Съюза.
Европейският съюз говори за „сметка за развода”. Мишел Барние, главният преговарящ от тяхно име, говори за „сметка за развода”. Подготвени ли сме за това?
Както казах, има много спекулации по този въпрос. Преговорите обаче още не са започнали. Направихме първата крачка, задействахме чл. 50.
Казахте, че след Брекзит, Великобритания няма как да остане част от единния пазар. Защо?
Останалите европейски лидери дадоха ясно да се разбере, че четирите свободи вървят заедно. Единният пазар и свободното движение са взаимно свързани, а ние казахме, че искаме да ограничим движението. Освен това, единният пазар изисква да приемем юрисдикцията на Европейския съд. Това са нещата, против които британците гласуваха. Това, което можем да направим е да договорим по-добро търговско споразумение с ЕС, което да удовлетворява британския бизнес.
Съгласна ли сте с твърдението, че независимо колко добра сделка договорите, няма как да е по-добра от неограничения достъп, на който се радвахме като членове на единния пазар?
Вярвам, че ще постигнем всеобхватно споразумение за свободна търговия. Искаме да се споразумеем за безмитен внос и износ, а това да ни позволи да продължим да търгуваме с държавите от ЕС.
Но по-добре ли ще е?
Това ще бъдат различни взаимоотношения. Това е целта. Отношенията ни няма да се базират на членство в единния пазар, няма да се налага да се съобразяваме с неща, които британците отхвърлиха. Ние искаме ново партньорство с Европейския съюз. Искаме да работим с тях, искаме да имаме търговско споразумение. Не става въпрос само за нашия бизнес, но и за икономиките на другите държави. Според мен, и двете страни имат интерес от добра сделка.
Министърът за Брекзит – Дейвид Дейвис каза, че има сделка, която ще „носи същите позитиви, на които сме се радвали и досега”. И аз, и вие, знаем, че това няма как да стане. ЕС никога няма да се съгласи.
Надяваме се да постигнем добро търговско споразумение, което да ни позволи да търгуваме свободно в Европейския съюз и обратно – те да търгуват с нас.
Когато напуснем ЕС, членството ни в няколко паневропейски агенции – около 40 свързани със сигурността, въздушния транспорт и здравеопазването. Искам да ви попитам специално за едно направление, което има отношение към скорошните събития на Уестминстърския мост. Ще продължи ли британското членство в европейската полицейска служба Европол, след Брекзит?
Това е едно от нещата, за които ще преговаряме. Кооперирането в областта на сигурността е важно за нас. Не става въпрос само за Европол. Има системи за обмен на информация, за хора, които пресичат границите. Бих искала да запазим степента на сътрудничество в тези области.
Доколкото разбирам, вие искате да предоговорите търговското споразумение; искате да запазите сътрудничеството в областта на отбраната и сигурността. Всичко това трябва да бъде ратифицирано от останалите 27 държави членки. Всичко това трябва да стане в рамките на 2 години. Възможно ли е?
Това е огромно предизвикателство, но не е невъзможно. И двете страни съзнаваме, че това е във взаимен интерес. Все пак трябва да се отчете и фактът, че ние отдавна сме член на ЕС. Не се сещаме сега, че искаме да договаряме някакви неща. Бяхме член на Европейския съюз. Това ни поставя в много различно положение и прави преговорния процес по-лесен.
